Разединението и последвалото обединение в Левицата продължава да предизвиква коментари и полемики не само в парламента, но и в обществените настроения.

Изборите са само след месец, а политическата криза в страната придобива застрашителни размери. Дали и как можем да излезем от нея и ще се задълбочили и кризата на държавността, отговорите дава Борислав Гуцанов, председател на ПГ на БСП.

В този разговор обаче, той застава не само като депутат, но разкрива за първи път и неизвестни до момента факти от личния си свят.
 

- Г-н Гуцанов, как виждате политическата обстановка преди поредните избори в страната?

- Обстановката е изключително сложна. Ние сме на ръба на разпад на държавността. За жалост тези процеси в последните 3 години, в които влизаме от избори на избори (сега сме в 7-мите подред), няма как да доведат до някаква стабилност в България. Напротив! Нещата стават все по-сложни.

Промяната на Конституцията в 49-тото Народно събрание, което беше една необмислена промяна от страна на хората от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ и ГЕРБ, и с любезното съдействие на ДПС, доведе и до конституционна криза, и до криза на държавността. Не са силни думите, защото накъдето и да погледнем, виждаме, че има всички белези на това, за което си говорим в момента.

Една от причините хората да не искат да гласуват, безспорно е и тази липса на доверие, и на справедливост, които, сигурен съм, всеки един човек чувства с кожата си.

- Тази криза на държавността, за която говорите, целенасочено подтикнат процес ли е? Кой има интерес от дестабилизация на държавата?

- Не бих казал, че този процес е умишлено търсен. По-скоро става дума за хора, които се характеризират с некомпетентност, алчност, продажност и слугинаж.

В политиката влязоха хора, които нямат нищо общо с нея. Хора, които не милеят за България, но попадайки на най-високите нива на управление, виждат възможност за някакво лично облагодетелстване, а дори и да не е само това, то със сигурност е пълно безхаберие.

Няма как човек, който няма нормално завършено образование, да става народен представител и да искаме да управлява. Човек, който не е управлявал и трима души, и е без никакви икономически познания, да взима решения за развитието на икономиката.

35 години разграждане доведоха до целия този процес. А дали има чужди държави и посолства, които се възползват от тази ситуация - разбира се, че има. Няма две мнения по темата и този ваш въпрос не е никак случаен. Но ние не можем да ги обвиняваме – чуждите посолства и техните разузнавания. Те работят безспорно в България, защото защитават интересите на собствените си държави.

- Въпросът е какво правят българските народни представители…

- Да, това е големият въпрос! А в случая те не защитават националните интереси! Тук е голямата тема. Веднага ще ви дам няколко примера:

Първо, разграждането на енергетиката в страната. 35 години се мъчат да я разградят и все още не могат. Смятайте колко добре е била изградена тази система. Но да правиш в момента така, че да закриваш АЕЦ „Белене“ като възможност за проект, който струва 5 милиарда евро и да откриваш 7-ми и 8-ми блок на „Козлодуй“, които ще струват 30 милиарда долара, е несъизмеримо.

Има огромна разлика между двете цифри, нали?! 6 пъти по-висока цена е, само че тази разлика ще се отрази върху цената на тока на всеки един от нас, на всяко българско семейство и на икономиката.

Нека да направим 7-ми и 8-ми блок по различната американска технология – няма нищо лошо. Нека да има една диверсификация на технологиите. Но каква е цената на едното и каква на другото?! Защо закриваш единия проект, който може да бъде реализиран в рамките на около 5 години срещу друг, който не е ясно кога изобщо ще бъде реализиран?!

Минимумът е 15 години и една технология, по която работи един-единствен блок в целия свят в момента в САЩ. Величините са несъизмерими! Това не е ли национално предателство?

- Уравнението е ясно: Цената я плаща пак българският народ!

- Точно така! Но не са виновни тук чуждите компании, които натискат за това нещо. Виновно е българското народно представителство, което прави възможно и допустимо това нещо.

Второ, планът за възстановяване и устойчивост. Този план от 12 милиарда е гласуван от Европейския съюз, за да се подпомагат държавите след Ковид-19. Много по-малко са изискванията на Брюксел от това, което от ПП-ДБ сами са направили за усвояването на тези пари.

От една страна парите се дават за Ковид-19, а от друга да бъдат изпълнени и поредица от законодателства. Пак казвам – двете неща са несъизмерими! Кое от двете?! Да бъдат компенсирани хората след Ковид-19 или да бъдат изпълнени определени условия? Тук веднага се връщам към г-жа Кунева, която затвори 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ „Козлодуй“, а малко преди това – 1-ви и 2-ри блок.

Впоследствие се оказа, че никой не ни е карал да затваряме 3-ти и 4-ти блок, за да станем държава членка на ЕС, но ние сами сме решили да станем по-големи католици от папата. Не ние, а тези, които ни управляваха. Дали са си взели нещо, или не, дали от некомпетентност, не мога да кажа.

Ефектът върху държавата е покъртителен! Говорим за милиарди долари загуба за страната ни! И много по-скъп ток, който всички плащаме! По-ниска рентабилност и конкурентоспособност в българската икономика. Сега сме свидетели на същото! Ами не може такава въпиеща некомпетентност от тези момчета, за които говорих преди малко, гарнирана с доста условности, които водят към съмнения за корупция.

Оттук минаваме и на ядрената ни енергетика и доставката на ядрено гориво. България не прави ремонт на 5-ти блок, за да може да се зарежда със старото ядрено гориво, а не на новото ядрено гориво, което е руското гориво.

Само че новото руско гориво вече е с 42 касети. Старото има 48 – тоест, ще имаме 6 касети по-голям отпадък, което прави за едно зареждане – което е 10-годишен период от време – 750 милиона евро! Това малко пари ли са за бедна България?

Значи, ние можем да събираме капачки за линейки и детски кувьози, и да го правим обществена кампания, а заедно с това сме готови да загубим 750 милиона евро за едно зареждане. Как е възможно подобно безобразие?!

Това зареждане, което се прави сега, е правено два пъти експериментално в други две европейски държави. И двата пъти неуспешно, защото се получава разхерметизиране на касетите, или моментално повишаване на радиацията, и в първи, и във втори контур. И къде отива отработеното ядрено гориво на тези 6 касети? Никой не дава отговор!

САЩ имат закон, в който техните фирми не могат да взимат отработено ядрено гориво. И по този начин те са си регулирали отношенията. А къде е България в целия този процес?!

- Очевидно не на добра позиция, но да затворим темата за енергетиката и да поговорим за това, което се случва в лявото пространство. Процесите, които текат, ще доведат ли до по-голяма подкрепа или напротив, очаквате отлив?

- Аз съм категоричен, че пътя, по който върви в момента БСП, а вече коалицията БСП – ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА, е безалтернативен. Това е правилният път! Нямам никакво съмнение! И той трябва да бъде извървян докрай. Но едно такова голямо обединение не може да стане с магическа пръчка за ден или седмица. Повече от 10 години лявото пространство е разбивано – къде целенасочено, къде поради егоцентричните турбуленции на един или друг лидер.

Това обединение е жизнено необходимо не толкова и не само за Левицата, колкото за развитието на страната ни. И това не са абстрактни неща. Всяка една държава, която иска да върви сериозно напред, трябва да има силно ляво и силно дясно. Тези фрагментации, на които сме свидетели в политическото пространство в последните три години, не водят до нищо добро.

Тази енергия, която дойде от протестите, замина, изпари се. Не стана никаква промяна. И затова голямата идея и смисъл на това ляво обединение, е то да бъде идея и смисъл и на това управление сега. Защото в него, като се обърнеш нагоре, и виждаш дъното. Толкова ниско сме слезли!

На 15 юни, когато беше пленумът, след оставката на Корнелия Нинова, в доклада, който изнесох тогава, поставих три точки пред колегите – и се радвам, че бяха приети без нито един глас въздържал се.

Първата точка бе да спре битката вътре в БСП, да подадем ръка на всички хора, които са били обидени през всичките тези последни години.

На второ място – към всички леви партии. Това, което направихме в новата коалиция БСП Обединена левица, е именно реализирането на втората задача.

И третото – стига с тази война между БСП и институциите, най-вече президентската. Такава война веднага отвори пространство в политиката за нови проекти, какъвто е ПП, иначе надали те щяха да се появят.

БСП, като една мъдра партия на повече от 130 години, трябва да разсъждава много по-дълбоко върху процесите, които се случват.

През последните години това не бе поднесено по най-правилен начин. Слава Богу, сега се коригира чрез това ключово обединение

- Ще стигне ли времето до изборите вашите избиратели да разберат посланието? Защото това, което се вижда на повърхността, е отстъпването от всички формации на утвърдени лидери.

- Един такъв процес, който 10 години е вървял в разрушаване, много трудно може да стане за една или две седмици. Разбира се, че се изисква някакво време и устойчивост.

Виждате, че от една страна се гради, а от друга има хора, които се мъчат да разграждат. Аз съм убеден, че този път е безалтернативен и абсолютно правилен като посока за лявото пространство. Ключовата дума е „диалог“. Говорим за диалог между цивилизациите, между нациите, а не можем да проведем диалог вътре, помежду си.

Прави чест обаче, на лидерите на голяма част от левите формации – Мая Манолова, президентът Първанов, Румен Петков, Костадин Паскалев, Татяна Дончева, които дадоха крачка назад за сметка на млади лица.

Хора, които тепърва подготвят за голямата политика. Това е много ясно в посока на това, че всеки един от нас е изпил горчивата чаша и е разбрал, че чрез разединение нищо не може да постигнем.

Колкото и да е странно един от първите ни уроци в училище, са стрелите на хан Кубрат. А толкова зрели хора сега, се оказа, че са забравили това.

- Късата памет е част от народопсихологията на българина от край време, не само в политически аспект!

- Много сте права, за съжаление. Още повече, че сега текат едни процеси, които са европейски и световни, в които се стремят да преиначат, да изкривят и да забравят историята. Типичен пример за това е Втората световна война и какво се е случило във войната – тези над 60 милиона.

- Какво по-точно визирате?

- Визирам разрушаването на паметниците и фашизма, които не водят до нищо добро. Виждаме каква война се разиграва на няколко стотин километра от България.

Изглежда, че тези 60 милиона души, които са дали своя живот, за да имаме 9-ти май – но и като Ден на победата, и като Ден на Европа, защото са взаимосвързани, едва ли не са загинали напразно. Не може по толкова елементарен начин да разглеждаме тези събития, така повърхностно. По-дълбокото е, отколкото изглежда.

- Говорейки за оттеглянето на големите лидери от партията, как ще коментирате решението на Корнелия Нинова точно в този момент? Ако не бъркам, но председател не е напускал партията от 133 години насам.

- Това е вярно, не грешите. Тук имаше една възможност за г-жа Нинова според мен, която тя не използва. Реално с оставката си тя даде заявка за трети мандат и оттам се получиха определени напрежения. Някак бе неестествено, докато с едната ръка подаваш оставка, с другата да се пускат в съда различни протести относно собствената ти оставка. Беше некоректно спрямо партията. Но това е вече затворена страница. Съдът се произнесе, приключи!

Съжалявам, защото можеше г-жа Нинова да направи така, че по друг начин да се развият процесите в БСП и с новия лидер да има много сериозен скок напред. И ако някой милее за партията, трябваше да се подходи по този начин. Но - така е преценила, така е направила.

Пред вас даже ще дам един такъв пример – в цялата съвременна история на партията, има един единствен път, когато БСП е била подлагана на изпитание дали ще може да се регистрира за избори – и това бе в най-тежките години на СДС. Сега за втори път имаше такъв кратък период. Неслучайно правя тази препратка.

- Какъв кратък коментар бихте направили и за представителите на гражданската квота?

- БСП винаги сме имали гражданска квота и то много силни граждански имена. Проф. Андрей Пантев, например, а в момента Наталия Киселова, която е един безспорен специалист и конституционалист.

- Известно е, че вашият баща Гуцан Гуцанов, е бивш военен – капитан I ранг. Вие самият сте завършили Военна академия в София. Явно следвате неговата пътека. Означава ли това, че имате амбиция да се видите и като министър на отбраната?

- Баща ми беше един невероятен командир. Най-дългогодишният командващ на подводния флот на България – тогава, когато България имаше подводен флот. Наистина съм научил много от него и винаги съм искал да приличам на него. Надявам се да оставя такава следа, каквато и той.

За него екипът и отборът бяха най-важното. Трябва да можеш да помагаш на хората и наистина да държиш много на тях, но да се знае, че това е един отбор, в който всеки зависи от другия.

Така, както и при нас, в политиката, зависи бъдещето на България. Екипът е най-важен, а не всеки да прави зад гърба на другия различни ходове и да смята, че така е по-умен, по-хитър или пък нещо друго, което впоследствие се оказва много по-вредно за голямата идея и голямата цел.

Наистина, и аз, също като баща ми, завърших първо военноморското училище, след това и Военната академия, после и докторската си работа. Но нещата в българската армия, за жалост, са отдавна изтървани. Не е това армията, която беше. И тук мога да ви дам примери.

Например, самолетите F-16, които са блок 70, които са едни чудесни и необходими самолети. Но нормално ли е те да бъдат платени преди 6 години и да ги няма още? Коя друга държава го прави това?

И нормално ли е още преди да са получени първите самолети, вече да са поръчани вторите, част от които също да са платени? Все едно някой да си е платил апартамента на зелено, той още не е построен, а той плаща за втори. Абсурдна история!

Или за „Страйкърите“ – не може Народното събрание да е приело една много добра програма през 2018 г. и да се случва това безобразие днес!

Програмата за модернизацията на трите въоръжени сили тогава наистина е била много разумна и много добре направена. Там да са заложени средства за покупка на машини за пехотата, които са в размер до един милиард и 250 милиона лева.

А тази година продажното правителство на ГЕРБ, ДПС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ взе решение да се купуват стари „Страйкъри“, които са 40 годишни и излизащи от употреба от американската армия на цена 1 милиард и 210 милиона, обаче, забележете, вече милиона долара. Тоест - два пъти по-скъпо! Какво е това безобразие? Това не е ли национално предателство?

- Националното предателство винаги е тема с продължение, но аз отново ще ви върна за кратко към личния свят. Разбрах, че Ванга е ваша кръстница? Вярно ли е това?

- Наистина, така е, леля Ванга е моя кръстница. Израснал съм между Светлин Русев, Нешка Робева и Александър Лилов. Имал съм щастието да бъда сред такива хора, каквито за жалост няма в момента в България.

Единствено Нешка е жива и здрава, и дано по-дълго време да бъде, защото това наистина са едни хора, които са изпреварили времето си. Истински щастливец съм, че съм имал възможност да получа от тях и уроци, и възпитание. Най-много обаче съм благодарен на майка ми и баща ми, които са мой пример и гордост в живота.

- За финал, каква е вашата оценка за политическата криза, в която се намираме? Какъв е изходът от нея?

- За мен е най-важен диалогът, той трябва да бъде възобновен. Няма да стане с магическа пръчка и за един ден. Трябва да се подходи разумно, най-вероятно на първо време с един експертен кабинет и няколко безспорни приоритета за развитието на България.

Да се премине това препятствие и тогава да има едно възстановяване и възобновяване на нормалния политически живот в страната. Да се върне доверието на хората в цялата тази система, защото те не вярват в момента и са прави!

Не може 35 години да са лъгани, крадени и да виждат, че държавата отива по дяволите, и да вярват. Ножицата на разединението е толкова голяма, че няма накъде повече – едни хора живеят с 1000 лева, а на други 10 000 лева им се струват малко. Трябва да се върне справедливостта и хората наистина да я усетят.

И тази справедливост не е само в съдебната система, както много елементарно се мъчат да го изкарат. Имаме ли справедливост в здравеопазването? Не! Всеки един, който отиде в болницата, трябва да си доплати. По Конституция здравеопазването безплатно ли е? Да! Тоест, има ли справедливост? Не!

В образованието има ли справедливост? Също не. Преди години всеки един имаше възможност за равен старт – и ако учиш, ако се стараеш, можеш да постигнеш успех. Сега, ако родителите ти нямат възможност да плащат за частни уроци, няма да можеш да се развиеш правилно.

В крайна сметка 21 век е век на високите технологии, а те стават с високо образовани хора. Ако ние не върнем тази справедливост, няма как да очакваме, че нещо може да се промени.

Интервю на Анелия ПОПОВА

Снимки: Георги КОЛЕВ