Кой не познава бургаския Майкъл Джексън, който лятно време е викач на ресторант „Хепи“ по булеварда под липите, а през зимата нощем продава рози в дискотеките „Астория“ и Азаро“? Не може, ако веднъж си го мернал по главната улица да не си го запомнил завинаги. Усмивката, комплиментите към дамите и закачките с минувачите са неговата запазена марка. Винаги е модно облечен и в добро настроение, съобщава "Флагман".

Какво се крие зад тази накипрена актьорска фасада обаче?

Вижте кадрите, които Флагман засне тази сутрин след страшна драма в таванската част на една от жилищните кооперации до подлеза на Операта. Побеснял жител на сградата удряше с гнусна стирка 20-годишния младеж и крещеше да се маха, защото това не е спално помещение. Побоят е всяка сутрин от два месеца насам, когато Майкъл Джексън докопа отключена входната врата на сградата. Ако е заключена, ляга пред асансьора на последния етаж в съседната сграда.


Бургазлии и гостите на града знаят кой е 20-годишният Галин Александров, но той не познава родителите си

Галин Александров не знае кои са родителите му. Оставен е като бебе в Майчин дом, израства до 18-годишна възраст в бургаското сиропиталище. Заради леката умствена изостаналост едва сега е в 10-ти клас на вечерната гимназия.

„Тия две години, откакто съм пълнолетен, можех да си позволя квартира,защото вземах лятно време заплата от „Хепи“, зимата търговията с цветята вървеше. Като тая зима никога не е било – хората не купуват в нощните заведения рози за дамите си, големи циции станаха тия джентълмени. Затова съм на улицата. Къде да се подслоня като не работя, нямам пари?!“, оплака се Галин пред нашия репортер.

Трета седмица се подслонявал на тавана в тия две сгради, там посрещнал Коледа и Нова година. Той не спира да моли дирекция „Социално подпомагане“ в Община Бургас да му приемат молбата за временно настаняване в приюта за бездомници, където при нужда можеш да останеш до три месеца през зимата. Проблемът е обаче, че няма нито лична карта, нито здравна книжка. Което затваря кръга на тоталната му безпомощност. Няма мобилен телефон.

„Унижението и студа тия три седмици ме докараха до пълно отчаяние, смятам да предприема нещо, което генерално да ме освободи от мъките“, каза Галин. Той не заплашва никого, просто смята, че започва да губи сили, за да се пребори с живота. Засега се молел температурите да не падат под нулата, за да не замръзне на тавана. Съдбата му заприличва на тази на неговата връстничка Антония Чикова, която остана без крака, след като от отчаяние се хвърли пред идващия влак, а сега се чудим как да й върнем вярата и силите да превъзмогне травмата и да продължи нататък.



Багажът на момчето, сред който е и стирката, ползвана за бухалка от законния жител на сградата



Бездомникът сменя две „спални“ на стълбищната площадка към тавана на бялата и зелената сграда, в самия аристократичен център на Бургас,