След Освобождението на България от турско робство през 1878 г. пристигат у нас около 25 000 чешки специалисти от различни сфери на науката, изкуството и производствените дейности. Голям принос за тяхното идване в България имат проф. Марин Дринов, Константин Величков, Антим I, Михалаки Георгиев, министър-председателите на Княжество България и Източна Румелия.
Безспорно значение има славянската идея сред чехите, разработена от десетки учени слависти, като П. Й. Шафарик, Б. Немцова, В. Ханка, Ян Неруда, Фр. Л. Ригер, Й. В. Форич, Йозеф Холечек и др.

В тясна връзка и приятелство между чешки интелектуалци и българи, обучаващи се и работещи в Чехия, се основават комитети и организации, като тайно общество “Побратим”, читалищно дружество “Постоянство” (1869 г.) в гр. Табор и много други, за подпомагане с просвета и политическа дейност освобождението на България.

С чувство на убеденост и съпричастност към братския славянски народ - Чехия тогава е автономия в Австро-унгарската империя, идват с мотива да помогнат на българите да изградят от пословичната бедност и невежество своя европейска държава и културно общество. Някои от тях остават завинаги в България.

Не само в столицата и големите градове, но и в по-малките населени места се установяват чешки специалисти. Например в Севлиево с население 7000 души и села в създадения окръг отсядат чехи. Освен тях помощ оказват руснаци - офицери за обучение на наши войници, австрийски инженер, аптекарят австриец Антон Шнайдер открива първата аптека в града и т. н.

Забележителни спомени за помощ в стопанската дейност е оставил чешкият професионалист Юлиус Пфистер (1851-1914)

Той се изявил най-много като специалист в овощарството. Пфистер пристигнал в Севлиево през 1887 г. от Плевен, където допринесъл за създаването на лозаро-винарско училище. Досега в авторитетния техникум, наследник на това училище, са запазени бутилки от първото получено вино. Може с основание да се каже, че Юлиус Пфистер е имал познания по редица селскостопански култури, въпреки че е завършил специалността помология в едноименния университет в Прага.

През 1895 г. чешкият агроном Пфистер създал разсадник на около 60 декара в неизползвани площи дотогава в местността “Чакала”, южно от град Севлиево, на около 2 км. 

Той превръща това място в център за разпространение на селскостопански знания сред населението,намиращо се тогава в невежество и неграмотност. Учителствал е в училища, главно в Плевен, придобил е опит и става директор на създадения от него стопански комплекс с разсадник.

Създал е участък за отглеждане на семеначета, подготвя разденки, извършва облагородяване и пр. Развил активна организационна и агрономска дейност за провеждане на курсове, главно с младежи за ограмотяване. Занимава се със селекция в колекцията от овощни дървета. Облагородява и големи дървета, предимно сливи - получили името “пфистери”.

Юлиус Пфистер е ангажиран с пропагандирането на модерно земеделие сред севлиевци. Работи и следи за подобряването му в Севлиевско, Габровско и Троянско. Въвежда наблюдение, контрол и води борба с болестите по овощните дървета - тогава главно с бордолезов разтвор, вар, сяра и др. 

Юлиус Пфистер развъжда подбрано ято кокошки от порода “Плимотрок” и ги кръстосва с местни видове, които са примитивни, но устойчиви на болести и непретенциозни към храните. 

Създал е вид едра пъстра кокошка за месо и яйца, отглеждана и сега в Севлиевско. Наречена е на негово име “фистерка” Юлиус Пфистер като гледал българите как ядат сланина и пият щастливо сливова ракия, решил да им модернизира аперитива. Донесъл от Чехия семена, резници и др. на аспержа, маруля и червени репички, научил хората да ги култивират и консумират. Това става на много места в България, описано от проф. К. Иречек. Чехите пренасят у нас касиса, ягодите, цвекло, хмел и агротехниката за отглеждане.

До своя добре подреден разсадник Пфистер създал модерен пчелин с кошери “дадан блат”, които да заменят примитивните тръвни кошери, донесъл восакотопилки и преса за вадене на мед.
Юлиус Пфистер и жена му обработват собствена градина в м. “Чакала” до река Видима, до близкото ханче с име “Чакала”, което снабдявали с марули, червени репички, бланширани аспержи и др. Дали са пример как с трудолюбие и знания може да се препитава едно семейство. Двамата водели интересни и посещавани курсове по овощарство, пчеларство и птицевъдство.
 
По средата на 1909 г. Пфистер заболява и семейството му заминава за Чехия. Според историка Й. Панов по несигурни данни той е починал през 1914 г. в Чехия. Разсадникът по традиция се поддържа и обогатява, актуализира с нови съвременни сортове овощни дръвчета. Отговаря адекватно на изискванията на времето.



За това допринесли кадрите, които е подготвил Ю. Пфистер, и навиците, обичаите, създадени от него. Един от неговите възпитаници е известният в Севлиевския район Марин Попов - създател на модерно земеделие, председател на БЗНС в околията, народен представител с голям принос за околията - убит през време на “белия терор” 1925 г. Той общува с Пфистер, учи се от него и сам изгражда модерна овощна градина, зеленчукопроизводство, лозарство и механизация на земеделието.

М. Попов се е учил и от чеха агроном и ботаник Вацлав Стрибърни (1853- 1933) в земеделското училище в Садово, Пловдивско, създател на опитна станция, училище, учебници, лекции и пионер на модерното пчеларство в България, на модерно земеделие. 

Марин Попов доставя от Прага първите вършачки в околията, задвижвани с парен локомобил

Сам той става машинист и вършее през лятото. Доставя от Чехия железни конски плугове, семечистачни машини (цилиндри) и т.н. Поканва двама чехи специалисти, които обучават в монтаж, ремонт и обслужване на новите за тогава машини. Единият чех е с име Доничек, а другият не фигурира в спомените.

Доставял жетварки за конска тяга, въвел модерни чешки сушилни за плодове тип “Хавелка”.

Друг специалист от Чехия, допринесъл за образованието и културата в новообразувания Севлиевски окръг, е Леополд Слянина. Той пристига в града през 1918 г., след Първата световна война. Специалист е по обработка на дървесина и добър педагог. През 1919 г. основал първото в страната кошничарско училище, на което той е директор. Тогава кошници, кошове и др. са с повсеместно приложение в бита и производството им има добър пазар, фактически това е първото в района училище за професионално образование. Принос за откриване на училището има и инициативният Марин Попов.

Училището работи през зимния период и се изучава земеделие, скотовъдство, овощарство, лозарство, бубарство

Учебен предмет с практика е кошничарството. Училището през 1919 г. есента се открива в една сграда на казармите - армията е съкратена по Ньойския договор. После се настанява в сградата на Хаджистояновото училище. През 1921 г. се обучават 25 ученици. Това не е малко за времето на беднотия, неграмотност и невежество. За суровина служат храсти от семейството на върбите, растящи по бреговете на р. Росица, р. Видима и техните притоци.

Леополд Слянина създал и специална пепиниера за отглеждане на храсти от ракита и други върбови. Усвоилите прекрасния занаят кошничарство го упражнявали и предавали на свои близки за успешно препитание. След няколко години Слянина напуска Севлиево. Делото му продължава до 1925 г. друг чех - Ласло Баняй.

Голям принос за развитието на културата и обогатяване на природната среда в Севлиево има чехът, специалист по лесничейство, Вацлав Брозовски, възпитаник на училището с европейска известност по лесоинженерство в гр. Табор. В Севлиево той е назначен и работил като горски инспектор.

Вацлав Брезовски създал участък за отглеждане на семеначета и първия горски разсадник край Севлиево. След него поема достойно тази дейност лесничарят Иван Райков, също завършил по-късно образование в гр. Табор, Чехия. Разсадникът се поддържаше добре от старателни горски до 1990 г. 

Вацлав Брезовски е направил първите изкуствени гори в райони на пустеещи и ерозирани земи, предимно от иглолистни видове

В красивата балканска местност “Лъгът”, с ловно стопанство, негово дело са насажденията с добър подбор на видове и красиви вариетети. Неговото творчество и упорита дейност се простират на десетки километри, чак до махалата Баева ливада към село Млечево с красиви насаждения и среда за почивка, лов и здравословен микроклимат.

Неувяхващ паметник, спомен за културния чешки лесничей, е малката борова гора край сегашната спортна палата “Дан Колов” в Севлиево, където е любимото място за разходки на жителите, търсещи живителен въздух сред вековните дървета. Те напомнят на сегашните поколения за културата и благотворната роля на създадените гори - извор на здраве, красота и съзидание.

Тези и други специалисти, не само от Чехия, а и от Русия, Австрия, Унгария, са допринесли много за общественото, културно и стопанско развитие на Севлиевския район. Те са незабравими строители на Нова България.

Доц. д. ф. н. Гено МАТЕЕВ
/вестник "Над 55"/