Два етажа от емблематичната „Къща с нимфите“ в Пловдив са обявени за продажба от агенция за недвижими имоти. Имотът се намира на улица „Христо Г. Данов“ и представлява великолепна недвижима културна ценност. На пазара са изложени вторият и третият етаж от сградата, чиято обща площ е 360 квадратни метра, заедно със 75% идеални части от дворното място, равняващи се на близо 400 кв. м. Обявената цена на обекта е 1 080 000 евро, което прави по 3000 евро на квадратен метър.
От агенцията уточняват, че архитектурният паметник има нужда от ремонт и бъдещият собственик ще трябва да възстанови частите, които пострадаха при пожар през 2017 година.
Според брокерите имотът притежава отличен потенциал и е изключително подходящ както за жилищни нужди, така и за инвестиция – за отдаване под наем на стаи или апартаменти, за бутиков хотел, галерия, бизнес офис или учебен център, пише podtepeto.com.
Впечатляващата постройка на ул. „Христо Г. Данов“ №17 е създадена с много любов и вдъхновение от италианката Емилия Фавретто-Събева, която е била едновременно архитект и художник.
Нейният съпруг, д-р Атанас Събев, придобива терена, а тя проектира къщата в стил, който силно напомня за венецианската елегантност.
Емилия, която е родом от Венеция и е роднина на известния италиански живописец Джакомо Фавретто, завършва Флорентинската кралска академия при проф. Рази и специализира артистична критика.
Още с пристигането си в страната тя кандидатства за българско поданство, а около 1900 година се установява трайно в Пловдив заедно със синовете си.
Емилия Фавретто-Събева се налага като една от първите жени архитекти в България. Нейно дело са скулптурните фигури на някогашната прочута аптека „Марица“, както и пластичната декорация на хотел „Метропол“, чиято фасада днес е част от Пловдивския театър.
Тя е имала и голяма страст към оперното изкуство, като голямата ѝ, но за съжаление несбъдната мечта, е била да създаде опера в града.
Нейният син Събчо Събев става един от големите пловдивски оперни певци, като двамата са сред основателите на местния Дом на изкуствата и печата.
Строителството на забележителната сграда започва около 1910–1911 година и приключва окончателно към 1920 година. Фасадната композиция откъм улицата е напълно уникална за Пловдив.
Първият етаж е разчленен от пиластри, украсени с изящни барелефи на женски фигури, държaщи цветя, които носят романтичното име на къщата.
Любопитен детайл е, че седемте женски образа всъщност не са нимфи, а кариатиди, вдъхновени от легендата за жените на древния град Кария, които били наказани да носят тежестта на позора с двете си ръце.
Дограмите и терасите също се отличават с нестандартна геометрия и красиви извивки, отразяващи артистичния талант на авторката.
Вътрешността на къщата се разкрива през характерен за епохата проход, а по тавана все още личат орнаменти, запазили автентичния си цвят. Жилищната част се достига по извити стълби с парапети от ковано желязо, разположени от двете страни на безистена.
Макар през годините сградата да е претърпяла редица преустройства, тя е съхранила неповторимия си чар, като допълнителен щрих към уникалността ѝ дава съществуващият кладенец в едно от избените помещения.
В миналото съпругът на архитектката използва пространството, за да открие първото частно търговско училище „Евлоги Георгиев“, останало в градската памет като „малката търговска гимназия“.
