“Червеният поп” Андрей сам слага въжето на шията си
Смел, всестранно развит, дързък - личност, която принадлежи не само на историята, а на днешна и утрешна България
За човешкото сърце няма почивка, а за паметта - покой. Паметниците се изграждат за признание на героите и ни учат как да опазим себе си и земята. Имена, дати и събития прибират в себе си човешки съдби, живот и смърт, които историята помни, а народът ги почита и предава на поколенията.
Уникален човек е този, който обединява различни хора в една цел. Умни хора са тези, които живеят с амбицията не само да вземат, а преди всичко да дават. Любовта и омразата започват от сърцето, без значение дали дните са топли или студени.
Поп Андрей принадлежи не само на историята, а и на днешна и утрешна България. Исторически смела и всестранно развита личност - работи и чете непрекъснато, а за съселяните си винаги е учител, агроном, техник и пример за подражание
Негова е идеята за разбиване на градоносните облаци с карабини, заредени с барут-хартия в ръцете на най-смелите мъже, с цел опазване на реколтата. Негово е делото за преграждане на реката в двата края и създаване на язовир. Селяните го обичат и уважават за големите му познания и дръзки изпълнения. Освен това поп Андрей е и умен и силен ръководител с девет деца и внуци.
Като участник в Септемврийското въстание той става всеобщо известен като “попа с топа”. Печално известен е и с къщата и чифлика, запалени от военните. На близък до селото жп прелез нощен патрул го арестува и предава на военните.
Омотават го с голямо конопено въже около гаровия фенерен стълб. На 30 септември, още рано сутринта, всички научават, че Андрей е хванат и е в плен на властите. С барабанни звуци селото е известено - всички да излязат на гарата, за да видят как ще бъде съден попът.
Неговата присъда е смъртна
На издигнатата бесилка поп Андрей сам слага въжето на шията си, без да се колебае. На почтено разстояние всепризнатият поет Гео Милев е търпелив наблюдател. Приет е радушно в селото и преди всичко от дядо Игнат, бащата на червения поп. Бащини са думите: “За моя син историята ще пише и помни!”.
Септемврийското въстание от 1923 г. с неговия погром, участниците в него и самия поп Андрей е неповторима история, която сме длъжни да съхраним и предадем на следващите поколения.
Поклон пред светлата му памет!
Веселин КНЕЗОВ, с. Антимово, Видинско
Последвайте ни
0 Коментара: