Бурвил - човекът, който се събуждаше и заспиваше със смях

Преди 51 години, на 23 септември, в Париж умира човекът, който разсмиваше до сълзи зрителите. Французите го поставят сред стоте най-известни личности на страната. Това е съвсем заслужено, тъй като филмите с участието на Бурвил пълнят салоните не само в родината му, но дори извън пределите на Европа.

Андре Закари Рембур (каквото е рожденото му име) се появява на бял свят на 27 юли през 1917 г. в Пректо Викмар, Франция. Бурвил е име на нормандско село. Рембур го избира за артистичен псевдоним като акт на почит към своя произход. Въпреки успехите и провъзгласяването му за един от царете на смеха в света в свободното време той води тих и спокоен живот в своята ферма, далеч от суетата и лицемерието на обществото

Вместо генерални репетиции, бляскави премиери и лъскави коктейли той предпочита да прекарва дните си във фермата. Копае и сади, подрязва розите и живия плет, кара обикновена кола и няма прислуга. С присъщото си чувство за хумор споделя: “Мога да си позволя лукса да обядвам в кухнята, без някаква готвачка да ми дава да разбера, че съм излишен”.

Към себе си Бурвил се отнася със завидна ирония: “Аз съм като нормандски сайдър - с годините той става по-хубав... Когато оплешивях, придобих по-достоен вид. Красивите жени намират в мен симпатично безобразие”.

Съпругата му Жана пък си спомня: “Когато се събуждаше сутрин, Андре избухваше в смях. Вечер, преди да заспи, пак се смееше, сънят малко по малко го унасяше, той затваряше очи, но устните му оставаха присвити в лукава усмивка, сякаш ни готвеше хубава шега, която щеше да ни направи на следващия ден”.

Звездата на френското кино дори не е мечтал като малък за големия екран. Той се вълнува от простите неща на пасторалния прованс. Разнасял хляб и сладкиши, произведени в местната пекарна, и общуването с хората го прави достатъчно щастлив.

Бяга от немски плен през войната, а преживяванията му по време на нелегалния живот - вече под името Бурвил - са възпроизведени във филма “Преминаване през Париж”, в който актьорът изиграва една от най-добрите си роли.

За пръв път застава пред камерата във филма на Жак Древил “Фермата на обесения”. Ролята му на глуповат селянин по същество възпроизвежда това, с което е станал популярен в естрадата, затова пък е възможност за овладяване на ново изкуство и за постигане на нов вид популярност.
През 1947 г. Бурвил се снима във филма “Не толкова глупав” - заглавие, символично за поредицата роли в цялата му кариера. Героят му Леон Менар толкова се харесва на публиката, че режисьорът Андре Бартоломе разработва този доходоносен персонаж в още два филма: “Бял като сняг” и “Сърце на длан”.

Бягайки от щампите, които често му налагат комедиите, актьорът споделя, че мечтае за филми, които да му носят удовлетворение. Вероятно затова търси изява и в сериозни роли, които да му позволяват да разкрие и драматичния си талант. Такива са превъплъщенията му в “Клетниците”, където си партнира с Жан Габен, “Съдебна грешка”, “Червеният кръг”. Но заедно с това не спира да прави роли и в утвърденото амплоа на комик. Снима се в “Тримата мускетари”, “Гърбушкото”, “Капитанът”, “Голямата каса”...

Естественост, простота и премерена доза лукавство - с това пленяват екранните герои на Бурвил. Смешни и забавни, попадащи в нелепи ситуации, те са по своему мили и трогателни със способността си винаги да остават чужди на лицемерието и на подлостта. Уверено лавирайки в комичните им приключения (не рядко сценариите се пишат специално за Бурвил), актьорът успява да излъчи и леката си ирония към тях. Със своята обаятелност персонажите му неизменно предизвикват симпатията на зрителите.

“Той беше самият смях” - смятат за него сънародниците му, а Луи дьо Фюнес казва за Бурвил: “Това е най-добрият партньор, който някога съм имал и какъвто никога вече няма да имам”. Двамата винаги играят противоположни по характер персонажи - Луи е бликащ от енергия и реагиращ бурно на всичко, а глуповатият Бурвил остава невъзмутим във всяка ситуация. Точно на този великолепен контраст между героите се дължи успехът на “Глупакът” и “Голямата разходка”.

Една от сериозните му роли - в “Червения кръг” 

След смъртта на актьора френските медии обобщават творческия му принос за киното с думите: “На екрана Бурвил още се усмихва за нас, а утре ще се усмихва за нашите деца”.

Незабравимият актьор е не само смешен на екрана, но и трогателен, по своему голям в изразяването на присъщата му насмешливост с тънката усмивка на философ. Отива си след няколко години мъчителна борба с коварно мозъчно заболяване, в разцвета на творческите си сили, без да може да осъществи своите замисли и да разгърне напълно потенциала си. Но и това, което оставя в историята на световното кино и в сърцата на зрителите, съвсем не е малко, напротив. Остава един от най-великите комици на френската школа с признание за вечни времена. За славата е достатъчно и едно име - Бурвил. Останалото е овации.
 

Щрихи към портрета

Виктория ИВАЙЛОВА