Когато един народ се сражава за свободата си, той е готов на чудеса и постига чудеса. Това каза директорът на Националния исторически музей (НИМ) проф. Божидар Димитров по повод 140 години от ожесточените боеве за Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война, цитиран от Фокус.
„Войниците на Сюлейман паша не са обикновени. Това в съвременния смисъл на думата са командоси. Една част елитна дивизия, която се е справила с планинските стрелци на черногорците. Срещу Черна гора има една война през тази година“, коментира проф. Димитров.

„С две думи отпадат тези постоянни обвинения на нашите национални нихилисти, които казват: „Какво искате от народ, на който свободата и независимостта е донесена на върха руските щикове“. Не само, че я извоюваме сами, но в известен смисъл спасяваме и руската армия от едно голямо унижение да се оттеглят в България и втори път да минават Дунав така, както направиха в Армения при същата тази война. Те нахлуха, бяха разбити, стъпиха на руска територия. Турците обсадиха Ереван“, допълни историкът. 

Той обясни, че опълченците успяват да изведат от полесражението Самарското знаме много лесно. „Със себеотрицателност. Те вече знаят, че знамето е символ на честта, на една военна чест и на една държавна. Затова се бият като зверове, лъвове. Имат мотивация да рискуват живота си“, добави проф. Димитров.

По думите му Мемориалният комплекс „Бранителите на Стара Загора“ символизира дружбата между руси и българи и тяхната победа. „Стара Загора не е поражение, тя е победа, защото Сюлейман понася много тежки жертви. Той губи настъпателна възможност. Неговите войски слизат долу в полето, лягат и спят до зимата, когато ще бъдат пленени отново от руско-българските части“, каза още историкът.