Черният шаман от остров Бали омагьосва ВИП нашенци, сред които и Ани Салич!

<strong>Измамата<br /> </strong><br /> &ldquo;Искам да се върна там пак. Усетих свръхестествени неща, които още ме държат. То е като любов или болест - никога не те пуска&rdquo;... Докато говори Алекс, буквално свети. Разказва ми за пътешествието си на остров Бали. Видял е и светлата, и тъмната страна. Попада там, за да спаси приятелката си Таня, която е наркоманка и е заминала, за да се лекува при местен шаман. В един момент и двамата стават зависими от Тура &ndash; така се казва балийският магьосник. Звучи свръхестествено и Алекс се опитва да го обясни &ndash; сякаш си лишен от собствена воля и правиш това, което ти каже той. <br /> <br /> Тура или И Густи Агунг Нгора е популярен в България много преди да замина за остров Бали и да разследвам &bdquo;българската връзка&rdquo;. В началото на 2000 г. учението му започва да се прокрадва у нас. Наричат го магьосник или Гуру, или просто учителя Тура. А той привлича все повече български почитатели с трикове почти като от цирка &ndash; кара електрически крушки да светят или пък внезапно прави така, че дъждът да спре. В България Тура е по-популярен покрай Санди Мурти &ndash; учение за безконтактен бой. В края на 2010 г. учението на И Густи Агунг Нгора започва да бъде популяризирано у нас все повече. Към къщата му в Бали пътуват не само българи, които искат да бъдат излекувани от зависимостта си, но и хора, търсещи просветление. През същата година Ани Салич пътува за Бали, където прави документален филм за учението на И Густи Агунг Нгора, който вече е известен в България като Учителя Тура. По същото време обаче във форуми се появяват свидетелства на българи, привлечени от разказите за Тура. Историите им до една си приличат. Тръгват, примамени от ново учение, и се връщат с усещането, че са научили, но повече за това как... може някой да бъде измамен!...<br /> <br /> На 22 юни 2010 г. в у нас е регистрирано сдружение с нестопанска цел &bdquo;Санди Мурти &ndash; България&ldquo;. Сред управителите в него е Иво Величков. Той се представя за единствения роден ученик на И Густи Агунг Нгора, който го е просветил и в тайните на хипнозата. <br /> <br /> Величков е и един от организаторите на посещенията на Учителя Тора в България. Последното е осъществено през юни м. г. По време на визитата му са правени т. нар. инициации, като всеки един от желаещите е трябвало да заплати по 200 евро като &bdquo;дарение&rdquo; и още 150 евро за пауса (така Учителя нарича поста, по време на който учениците му трябва да спазват специални обети). Парите се превеждат в банка като дарение. Ритуали се провеждат и в момента на стадион &bdquo;Васил Левски&ldquo; - София, независимо че въпросният Учител отсъства от страната, като цените остават същите. <br /> <br /> От разговора си с Иво Величков разбирам, че той е организирал посещението на Ани Салич на остров Бали през 2010 г. Година преди това той прави опит да промоцира предаване в bTV &ndash; &bdquo;Хипнотизаторът&ldquo;, но без успех.<br /> <br /> Други потърпевши българи разказват, че с тях се е свързвала и Кармен Лазарова, която също се е представяла за ученичка на Тура. Тя рекламира това и на сайта си www.karmen.bg. Твърди, че може да лекува с ток и продава енергийно заредени бонбони. &ldquo;Замини, иначе няма да разбереш и половината от това, което става на този остров. Няма как да усетиш защо толкова много българи искат да пътуват до там, за да намерят духовното, а си тръгват повече обеднели, отколкото заредени с космическата енергия, която са търсили&rdquo;, ми казва Радослав Раев - един от българите, които също описват как са били измамени на остров Бали. Други разказват как са отишли там, защото Тура им е обещал, че ще им направи магия за пари... <br /> <br /> <strong>Заминаването <br /> </strong><br /> Пътят до Бали е дълъг и трябва да се заредите с търпение. Повечето от българите избират да пътуват за Турция с автобус и оттам тепърва започват да се прекачват от един самолет на друг. Пасажерите си приличат всички до един. Повечето са търговци, които изминават през ден разстоянието до Истанбул и обратно, за да се натоварят със стока. Има и група туристически ентусиасти. Познават се по това как в началото разговарят един с друг екзалтирано и си разказват остарели вицове. След това изведнъж посърват от пътуването и започват да се гледат едни други с лека досада. Леко живват, когато автобусът спира на мол, който се намира на границата. Половин час по-късно посърват отново, когато митничари спират един от тях и го карат да извади целия си наличен багаж. На масата за проверка изведнъж изниква цял алкохолен склад! Карат го да излее всичко в кофа, той се противи, леко почервенява, после безропотно се лишава от алкохолните си запаси. <br /> <br /> Оттам-нататък в автобуса настъпва тягостна тишина. В самолета &ndash; направо смразяваща.<br /> <br /> <br /> <strong>Приземяване<br /> </strong><br /> Индонезия е странна, мокра държава, в която много неща ти напомнят България. Усещаш го още на самото летище, където чиновниците не бързат много, махат с ръце и правят жестове, типични за Балканите. <br /> <br /> За кратко преди да премина митническа проверка, рускинята, с която сме прекарали 13 часа една до друга в самолета, внезапно става разговорлива и пита дали не мога да взема част от багажа й. Трескаво обяснява, че е купила от фрийшоп няколко бутилки в повече алкохол и се страхува да не й го вземат. Докато се усетя, вече е набутала няколко торби в моя багаж, след това чевръсто е поела с количката си в посока, обратно на моята. За момент вече се виждам като главна героиня от филм, в който заблудена туристка гние до края на живота си в местен затвор. По някакво странно стечение на обстоятелствата митническа проверка на багажа няма и рускинята се появява изневиделица до мен като вълшебно духче. Отново така чевръсто отваря багажа ми и си прибира чантите обратно. По-късно разбирам, че това е често срещана практика в Индонезия, особено сред рускините, които били сред най-опитните мулета на дрога. <br /> <br /> Разбрала съм се предварително с Андрей Едрев от &ldquo;Островът на изкушението&rdquo; да ме чака на летището в Денпасар. От него знам, че живее отдавна на остров Бали и има вила, която отдава на сънародници. Предварително сме преминали през лек пазарлък за цената на стаите и той ме уверява, че ще ми направи &ldquo;ама наистина голяма отстъпка, като за бивше гадже!&rdquo;. В тарифата си включва още 30 евро на ден за услугите си на гид. &ldquo;Ако искаш да ме наемеш за друго, ще струва по-скъпо&rdquo;, шегува се той. <br /> <br /> По пътя Андрей ми обяснява, че е присъствал наскоро на прием, на който е бил и посланикът на Индонезия в България. Като скъп гост там е бил поканен и шаманът Тура. &ldquo;Чакахме го дълго време и приемът не можеше да започне. В един момент от едната от стаите излезе Тура, личеше си, че го приемат с много уважение и явно има влияние сред местните...&rdquo;, разказва Андрей Едрев. <br /> <br /> <strong><br /> Шаманката от УНСС<br /> <br /> </strong>Уговорката с Тура става през съпругата му Ибу. Не може дори и да си помислите да припарите до него, ако не е разрешила. Ибу Бали, както самата тя се нарича, е завършила УНСС, но предпочита да не се знае, че може да говори български. Още докато си говориш с нея, вече е започнала да те проучва. Българите, които живеят на остров Бали, разказват, че тя всъщност е бизнес-двигателят на семейството. Страхуват се еднакво от нея, така и от мъжа й, който на острова се ползва със славата на черен магьосник, преминал отдавна в тъмната страна на шаманството. След серия от въпроси, разменени в интернет, Ибу най-накрая се е съгласила да посетя съпруга й. Чакала съм цял ден като за делегация при много височайша особа. <br /> <br /> Още със самото влизане в дома на Тура те обзема неприятно усещане, което кара дори и косъмчетата на гърба ти да настръхнат. Сякаш отвсякъде те гледат хора, които не ти мислят доброто. Къщата е огромна. Семейството на шамана започва да я строи точно в периода, в който връзките му с България се засилват и клиентите му стават все повече. Огромна, висока ограда се извисява около целия имот и на практика той е изолиран от всичко. Тежките врати от дърво и ковано желязо се отварят, след като предварително са ви проучили през един от процепите. Посреща ме самата Ибу Бали. Нисичка индонезийка, с огромни очила, през които те гледа изпитателно. Толкова изпитателно, че, без да искаш, придобиваш усещането, че е &ldquo;сканирала&rdquo; мислите ти. Настанява ме на &bdquo;почетна&rdquo; маса, предупреждава, че съпругът й още се приготвя. Докато прави чай, оставам сама, но скоро разбирам, че усещането е супер измамно. От прозорците, през една от вратите се подават за секунди хора, които те поглеждат любопитно и после пак изчезват. <br /> <br /> На масата са наредени книгите на Ибу. Всичките са по психология и бизнес-мениджмънт. Има и няколко за магиите. По стените са наредени стряскащи картини на черепи, пълни с кръв, в които се преплитат змии и чудовища. Или на хора, гърчещи се в адски мъки. <br /> Учениците на Шамана. Българите изпитват към семейството му такова страхопочитание, примесено и със суеверие, че по-късно един от тях съвсем сериозно ме пита: &ldquo;Ти консумира ли нещо, докато беше при него?! Знаеш ли, че омагьосва хората с напитки и след това ги кара отново и отново да се връщат при него!&rdquo; <br /> <br /> <strong>Наполовина магия <br /> </strong><br /> Учителят Тура излиза като на театрална сцена. В един момент дърворезбованите врати на къщата се разтварят и се появява Той. Гледа с очи, присвити като на хищник, и диша тежко. Българите, които са общували с него, вече са го описали като човек със свръхестествени възможности. Разказват дори предания как можел да се превръща в животно и бил нещо като старейшина на магьосниците от остров Бали. На масата пред мен всъщност седи мъж в начален стадий на напълняване. Гледа ме с очи, сякаш обърнати отвън навътре. И не говори. При всеки опит да каже нещо, се намесва съпругата му Ибу и започва да обяснява как двамата изповядват учение, което променя хората и ги прави чисти, как искат да правят добро. <br /> <br /> На остров Бали обаче ми разказват за нашенци, които са продали апартаментите си, само и само да отидат при Тура! Също и за други, които се връщат обратно в България, но не могат да си намерят място и имат нужда да посетят отново Учителя и всичко това се повтаря отново и отново, и отново...<br /> <br /> Схемата, която Тура и Ибу са създали, всъщност е доста простичка. Всеки, който иска да се докосне до учението му, минава първо през българските му посредници. Всички пари отново се превеждат като дарение във &ldquo;фондацията&rdquo;. На място вече ви поемат хората на Тура, но парите се дават само на Ибу. Цялото &bdquo;счетоводство&rdquo; се води в огромна тетрадка, до която достъп има само тя. <br /> <br /> Срещата с Тура свършва внезапно, когато той се обръща към мен и казва: &ldquo;Другите нека си тръгват, ти ще останеш на вечеря!&rdquo;. Ибу обаче става, обръща се към мен и останалите българи и казва: &ldquo;Може да тръгвате, ще ви чакам утре отново. Този път за ритуала!&rdquo;. <br /> <br /> В този момент, като за представление, отнякъде изскачат няколко мъже. Изглеждат застрашително. Като белязани. И то буквално. Очите на единия са разположени сякаш по диагонал, другият има дълбок белег, минаващ през цялото чело. Третият води със себе си два ротвайлера, които не спират да лаят, озъбени са, от устите им тече слюнка и опъват застрашително каишки с метални зъбци, сякаш във всеки един момент ще ти се нахвърлят. &ldquo;Пазете се от кучетата&rdquo;, предупреждава Ибу на тръгване и се усмихва...<br /> <br /> <br /> <strong>Мистър Митко <br /> </strong><br /> На другия ден се срещам с Митко, който така и не казва фамилията си. Той е един от най-верните последователи на Тура. Пристига за кратко, колкото да премине през инициацията му, след това се връща в България и като много останали има усещането, че трябва да види Тура отново. Постепенно се установява в Бали - &ldquo;да науча езика&rdquo;, както казва той. При една от тренировките в дома на Тура къса мускул и попада в болницата. Там всички му казват Мистър Митко. <br /> <br /> На леглото лежи младеж с изпито лице. Когато заговаря, сякаш е наизустил всичко. Говорейки за Тура, погледът му изчезва в нищото, разпалва се, изведнъж разтваря болничната си пижама и показва огромна татуировка, която минава през целите гърди. Изглежда зловещо - същите символи съм забелязала малко по-рано в къщата на Тура. &ldquo;Трябва да го усетите, аз просто имах нужда да се върна при него!&rdquo;, казва Мистър Митко и звучи така, сякаш говори за любимия си наркотик. <br /> <br /> Часове по-късно в къщата на Тура посрещането е много по-различно от предния ден. Покрай оградата са строени мъже &ndash; ученици на Шамана. Отнякъде отново се появява Ибу. Този път няма нищо общо с любезната женица от предния ден. На масата е сложила тетрадката, в която записва всички българи, минавали за ритуал при съпруга й, и я отваря делово, за да ме включи и мен. <br /> <br /> В началото Ибу звучи като от научнопопулярен филм: &ldquo;Знаеш ли защо си тук? За да преминеш през учение! Ние се раждаме и умираме с някаква цел. Аз искам да умра на 70 години...&rdquo;. <br /> <br /> Лицето на Ибу внезапно се опъва, когато разбира, че няма да се подлагам на никакъв ритуал. Хлопва тетрадката с &bdquo;отчетите&rdquo; и просъсква: &ldquo;Тръгвайте си! Ако решите нещо друго, обадете ми се пак!&rdquo;...<br /> <br /> <br /> <strong>София &ndash; Денпасар &ndash; София<br /> Мира НАЙДЕНОВА<br /> </strong><br /> <br /> <strong><hr /> Очаквайте: Коя известна българка е ученичка на Тура? Какво се случи с Шамана и съпругата му? Защо българите буквално &ldquo;се избиват&rdquo; едни други в Рая? Кои са родните звезди на острова и как една манекенка забогатя от срещата си с Гуру?</strong>