Сисой бил ученик на св. Антоний Велики, който го въвел в строг монашески живот.

След смъртта на своя учител той се оттеглил в една пустинна планина. Заради духовното му съвършенство Бог го надарил с благодатна сила да изцерява болни, да изгонва нечисти духове и да възкресява мъртви.

Преп. Сисой починал в дълбока старост през 429 г. Преди смъртта лицето му засияло като слънце, а когато издъхнал, килията му се изпълнила с чудно благоухание.