Д-р Антония Първанова е завършила „Медицина“ във Варна, има следващи курсове по „Здравен мениджмънт“ в морския град, по „Обществено здраве“ в Маастрихт, Нидерландия и „Здравна политика“ в Англия. През 2001 г. и 2005 г. е избрана за народен представител от НДСВ, заместник-председател е на Комисията по здравеопазване и инициатор на идеята за създаване на фонд „Ин витро“.

В същата година е определена за наблюдател от България в Европейския парламент. Избрана е за член на Европейския парламент през 2009 г. Като евродепутат е била заместник-председател на Алианса на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ), където е координатор в Комисията за правата на жените и равенството между половете. 

Извън сериозната политическа кариера, д-р Първанова е педиатър и е работила като такъв, макар че от 1997 г. се занимава със здравна политика. В последните 2 години се е върнала в клиничната медицина, защото това е нейното обещание към обществото да бъде полезна, докато трае кризата с ковид. Според нея, всеки човек може да даде своя принос към обществото в тежки времена. Тя лекува и консултира безплатно хора, боледуващи от коронавируса.
 
-Д-р Първанова, Вие сте популярна като политик у нас, но с какво точно се занимавате в момента?

- В момента се занимавам с изграждането на два медицински центъра в София за долекуване на постковидни състояния и хронични заболявания, т.е. за регенеративна медицина и възстановяване. Един от главните акценти в работата им е ковид и постковидните състояния, също така хронични сърдечносъдови заболявания, белодробни, диабет, огромен отдел за физиотерапия ще има, както и барокамери, и криокамери.
Изобщо, разполагаме с иновативна апаратура, която е свързана с възстановяване на функциите на организма и поддържане на здравето.
Единият център е в сградата на „Евроцентър“ на бул. „България“, а другият е в Дипломатическа клиника „Мона Лиза“ в столицата - https://monaliza.bg. Центърът в „Мона Лиза“ започва работа от 1 февруари, а в края на същия месец и другият ще отвори врати.

-Как ще лекувате постковидни състояния?

- Въздействието при постковидни състояния е най-вече с озонтерапия, оксиводородна терапия, хипербарна оксигенация и физиотерапия. От 1 февруари започваме работа с висококвалифициран международен екип и ще помагаме на пациенти, които са преболедували ковид. Записваме в момента нуждаещи се. Аз лекувам и консултирам хората безплатно, това е моето решение и принос в тази тежка кризисна ситуация, която продължава вече 2 години. Имам над 400 души излекувани до момента.

Всички терапии са с научно-доказана ефективност. Ние също, заедно с екипа, а и специалисти от БАН, като проф. Лъчезар Аврамов, направихме наши проучвания и апробация на всяка от гореизброените терапии. Установили сме какви да бъдат нивата на подавания кислород, какви медикаменти могат да се добавят, как и кога да се въздейства, за да се постигне максимален ефект при възстановяването
 
Имаме изработени протоколи за лечение и за острата фаза на ковид, и за постковидния период. Най-важното е бързо и без усложнения да стане възстановяването на човека.

-Що за заболяване е ковид и защо лекарите често са безсилни да се справят с него?

- Ковид е много сложно заболяване. Начинът, по който се държи коронавирусът е много подобен, но и различен от останалите видове коронавируси. На 80% той е еднакъв с другите коронавируси, от които боледуваме от 2002 г. насам., но в тези 20%, в които се различава от тях, нанася много сериозни щети, особено при пациенти с хронични заболявания или такива, които твърде късно започват адекватно лечение, или погрешно се лекуват. На всички пациенти казвам, че коронавирусът има и добро качество и то е, че много точно показва на болния кое свое страдание, оплакване или вече открито заболяване е неглижирал до момента. Коронавирусът изкарва на преден план други открити или неизвестни още заболявания при всеки човек. 

Лошото е, че наистина се допускат грешки в начина, по който се третират пациентите. Всички протоколи, които бяха предлагани у нас, са пълни със свръхизписване на лекарства, но без да се следи какви са ефектите от тези медикаменти, когато се приемат заедно. Дали имат взаимнопогасяващ ефект или противопоказания да се прилагат в дадена комбинация.

До ден-днешен няма въведена единна система и организация, по която лични лекари, специалисти в доболничната и болничната система да знаят в кой момент, при какви показатели, кое лечение да прилагат. Т.е. какво, кога и как да направят. Ако тези неща се бяха случили, щяха да бъдат спасени много животи.

-Защо според вас е така?

- Лоши организационни умения, не мога да си го обясня по друг начин. Излязоха множество протоколи – американски, английски, немски, които долу-горе съдържат едни и същи неща. Но
 
никъде не съм виждала протоколи за лечение
 
едновременно с 3 антибиотика. А видях и случай на лечение със 7 антибиотика, който завърши фатално. Този случай е в съда в момента, и то младо момче загуби живота си.

-Във Вашия протокол за лечение на коронавируса, който сте си изработили на базата на световния опит и Вашата практика с тези болни, имат ли място антибиотиците?

- Антибиотици давам само в случай на доказана с изследвания бактериална инфекция. Ако няма време за антибиограма, ако има безспорни клинични данни за бактериална инфекция, също давам антибиотици. В лечението на ковид първото и най-важно нещо е навременността, т.е. веднага да се започне терапия с препарати, които подкрепят имунната система и помагат да се овладее температурата над 38 градуса. До тази стойност не е необходимо да се приемат медикаменти за сваляне на температурата.

Трябва да се следят много стриктно показателите в кръвната картина, които имат отношение към възпалителния процес. Ако имаме данни за засягане на белия дроб, е препоръчително да се направи скенер. Също така е важно да се следят сатурацията, кръвното налягане. Сега при варианта на омикрон има много резки повишавания на пулса и кръвното налягане, което трябва да се контролира, защото са рискови за образуването на тробми.Следващото нещо е да се установи какви медикаменти приема пациентът за други заболявания и има ли влошаване на някои от тях.

Също така е добре да се използват всички методи, които подпомагат имунната система да се справи със заболяването. Моите лични наблюдения и на колегите ми показват, че използването на озонтерапията и на оксиводорода имат много по-добро дейстиве, отколкото прилагането на по-късен етап от болестта на кислород.

Защото, когато белият дроб вече е ангажиран от възпалителния процес, остава съвсем малко незасегната тъкан, паренхим, през който да се усвоява кислород, за да може той да достигне до всеки орган и клетка в тялото.
Когато няма достатъчно кислород в организма, един по един органите биват изключвани от „централния компютър“, мозъка. Затова част от пациентите съобщават за отпадналост, мозъчна мъгла, разсеяност, липса на концентрация. Това показва, че има липса на кислород в тялото.

Колкото и кислород да подадем, при малко останал здрав паренхим в белия дроб, той няма как да стигне до органите. Затова използването в ранен етап на кислород подпомага организма сам да се справи. Същото важи и за оксиводородната терапия.

Водородната молекула е най-малката, която по-лесно преминава в кръвта, отколкото кислородът. Има клинични проучвания за ефекта и от двата вида терапия. Моите наблюдения ги потвърждават. Буквално с 2-3 дни прилагане на озонтерапия се прекратява възпалителният процес и организмът се възстановява. По същия начин е и с оксиводородната терапия, тъй като всяка наша клетка има нужда от водород, за да може да се възпроизведе и възстанови.

Затова двата вида терапия дават много добър ефект и при голяма част от хроничните заболявания – диабет, сърдечносъдови, белодробни, неврологични.
 
Маргарита Благоева