Бриджит Бардо отлетя от този свят, но ни остави името си. То ще се повтаря дълго като символ на красотата, свободата, благородството. Тя твърде рано стана световна знаменитост и сбъдна мечтата на толкова млади момичета. После направи неочакваното. На върха на славата си обърна гръб на камерата.
Легендата твърди, че купила козичката, която използвали по време на снимки, прибрала я в хотелската си стая, а на сутринта казала: “Това е последният ми филм”. Продуцентите, ангажирали Марлон Брандо и приготвили един милион долара - хонорар за следващото й участие, не можели да повярват, че по такъв странен начин киното ще загуби най-голямата си звезда.
Б.Б. в спомените на двама българи
Тази история ми разказаха художниците Никола Манев и Андрей Лекарски. Докато следвали в Париж, двамата работили като портиери в “Cite internacional des arts”, срещу което получавали безплатна квартира. “Ситето”, както го наричаха, е нещо средно между общежитие и хотел. В тристата негови студия всяка година идват хиляди творци от различни жанрове, за да попият от духа, да видят съкровищата на музеите и да изпитат удоволствията на Париж.
“Ситето” е не само престижно, но и твърде привлекателно място за парижката и световна бохема. През просторното му лъскаво фоайе дефилират като на парад киноартисти, художници концептуалисти, музиканти, модисти и други величия на епохата.
Голямата звезда на този бляскав небосклон е един грозноват, брадясал и леко пийнал мъж, около когото винаги се стеле облак тютюнев дим. Серж Генсбур има славата на поет, композитор, артист и най-желан парижки любовник. Родителите му са избягали във Франция, за да се спасят от антиеврейските погроми в Украйна. Синът мечтаел да стане художник. Не успял, и за утешение, въпреки че имал замък в центъра на Париж, дошъл да живее сред тях. На четвъртия етаж, в дъното на коридора, в малък апартамент той се криел от почитателите и се спасявал от придобилата гигантски размери слава.
Обикновено между един и три нощният пазач посрещал клатушкащия се идол, любезно отварял вратата пред него, а Генсбур му подхвърлял някои от плодовете, които неизменно носел. Това разказваха и Манев, и Лекарски.
Твърде често върху безупречно окосената трева, върху която се считало за кощунство да стъпи човешки крак, заковавал спирачки открит червен морган. От него като богиня слизала Бриджит Бардо, красавицата, за която мечтаели милиони мъже по света
Гледката спирала дъха. На Б.Б. искали да приличат всички млади момичета. Те я следват във всичко: прическата, роклята, яркото червило, предизвикателното поведение.
“Докато чакаше асансьора, Бардо прехвърляше из ръцете си неизменния портокал, потропваше нетърпеливо с крак и ни заговаряше - спомняше си Лекарски. - Питаше от къде сме? Какви сме? - и след миг отлиташе нагоре. След нея оставаше само ароматът на скъпия й парфюм.”
За любовта между Генсбур и Бардо във вестниците се пише всеки ден. Той, композиторът и поетът, а тя - славейчето, което пее песните му. Точно затова, а може би и заради още нещо, покоите на барда били винаги отворени за нея.
Друга една красавица обаче нямала този късмет. Тя пристигала винаги на бял кон. Тесният клин и лъскавите черни ботуши подчертавали изящните й бедра. Но явно мъжът, по който копнеела, не се вълнувал нито от тялото, нито от трепетите й. Това не спирало жокейката, която отново и отново се появявала пред входа за гости, за да чуе утешителните думи на младите портиери:
- Съжалявам, мадам, но господин Генсбур не може да ви приеме.
През 1969 г. една песен на Серж превзема света - наричат я най-еротичната в историята и втора по популярност след “Марсилезата”.
От любовните стенания в нея слушателите настръхват
Не вярват на ушите си. Как е възможно това - питат се. Ватиканът я анатемосва. В източните и мюсюлмански страни я забраняват. По вестниците разказват историята й. Докато я записвали, за да имитират успешно оргазъм, Бриджит и Серж мастурбирали, носи клюката. Следва скандал. За да спаси брака си с милионера Гюнтер Закс, наследникът на “Опел”, красавицата моли Серж да не я пуска по радиото. Той изпълнява желанието й.
Две години по-късно вече никой не може да спре “Обичам те... не и аз” (Je t aime... mоi non plus). Този път пред микрофона на Серж партнира британската му партньорка Джейн Бъркин.
- Имаше ли секс, докато записвахте песента? - питат го журналистите.
- О, не! - отвръща маестрото. - Иначе би се получила дългосвиреща плоча.
Сега великите Бриджит и Серж отново са заедно и може би пак си припяват “Жотем”. За да си спомнят щастливите години на земята.
Исак ГОЗЕС
