What’s up, mates? Ако случайно не сте разбрали, my name is Конан Дъфи – британец по рождение, българин по местообитание. Викат ми Конан Бежанеца, понеже преследвам happiness-а си във вашата прекрасна страна и се старя да я опозная, докато събирам печати от 100-те туристически обекта на България.



Тази седмица, обаче не го правя това. As a matter of fact, не го правя от две седмици.

Причината е, че автомобилът ми е на ремонт. Закарах го, на what you call it „майстор“, защото нещо хлопаше отпред в дясно. Оказа се, обаче че освен това съм имал доста по-сериозни проблеми – смениха ми накладките (задните), антифриза и моторното масло.

The Майстор, откри, че имам проблем със свещите, май и дюзите са за смяна ... и така вече 2 седмици колата ми е в сервиз и се появяват все нови и нови issues. Добре, че отидох „на майстор“, тъй като повече от година я карам тази кола и не съм забелязал нито една от повредите.

И докато съм stuck in the middle of София в разгара на летния сезон, реших да си направя екскурзии сред природата, само че в града. Имам предвид в парковете, mate.

Както знаете, аз съм от Овча купел, а метро дотук не идва (както се оказа няма и скоро да дойде), затова посещението на всеки парк (в моя квартал такива лигавщини като паркове няма) си е истинска екскурзия.

Няма да ви разказвам за пътуването с трамвая, където контрольорът като разбра, че съм англичанин пробва да ме метне, че билетчето ми е невалидно (poor amateur) и да ме глоби. Нито ще спомена за crusades с такси, където научих няколко brand new псувни на български.

Направо ще започна с първия парк, който ме посъветваха да посетя – Борисовата градина.

I don’t know дали сте наясно, но в моя роден град Лондон всички се гордеем с факта, че той е „зелена столица“. С други думи Градът има bloody много паркове и зелени площи.

So, оказа се, че Борисовата градина е два пъти (!) по-голяма от biggest park в Лондон – Hyde Park. Ако любимите ловни територии на крал Джеймс I са 350 акра, то бившите пасища на слатинските шопи (които навремето са влезли в престрелка с полицията, защото не са искали да ги отстъпят за парк) заемат площ от над 750 акра. 

Борисовата градина, actually не е кръстена на prime minister  Бойко Борисов, както много от децата си мислят, а на Цар Борис III - баща на един от неговите бивши работодатели.

Паркът, наистина  царствен. В него има всичко – плавателно езеро, цели два стадиона, плувен комплекс, мемориален комплекс, спортни съоръжения, има дори автокъща.

Борисовата градина is really huge. В нея можеш да гребеш с лодка (аз не греба), можеш да играеш футбол (само гледам), можеш да играеш тенис (така и не му схванах bloody rules), можеш да караш велосипед  (не мерси, много се задъхвам), ролери, скейтборд (whaat!) и още цяла редица fancy спортове като петанк или ходене по еластично въже вързано между две дървета.

Но, най-важното mates е, че в Борисовата градина можеш да пиеш бира. Actually, дори е задължително.

Просто в този парк всички пият бира – млади, стари, мъже жени, деца кучета, котки ... честна дума, I’m pretty sure, че видях един хипстър да налива бира в аквариума на златната си рибка, който беше помъкнал в парка.

Първият път, в който дойдох в Борисовата градина си помислих, че раздават безплатна бира на някой от входовете. После, осъзнах, че пиенето на бира в парка след работа е ancient български обичай (нещо като нестинарството и да ти честитят, когато се изкъпеш), а тъй като Борисовата градина в city centre, горе-долу половината работещи жители на София (което се равнява на 1 от всеки 10 българи и totally 100% от хипстърите на Балканския полуостров),  привечер пият бира в този парк.

The coolest thing about Борисовата градина е, че ако искаш да пиеш бира с приятели има достатъчно място. Ако искаш да спортуваш, пак има достатъчно място.

Ако си с дете, което иска да посети всички атракциони и да те разори напълно – that is your place. Ако пък искаш да се загубиш сам в необитаема гора и да намерят останките ти след няколко десетилетия – Борисовата градина е правилното място.

Аз лично си избрах exploration mode  - наех рикша, натоварих я с бири и обиколих алеите на Борисовата градина бавно въртейки педалите и доста често спирайки за почивка.

Другият famous парк, който научих, че трябва да посетя е Южния парк. Доста по-малък, доста по-пренаселен и пълен със сергии и заведения.

Actually, Южния парк е нещо като Борисовата градина, но в само в пренаселената й част. Хареса ми колко е поддържан парка, но too much people, mate.

Освен това, докато се разхождаш трябва или да внимаваш да не те сгази някой bicyclist, или не препречиш пътя на някоя майка с количка (което може да ти струва живота) или да не ти скочи някое дружелюбно куче и да ти разлее бирата. Also, трябва да си нащрек да не те преджоби някой „турист“.  

Възможно е да попаднеш в combined situation – да опиташ да заобиколиш майка с количка, която вдига скандал на собственик на куче без каишка, и през това време да те бутне колоездач, а когато се изправиш на земята да усетиш, че портфейлът ти is missing. Или още по-лошо – бирата.

Whatever, проучването ми сред софийските паркове ме доведе до извода, че щом съм видял Южен, it’s fair да посетя Северен и Западен парк. Интересното е, че няма Източен парк, ама доколкото разбрах instead of it там си имат Бизнеспарк (just kidding).

Тази ми идея, обаче се оказа epic fail. В Западния парк има ремонт.

Вътре обстановката е като след десанта в Нормандия. Огромни дупки в земята, стърчащи кабели, метални ограждения  се клатят изкъртени от различни места. Това, разбира се, по никакъв начин не пречи на местните хора да chill-ват в парка.

Докато прескачах един окоп, в който имаше поне двуметрова локва и заобикалях ръждясали колове забити покрай канал пълен с електрически кабели, попаднах на детски рожден ден. So, sweet! Точно до него имаше пързалки и тенис маси пълни с хора.

Тъй като Западния парк е втория по големина в София, се оказа, че в него има и „дива част“- тази която граничи с biggest gypsy ghetto – Факултета. Там алеи няма, но спокойно може а те сгази кон.

Може да ти продадат някакви неща, могат и да ти купят вещите, само че без да ти дават пари за тях. В най-добрия случай можеш да попаднеш на незаконна сеч на паркови дървета или на ритуален огън за горене на медни кабели. Едно жизненоважно нещо липсва в Западния парк – бира. That’s why I’m out.

В Северния парк is not great, not terrible. Малък е по площ.

Има „цивилизована“ част с детски атракциони, красиви езерца и поддържани алеи. Има и „дива“ част, в която могат да те наръгат с нож в такова време от деня,че да успееш да се прибереш на време за обяд.

Има и няколко автосервиза в парка but it isn’t disturbing – доколкото познавам България, автосервиз може да намериш дори в детска градина.

The best thing is, че в Северния парк има plenty of spots, които можеш да използваш вместо платена обществена тоалетна, if you know what I mean. А това е very important, когато си тръгнал на разходка зареден със six-pack of beer.

Много паркове има в София. Всеки от тях си има своеобразен чар. Забелязах, обаче една странна особеност – че в края на всеки парк вие българите настанявате чужденци.

На гърба на Борисовата градина е руското посолство, а зад Южния парк е американското. В Края на Северния парк има цяла китайска колония от работещи на пазара в Илиянци, а след Западния парк се намира – well, you know – Люлин.  

P.S. Meanwhile превзех и Фейсбук. Там печат не дават, но пък ако искате да следите какви ги върша stay tuned на https://www.facebook.com/britanskiabejanec/

Източник: в. Монитор