Безспорно е, че сред чуждестранните специалисти за изграждане на Нова България след Освобождението от турско робство през 1878 г. най-известен и почитан е проф. Константин Йосиф Иречек. Неговият принос за развитие на духовната култура и преди всичко на българското образование е епохален и исторически оценен. Той е учен, публицист, организатор и политически деец сред най-заслужилите и влиятелни слависти и приятел на българите от края на 19-и век.
Константин Иречек е роден на 24 юли 1854 г. във Виена в семейството на д-р Йозеф Иречек - учен по история на литературата, и Божена Шафарикова. По народност са чехи, но тогава Чехия е автономия на Австро-унгарската империя. Дядо му по майчина линия е известният чешки учен-славист и специалист по история на славяните Павел Шафарик. След завършване на средното си образование във Виена младият Иречек следва история в Карловия университет в Прага и завършва през 1875 г. 

Още като студент проявява интерес към историята на славянските народи и главно към българите

За това допринасят обогатяващите му връзки с български интелектуалци и общественици като В. Д. Стоянов, Ив. Богоров, В. Берон, Г. Д. Начович и особено с проф. Марин Дринов - председател на БКД, който му предлага идеята и го мотивира да напише докторската си дисертация за историята на българите. Първата му научна работа е “Книгопис на българската книжнина” (1872 г.). Същата година талантливият и работлив Иречек е избран за дописен член на Българското книжовно дружество (БКД). Иречек завършва успешно академичния труд “История на българите” през 1875 г., като след публична защита става доктор по философия на Карловия университет в Златна Прага. През 1877 г. той е редовен доцент по история и география на Югоизточна Европа. Книгата излиза през 1876 г. на чешки и немски език. Авторът на тази статия притежава екземпляр от “ История на българите”, изд. 1876 г. в Прага на чешки език. Подарък е от приятели в Чехословакия. В Русия също проявяват интерес към този труд и през 1877 г. Славянският комитет взема решение да бъде издадена. Поздравяват Иречек и книгата претърпява две издания. Авторът става известен и уважаван сред учени и общественици като славист. Проф. Марин Дринов определя труда като “голям влог в славянската наука”, а на Иречек пише:“Вашата слава е слава и на нашия народ!”. 

Истина е, че това е епохален академичен труд за българската култура. Защото е първата цялостна научна история на българите за дълъг исторически период. И сега тя е извор на знания, почиващи на обективен анализ на фактите. Твърдя, че е единствена история, която не е подвластна на политически и идеологически влияния. 

Като учен проф. К. Иречек се отличава с голяма ерудиция, прецизно тълкуване на фактите, на данни от всички обществени науки, комплексно използване на източниците за постоянно доработване. Той постоянно работи за допълване с научни факти и заключения при всяко преиздаване на историческия труд. С всичките си достойнства трудът се използва като учебник в гимназиите и става основна книга в живота и културата на българския народ. У нас е издадена 4 пъти. Този огромен труд е съставен в 34 глави в логическа последователност и богато съдържание. Започва с географски преглед като първа глава. С голяма точност и подробно разглежда територията на българите в Тракия, Мизия и Македония, техните планини, реки, равнини, природа, фауна, флора, паметници и т.н. Проф. М. Дринов, след като прочел тази глава, се възхитил и я отбелязва като достижение на географското описание, славянски произход на българите, системното изложение на Първото българско царство. Достойно място е отделено на славяните през 4 и 5 век и съжителството с българи и др. На края на изследването подробно са очертани границите на българския етнос и етническият състав. 

Българите са 3,578,000, турци - 2,000,000, цигани - 7,559, мохамедани са 24,835, евреи - 5,735, арменци - 5,255, мохамедани българи (помаци) -100,000, в Цариград живеят 40,000 българи, у нас татарите са над 50,000, румънци около 200,000, гърци - 3,421. Тогава на Земята има около 1 милиард население.

Иречек се спира и на шопите на Горна Струма, около река Нишава, София, Самоков и Кратево, отличаващи се от останалите българи по характер, говор, по облекло и нрави. Българите смятат шопите за простовати и глупави, а самите шопи носят своето име с известна гордост.

След Освобождението от турско робство през 1878 г. у нас пристигат около 25, 000 чехи от различни специалности по покана на проф. М. Дринов, К. Стоилов, М. Георгиев, К. Величков и др. да помогнат на братския славянски народ. Константин Иречек идва от Карловия университет - Прага, през 1879 г. в София. Назначен е за главен секретар на министерството на просвещението (1879-1881). Пристига с два куфара с книги и кавалерийски ботуши. Защото в малка и бедна София тротоарите са неравни, безкрайна кал, гьоловете са навсякъде. Понеже по улиците имало купчини с боклуци, той нарекъл София “Боклукополис” (гр. Polis, град-държава). Младият учен Иречек се среща с неочаквана картина: “Всички министерства са в голяма дървена къща (покрита с плочи). Министерството на просвещението, цялото в една стая. Пред една масичка стои министърът като турски паша, отстрани на две дълги маси - писарите”. При тези примитивни условия К. Иречек е трябвало да работи 5 години. 


Семейство Иречек

През 1861 - 1882 г. е министър на народното просвещение, председател на учебния съвет при министерството на просвещението (1882-1884) и директор на Българската народна библиотека (1884). Заедно с проф. М. Дринов възстановяват дейността на БКД (БАН), на което от 1884-та е редовен член. К. Иречек е и член на Привременния управителен комитет. Иречек през 1884 г. става член на Чешката академия за наука, литература и изкуство и на кралското чешко дружество, и на Виенската академия на науките - 1892 г., и на други чуждестранни академии.
От неговото пребиваване в България досега проф. Иречек е най-известният учен-българист сред нашия народ. Той е славист с европейско значение и работещ за единството на славянските народи. Като талантлив учен и обществен деец, той се приспособява към ограничените възможности за удовлетворяване на културните потребности и интелектуално развитие. Работи всеотдайно и безкористно, обрекъл се на своята мисия за развитие културата на населението. 

Като ръководител той има големи заслуги за организиране на българското образование върху модерни, научни основи

Сам той изнася показни уроци в Софийската мъжка гимназия. Насажда европейски педагогически и дидактически принципи, нравствени изисквания и оценъчни стандарти. Иречек е поставил основите на използване на нагледни средства и технически пособия в Габрово - първото българско училище, в София и Видин. Безспорен е приносът му за изграждането и развитието на образователната система, на законова основа за административното делене, за всеобщо задължително безплатно начално образование, за откриване на средни училища, за специализирани такива, на учителски кадри, учебни програми и т.н. Голям е приносът му за организиране на висшето образование. Обикаля страната със събирателска и изследователска цел. Като директор на Националната библиотека работи резултатно по въпросите за модерно оформление и функционалност на библиотечни фондове, каталозите, системно попълване на библиотеките с нови заглавия и т.н. Иречек е представител на интелигентния, прагматичен и известен в света с качество на труда чешки народ. Затова забелязва и иронизира някои слабости, като например кариеризма - всеки способен или не се бори за началническа служба. В тази връзка пише Българите са бивши, настоящи и бъдещи министри!

През 1888 г. проф. К. Иречек издава големия труд “Пътуване по България” (преведен на български през 1899 г.), резултат от проучване на българската природа, селища, пътна мрежа, реки, бит, поминък, обичаи, традиции и др. на населението. Прави и някои изводи, като: Българите са един способен народ с голямо бъдеще.

Спира се и на населението в Княжество България: територия 63,972 кв. км, броеше 2,007,919 жители, от които 1,345,507 българи, 527,284 турци, 49,070 румънци, 37,600 цигани, 14,020 испански евреи, 12,376 татари, 11,552 гърци, 3,887 арменци, 1,894 сърби, 1,275 немци,1,123 руси, 530 албанци, 220 маджари,174 чехи,164 французи, 97 араби, 92 поляци, 63 черкези...”

В Източна Румелия с 35,901 кв. км през 1880 г. има 573,560 българи, 174,700 турци (от тях 16,267 помаци, 42,659 гърци, 19,549 цигани, 4,177 евреи, 1,306 арменци). Всичко 815,954 жители. През 1883 г. София е 20,000 жители. 

Съчинението “Пътуване по България” в I част е подробно описание на основните градове през 1883 г. - София, Пловдив и В. Търново. В другите две части с учудваща точност описва останалите селища с техните специфични особености на население, поминък, природа и т.н.

Буди възхищение способността на К. Иречек да изрази в книга характеристиките на всеки район на страната, макар и малка по територия, но с голямо разнообразие на релеф, планини, равнини, низини и котловини, обуславящи богатство от флора, фауна, дивеч, зверове и т.н. Като изследовател е прецизен в разглеждане на бит, култура, етнография и т.н. Не остава незабелязано от него примитивното земеделие и ограничената по разнообразие храна. Възприема като отрицателна страна на българина липсата на воля и мотиви да обогатява своята кухня. Иречек отбелязва:

Българите ядат лук, хляб, пият ракия. 

За тях това е рай Затова чешки специалисти по цяла България пренасят и научават хората да отглеждат аспержи, маруля, червени репички, цвекло, касис, ягоди, модерно пчеларство и т.н.
Съчинението “Пътуване по България” е голям труд с неповторими възможности за изучаване многоаспектно на природните и обществени реалности през това време. Отразена е истината откъде е тръгнала Нова България.

К. Иречек развива мащабна публицистика в няколко европейски издания по славистика, работи за единство на славянските народи, за развитието на българската култура. Сред издадените трудове на проф. К. Иречек е голямата книга от два внушителни тома “Български дневник”. Първи том обхваща 1879-1881 г., а вторият том - 1881 -1884 г. Това произведение акад. Илчо Димитров го определя като един от най-значителните в неговото творчество. Дневникът отразява държавния живот на България, трудностите по възстановяване след Освобождението 1878 г., политическите борби, държавните мъже, институции, интелектуалци, учени, творци, военни чинове. Отразени са успехите и трудностите, криволиченията, успехите на възраждащата се българска нация в европейското семейство. В дневника съвременните граждани могат да узнаят от каква мизерия е започнато. Ето един момент, описан от К. Иречек: ”... крива улица с дървета, отстрани отворени ориенталски дюкянчета, страшна кал. Голямо село. По улиците огромни гьолища - българска Венеция.” “Народното събрание, множество полуобразовани простаци или селяни; всеки говори колкото си иска - цели заседания минават в празни приказки. Единствено министрите говорят умно и имат надмощие в народното събрание.”

“Ходят до народното събрание с галоши и ги оставят в коридора.”

“Български дневник” е може би най-значимото произведение в нашата литература за получаване на знания за мизерните условия на освободения народ, за изграждане на инфраструктура, институции, за организиране на производство и култура с народ, множеството неграмотни, създаване на управленски елит и т.н. В този труд са отразени неповторимо образите и делото на княз Ал. Батенберг I, Антим I , М. Балабанов, П. Каравелов, М. Дринов, митрополит Климент, П. Р. Славейков, Ив. Вазов, княз Дондуков Корсаков, ген. Паренсов и стотици други. Оценките са според възгледите на К. Иречек.

На 1 (13) октомври 1884 г. проф. К. Иречек отпътува от София за Златна Прага. Там е избран за професор в Карловия университет, където изнася лекции по география и етнография на балканските народи. През 1893 г. К. Иречек е избран за професор по история на балканските народи в университета във Виена. Става един от най-известните и значими слависти в Европа. Не престава да работи за България, като публикува много материали и допълва издадените книги. Неговото име е втъкано в историята на България и в пантеона на българската памет за развитие на културата, науката, образованието и държавността на нашата Родина. 

Професор Константин Иречек умира на 10.01.1918 г. във Виена. Признателният български народ е наименувал редица училища, читалища, улици и връх в Рила (с височина 2852 м) на името на този приятел на страната ни, посветил голяма част от творчеството си на България.

Доц. д.ф.н. Гено МАТЕЕВ
/вестник "Над 55"/