Работех в София в завод „Балканкар“. Пратиха ме командировка в приморско за седмица през 1986 година. Така започна историята на един обикновен българин, публикувана от bgspomen.com.
Отивайки в хотела в Приморско, се оказа, че всички стаи са заети с туристи от бившия соц лагер. Станало объркване и няма свободна стая за мен. След дълго ровене из книгата за гости се оказа,че има девойка, също командирована като мен, сама в стая.
Предложиха ми да я попитат дали ще се съгласи да съжителства за 3 дни с мен. Аз смутен и донякъде зарадван зачаках с затаен дъх,почти сигурен,че тя категорично ще откаже.
След 10 минути управителката ми каза,че девойката нямала нищо против. Изумлението ми беше голямо.
Оказа се красива млада дама на 25 години, било и скучно сама и дори се зарадва , че ще има с кой да си говори за да не скучае. И се започна един купон.
Тази девойка днес е моята жена.
А какъв беше животът по Черноморието ни в онези времена... спокойствие и красота.
Заключвахме вратата на стаята, но вратата- прозорец, която извеждаше буквално на пътеката оставяхме отворена за проветрение,а вътре целия багаж и пари, без да сме се замисляли, че някой може да ги открадне.
А за нощния живот - не сме и помисляли, че някой може да ти посегне или да ти се случи нещо лошо.
Млади, спокойни, на всяка крачка включително и на плажа безплатни медицински пунктове, заведенията с достъпни цени за всички,богат безплатен спортен и културен живот.
ММЦ наброяваше 3600 младежи,от които 3000 чужденци сменящи се през 6 дни. Картите бяха достъпни за всички до 28-годишна възраст.
