Коледа е времето, в което милиони хора пропътуват хиляди километри, за да бъдат заедно със семействата си. Децата се връщат при родителите си, които ги очакват в украсените с много любов домове. За малчуганите магията на празника е в дългоочакваните подаръци, а порасналите деца, които са разбрали, че щастието не означава отрупана маса, нов телефон или нов телевизор, просто се радват на присъствието на близките си. Поне така се случва във филмите, които гледаме по празниците и в рекламите на Кока – кола.

Но животът не е кино, както гласи популярното клише и филмът ни не винаги е с щастлив край, дори на Коледа. Без щастлив край, поне на тази Коледа, е историята на 24–годишната Ивета Великова, която ще прекара празника без  3–годишната си дъщеря Мария. Младата жена е попаднала в спиралата на повтарящия се семеен модел насилник – жертва – насилник и не може да излезе от нея.

Родителите на Ивета се развеждат, когато тя е на 2 години, а майка й заминава за Гърция, където започва нов живот. Тя остава да живее в дома на баща си, за когото казва че е „женомразец, тиранин и насилник”.  Още като тийнейджърка тя няколко пъти бяха от дома си и последните години, преди да навърши пълнолетие и да завърши гимназия, живее в сиропиталище. „Да, при двама живи родители, аз се чувствах по-добре там” признава Ивета. Израснала без любов и закрила, всички надежди на девойката са насочени към бъдещето й. Тя се надява да създаде собствен дом и семейство. Вярва, че ще успее, когато среща Атанас Великов – мъжът е 7 години по-голям от нея, работи като полицай в районното управление в Раднево. 

„Аз търсех спокойствие, дом и семейство, които така и не успях да съградя, тъй като осъзнах, че един дом се гради от двама души, които се борят да го запазят. В началото всичко изглеждаше наред -  разбирахме се добре и живеехме спокойно. Той беше доста спокоен типаж - не се вълнуваше от дребни неща,  но и не мислеше за бъдещето, не виждаше смисъл за промяна на житейския си път” разказва Ивета, цитирана от TrafficNews.

2013 година се ражда дъщеря им Мария. „След раждането Атанас коренно се промени. Спря да общува с мен, не обръщаше никакво внимание на детето. В главата и действията му бяха само пари, компютърните игри и работата. Непрекъснато ме нагрубяваше и обиждаше. Доста пъти се опитвах и молех  да поговорим за проблемите ни. Болеше ме, че той не мисли за собственото си дете. Наложи ми се през целия ни семеен период да бъда съпруга, майка, домакиня, мъж, монтьор и всичко друго. Единственото, което той повтаряше, беше, че ходи на работа на смени и трябвало да се наспи, за което получавах множество упреци, викове и скандали за това, че аз и детето пречим на съня му” разказва Ивета.

Опитите на младата майка да промени статуквото удрят на камък. Атанас отказва да приеме отговорностите си и предпочита да прекарва цялото си свободно време пред компютъра, където играе компютърни игри или гледа телевизия.

„Едва свързвахме двата края. Имало е моменти, в които съм била на ръба на припадъка от изтощение и глад.  В началото на 2015 г. вече бях на ръба на нервна криза - чувствах се много изморена и изтощена психически и физически. Слугувах на Атанас, а той ме малтретираше словесно. Пред очите ми флиртуваше с други жени, уреждаше си срещи - уж, че били свързани с работата му. Парите продължаваха да не стигат, всеки месец половината му заплата отиваше в банката за ипотеката на жилището ни. Тогава той каза, че трябва да замина да работя в чужбина. Започна да ме уговаря да замина за 6 месеца, за да се закрепим финансово, а в това време неговите родители да се грижат за Мария” разказва Ивета.

Тя си намира работа като барман в заведение в немски ресторант в град Форст, в Германия.

„Бях раздвоена, защото бях сигурна, че Атанас няма да се грижи за дъщеря ни, но от друга страна родителите му са изключително отговорни и, притисната от обстоятелствата, реших да им поверя детето. Преди да замина, го накарах да отидем да запишем детето на детска ясла, защото държах тя да се развива и социализира. Виждах, че детето е будно и общително. След като записахме детето на ясла, той ме закара до Пловдив, за да си купя билет за Германия. Заминах на 28 април 2015 г. Това бе най-трудното нещо, което някога съм правила в живота си.  Започнах работа там, но се обаждах постоянно, виждах детето по скайп, съобразявайки се с детската ясла, смените на мъжа ми, детето, когато е при него, и моето работно време включително. Беше ужасно трудно да не съм с детенцето си. Пращах пари и дрехи за нея, молех се да е добре... Пращах пари и за ипотеката. Исках да се прибера още след втория месец, но Атанас настояваше да остана, като ми казваше колко са важни парите, които пращам за бъдещето на семейството ни. Но през октомври тази година вече не издържах, прекратих договора си и се прибрах” спомня си майката.

Ивета не храни особени надежди за щастливо бъдеще с Атанас, но и не очаква че той е забил нож в гърба й. В деня на пристигането й той я чака на автогарата и я води в близко кафене. Там й съобщава, че вече са разведени и тя не може да живее в дома им. „Изобщо не знам как съдия си е сложил подписа под това решение. Аз дори не съм подозирала, че има дело за развод, камо ли някой да е търсил” твърди жената. Освен това съдът му е присъдил родителските права над Мария и Ивета има право да я вижда два пъти в месеца. Разводът е в сила от декември 2015 година и съдът я е осъдил да плаща издръжка на дъщеря си със задна дата.

„При първата ни среща с нея след осем месеца, тя се обърна към мен с думата лельо. Умрях и се родих, защото можех да я видя на живо. Атанас не спираше да се смее на думите на детето, но и беше горд и щастлив, че е успял да заличи думата „мамо”. Въпреки, че не ме допускаше в нейното пространство, тя не спираше да ме гледа все пак усещаше, че аз не съм тази, за която й бяха разказвали и говорили. Всички знаем, че децата са с чисти души и сърца при тях няма интрига, фалш и лицимерие. Тя много бързо започна да си спомня за мама и не искам да я оставя там, където я настройват и не й обръщат нужното внимание. Не знам дали е нормално детето ми да живее и расте при такъв лош, злобен и интригантстващ човек. И това е, за да ми покаже, че всичките му действия и постъпки са за това да я отблъсне от мен а не защото самият той иска да я отглежда. Не искам, когато дъщеря ми порастне, да обвинява, да мрази и да съди майка си, че не се е борила за нея”  казва Ивета.

Младата майка е завела дело, за да си върне попечителството над детето. Тя е напуснала Раднево, намерила си е работа в съседен град, живее на квартира.  Надява се съдът да върне дъщеря й при нея и на следващата Коледа двете да са заедно.

TrafficNews се свърза с Атанас Велков, за да чуе и неговата позиция. Той обаче заяви, че не иска да прави коментар по обвиненията на бившата си съпруга. Ако той промени мнението си в последствие, ще публикуваме разказа му.