През 2021 г. цената на природния газ в Европа се повиши до исторически най-високите си стойности, като през октомври достигна 25.7 евро за милион британски термални единици или нарасна с 6.3 пъти спрямо 2020 г. (растеж от 526.2%). Очакваме второто тримесечие на 2022 г. цената на природния газ да започне да се понижава, но да остане значително над равнищата, наблюдавани през последните години, казва д-р Дияна Митева, цитирана от Труд бг.

Фактор за тази прогноза е фактът, че природният газ се възприема като „по-зелена“ енергийна суровина, носеща по-малко въглеродни емисии, което е причина да се очаква да има по-високо търсене.

- Инфлацията през 2022 г. ще изпревари икономическия растеж на България за 2022 г., госпожо Митева, това е един от многото изводи в годишния анализ, който представяте от Института по икономика и политики (ИИП) към УНСС, защо има толкова голяма разлика в прогнозите за бюджета на правителството и вашата - на учените? В документа прогнозирате инфлация от 11,6%, а властта - три пъти по-ниска.

- Да, наистина се очертава такава разлика. При изготвянето на една прогноза се използват различни макроикономически модели. Прогнозираната инфлация на средногодишна база в доклада на ИИП отчита влиянието на всички основни групи фактори, отразявайки най-вече проявлението на преките и косвените ефекти от по-високите цени на енергийните суровини.

Също така се очаква продължаващ растеж на международните цени на храните, както и нарастване на разходите за труд, което също ще допринесе за по-висока инфлация. В прогнозата сме заложили увеличение между 5% и 10% на регулираните цени за бита на електроенергията, топлоенергията и ВиК услугите, които са силно зависими от динамиката на цените на енергийните суровини.

Съгласно допусканията за преустановяване на възходящата тенденция при цените на петрола и храните на международните пазари, очакваме през 2023-2024 г. да се наблюдава забавяне на средногодишната инфлация спрямо 2021 г.

През последните две години от прогнозния хоризонт предвиждаме инфлацията да се определя в по-голяма степен от поскъпването на услугите и нехранителните стоки в условията на растящо вътрешно търсене и засилване на процесите на номинална и реална конвергенция спрямо по-развитите държави в ЕС.

- За колко трудна 2022 година трябва да са подготвени домакинствата у нас?

- Както споменахме, очакваме увеличение с между 5 и 10 процента до средата на годината на регулираните цени на електроенергията, топлоенергията и ВиК услугите за бита, което неминуемо ще се отрази на разходите на домакинствата за тези услуги.

За тези увеличения се говори още от края на 2021 г., което със сигурност няма да изненада домакинствата, но ще има негативен ефект върху техния разполагаем доход и ще наложи те да преструктурират бюджетите си, ако доходите им не нарастват с размера на увеличението на разходите.

В тази връзка положителен ефект ще имат предвидените в проекта на бюджет увеличения в доходите на някои групи от населението, но остава въпросът дали тези увеличения ще бъдат достатъчни за компенсиране нарастването на цените.

Очакванията са 2023 г. да е по-умерена, инфлацията и цените на енергийните суровини да се забавят, което да успокои цените на стоките за потребителите.

- Вашият колега доц. Петър Чобанов беше отбелязал в интервю пред „Труд“, че инфлацията освен паричен феномен, вече е и структурен. Как трябва да се решава този сериозен проблем от държавите в ЕС, в частност и у нас?

- Структурната инфлация се разпознава от икономистите. Най-разпространеното разбиране за инфлацията е, че тя е резултат от експанзивна парична политика, която води до увеличаване на паричната маса в обращение.

В теоретичен план говорим за инфлация на търсенето, инфлация на разходите и структурна инфлация. Инфлацията на търсенето се проявява, когато търсените стоки и услуги растат по-бързо от предлаганото, произвеждано количество, водейки до неравновесие на пазара на търсене и предлагане и съответно до нарастване на цените.

Увеличаването на парите в една икономика също води до инфлация, защото обикновено когато икономическите агенти имат повече пари, започват да увеличават разходите си, което увеличава търсенето и отново води до повишаване на цените.

От друга страна, инфлацията на разходите е резултат от повишаване на цените за производството като цената на труда и суровините - такъв пресен пример е повишаването на цените на енергийните суровини.

По-скъпото производство неминуемо води и до по-високи крайни цени за потребителите, т. е. до по-висока инфлация. За структурна инфлация се приема инфлация, породена от очакванията за по-високи цени на стоките и услугите, което кара работниците да искат по-високи заплати, за да покриват разходите си.

По-високите заплати водят до по-високи цени на стоките и услугите и това генерира още по-високо нарастване на цените. Въпреки, че се разпознава структурната инфлация, тя няма тези ефекти на инфлацията, породена от проинфлационна парична политика, но не трябва да се подценява.

Работодателите следва да бъдат по-консервативни в решенията за увеличаване на заплатите, а правителството да полага значителни усилия за овладяване на очакванията на населението за по-висока инфлация.

Това може да стане с различни мерки на фискалната и икономическата политика, но при всеки случай нарастването на доходите не трябва да бъде незабавно и само и единствено свързано с очакванията за по-високи цени.

В тази връзка могат да се предложат и различни икономически мерки и стимули, непарични, които да компенсират намалената покупателна способност, например ваучери за различни стоки и услуги и др. Т. е. да се постигне по-високо удовлетворение у работниците, което да компенсира очакванията за по-високи цени.

- Защо толкова тихо се чуват експертите, които говорят за структурни реформи и не пестят критики към либералната икономика, която дори за първокурсниците е един низ от кризи - катастрофата Dot.com, финансовото бедствие 2008 г., ирландският пример, сегашната ситуация с парите като конфети?

- Либералната икономика или т. н. свободен пазар е господстващата идеология в модерния свят. Права сте, че бяхме свидетели на редица икономически и финансови кризи в последните две десетилетия, като особено ясно се видя провалът на по-слабото регулиране на финансовия сектор като предпоставка за широкото измерение на финансовата криза от 2007-2009 г., възстановяването от която продължи твърде дълго.

Икономически кризи винаги е имало в исторически план, под една или друга форма. Недостатъците на либерална икономика се разпознават. Следва да се има предвид обаче и особеностите на съвременната икономика, нивото на развитие и използване в бизнеса, образованието и ежедневието на технологиите и електронните средства за комуникация, както и нивото на обвързаност на икономиките.

Трудно може да си представим едно голямо затягане и ограничения в икономиката без това да предизвика значителни трусове. Но това в никакъв случай не означава, че нещата трябва да се оставят на ниво, в което ясно се забелязват проблемите.

Следва да се търсят начини, било то и със структурни реформи, които да са приложими за съвременните особености, които да доведат до едно по-устойчиво функциониране на икономиките.

Много осезаеми напоследък са проблемите, които наблюдаваме в международните отношения, които имат твърде силен отпечатък върху икономиките, но този ефект е неизбежен при достигнатата отвореност и взаимозависимост между държавите.

Видяхме какво се случи с енергийната криза през 2021 г. и какво отражение имаше тя и за нашата икономика. Трябва да се търсят повече инструменти за намаляване на икономическите зависимости, без това да влошава международните отношения и договори за сътрудничество.

В противен случай, държавните лидери рискуват да оставят впечатление в обществото, че не полагат достатъчно усилия, за намаляване на рисковете за националните икономики.

- Много експерти са на мнение, че Валутният борд все още се оказва най-добрият, оптимален паричен режим за България, защото действа дисциплиниращо. Но заявеното политическо намерение за влизане в еврозоната през 2024 г. ще премахне Паричния съвет и тогава какво следва?

- Безспорно е дисциплиниращото влияние на валутния борд и стабилизиращият му механизъм за българската финансова система. България не е първата страна, която възнамерява да премине от паричен съвет към еврозоната. В анализа на ИИП има специален акцент, касаещ приемането на еврото като официална парична единица в България, който е и в продължение на намерението на правителството за изготвяне на анализ на ползите и негативните ефекти от въвеждането на еврото в България.

Важно е този анализ да е обективен и да бъде така представен пред българската общественост, която да бъде информирана и то по един по-достъпен начин.

Приемането на еврото изглежда необратимо в краткосрочен план, ако след приемането му се окаже, че решението е било неблагоприятно.

В анализа е направена съпоставка с последните осем държави, които са приели еврото, като са анализирани някои основни икономически показатели преди и след приемането на еврото. На тази база можем да си направим съответни изводи и рискове за България.

След присъединяване към еврозоната можем да очакване сближаване на цените към средните за ЕС, в повечето случаи примерите сочат за нарастване на държавния дълг и несигурност по отношение на увеличаване на покупателната способност на дохода спрямо средната за ЕС.

По отношение на България, преминаването от Паричен съвет към традиционна централна банка, ще промени начина на нарастване на паричната база и паричния мултипликатор.

Влизането в еврозоната ще премахне забраната БНБ да не отпуска кредити за правителството и търговските банки, което може да се очаква, че ще рефлектира върху поведението им, в посока на намаляване на склонността за по-твърди бюджетни ограничения и намаляване на държаните резерви от банките за гарантиране на ликвидността им.

Може да се очаква, че това ще доведе до намаляване на свръхрезервите на банките, засилване на кредитирането и депозитите. Възможно е намалените изисквания за ликвидност да са предпоставка за по-доходоносни инвестиции, които обаче кореспондират и с по-висок риск.

Всички тези ефекти, теоретичните предпоставки и историческият опит сочат, че недвусмисленото по-бързо нарастване на паричното предлагане води до по-високо равнище на цените и по-висок темп на инфлация в дългосрочен план, което може да се очаква и за България след въвеждането на еврото.

Подобни резултати се виждат и при икономиките на Естония и Литва, които са били с подобни парични режими преди присъединяването си към еврозоната.

Друг очакван ефект е нарастването на задлъжнялостта на държавите, като най-честото оправдание за това са кризисните периоди.

Фактически преминаването от валутен борд към конвенционална парична политика при равни други условия ще допринесе за повишаване на темпа на инфлация в България тоест може да се очаква не само първоначална промяна в цените в резултат от закръгляването, а трайно ускорена инфлация поради промяната на паричния режим.

- Колко рисковано е България да се окаже в една ситуация като тази на Ирландия навремето, защото ще си мислим, че Европейската централна банка ще се грижи за всичко у нас щом преминем от лев в евро?

- Промяната на паричната политика при преминаване от единият паричен режим към другия крие своите ефекти и рискове. Фискалната политика се очертава като ключов фактор за осигуряване на стабилността на икономиката в рамките на Икономическия и паричен съюз, както и подготовката преди присъединяването към еврозоната. Високата степен на сближаване преди приемането на еврото ще означава по-малко проблеми след това, като един от най-сериозните от тях е високият темп на инфлация.

На практика във всички страни, приели еврото, се наблюдава конвергенция в ценовото равнище към средното за ЕС, но такава далеч не е налице по отношение на покупателната способност на доходите.

За да не се окаже в ситуация на Ирландия, България следва да прилага фискална политика, която да отчита промените в паричното предлагане, да се следва един по-консервативен подход на финансиране от страна както на централната банка, така и на правителството, но също не трябва да се забравя и за огромната роля на кредитни институции.

По-разхлабените изисквания, които действат в условията на традиционна централна банка и в контекста на Еврозоната, не трябва да ги успокояват, а приемането на един по-консервативен подход на функциониране в посока на поемане на по-малки и премерени рискове, би предпазил българската икономика и финансова система от това, което се случи в Ирландия.

За това е необходима добра воля и професионална отговорност на управляващите, както от гледна точка на правителството, така и от централната банка и кредитните институции.

Кой е д-р Дияна Митева
Гл. ас. д-р Дияна Митева е родена на 19 август 1985 година. Завършила е УНСС, специалност “Финанси”. Специализирала е “Борси и капиталови пазари”. Преподавател е в УНСС в катедра “Финанси”. Автор е на десетки научни публикации за развитието и предизвикателствата пред икономиките на страните от Централна и Източна Европа, в частност и в България. Директор на Института по икономика и политики към УНСС. Владее английски, немски и руски език.