Срещам се с д-р Петър Берон в кабинета му в Природонаучния музей. Това, че е неделя, не го бърка - той работи, затрупан с научни трудове, микроскоп и десетки проби от различни видове животинки, надлежно подбрани и затворени в бурканчета. Научните му интереси са в областите акарология, арахнология, биоспелеология, паразитология, зоогеография. 

Този път на живота изглежда предопределен. Започва от любопитното дете, което е запленено от странните животинки в езерцето на Борисовата градина или в Боянското блато. Преминава през любознателния юноша, който чете книги за далечни страни, влиза в първите си пещери и изкачва първите си планински върхове - до сериозния изследовател.

“Като бях малък, мама ни водеше всеки ден в Зоологическата градина, тя сядаше на една пейка и четеше или плетеше, а аз, брат ми и сестра ми се щурахме между клетките и четяхме табелите. През пролетта на 1951 г. поех по баира към Семинарията, бяха я направили Пионерски дворец, записах се в кръжока по зоология. Бях зашеметен от първата ни “експедиция” до Боянското блато със съпруга на другарката Ангелова, Ангел Ангелов, който беше асистент в Университета”, връща се в спомените Петър. 

В тесен семеен кръг д-р Петър Берон отпразнува своята 82-годишнина, заобиколен с любими хора. На въпроса “Как си?” отговаря “Аутопсията ще покаже, не се оплаквам”. И добавя “Жена ми се оплаква, но не от здравословното ми състояние, а от някакви дреболии, които не върша вкъщи както трябва”.

- Разкажете за нашите читатели как минава денят на д-р Петър Берон?

- Имам страшно много работа и едва ли времето ще ми стигне. Написал съм над 30 книги и съм започнал нови 10 едновременно, гигантска научна работа. Най-голямото научно издателство в Европа - “Шпигел”, вече отпечата една от книгите ми, съдържаща 980 страници изследвания, за всички разреди. Моят живот винаги е бил пряко свързан с работата ми като учен - с природата. След излизането на тази книга ме направиха Доктор на науката и ми дадоха почетно звание професор. За мен титлите никога не са имали значение...

Обиколил съм над 90 страни и съм живял предимно из пущинаците, бил съм в много пещери, пропасти, по високи върхове. Шест месеца бях в Хималаите, три години в Западна Африка. Обикалял съм пеша из Мексико, Китай, Индонезия. И главното - пътувал съм, за да донеса нещо в Природонаучния музей, затова тук има такива богати колекции. А аз винаги съм имал страшно много работа...

Напреднал съм, но както казват майсторите, “Довършителните работи ще ви довършат”, шегува се ученият. 
Петър Берон в подножието на връх К2 на около 4700 м височина

На книжния пазар излязоха 3 книги от поредицата “С Петър Берон по света” на издателство “Мабопан”: “Нова Гвинея”, “Западна Африка” и “На север от Юкатан” за Мексико, Антилите, САЩ и Канада. Предстои да излязат от печат още 3 книжки за Източна Африка, Бели Анди, Бразилия, Еквадор... В тях има доста интересни истории. Видял съм повечето чудеса на света - Великата китайска стена, пирамидите, паметниците на ацтеките и на инките. Но съм видял и много изумителни кътчета на Земята, които малцина посещават. Опасности има постоянно. Много е важно човек да не си търси белята зорлем. 

А в тропиците най-опасни са невидимите врагове - микроорганизмите 

Не мислете, че не съм боледувал. Изкарал съм много тежки болести като дете. На шестмесечна възраст съм бил с гноен плеврит и лекарите ме отписали. Не вярвали, че ще оцелея. Точили ми течност от дробовете в продължение на три месеца. В това военно време липсвали и лекарства.

Роден съм през 1940 г. Някакъв лекар ми дал експериментално лекарство и съм се закрепил. Но през 1942 г. съм се заразил от детски паралич. И затова левият ми крак е два пъти по-тънък от десния, без мускули. Но с много туризъм, с много ходене по планините се е компенсирала парализата на мускулите. Обиколил съм планините у нас и в почти целия свят. Бил съм болен от малария и от какво ли още не.

- Кроите ли нови планове за пътувания?

- В събота ходих в пещерата Душника, край Искрец, бях обещал на един колега професор от Чехия да му събера образци от една животинка. Но като отидох, се оказа, че пещерната река е пресъхнала, така че ще трябва да проверя как стоят нещата в пещерата при Церово. Така че продължавам да работя. От две години се каня да обиколя някои от островите в Средиземно море. Бил съм в Сицилия, Малта, Кипър, но има част от Далматинските острови, които представляват интерес за мен. Та смятам да прескоча до Йонийско море. Част от плановете ми включват и разкази за “Близката чужбина” - околните нам страни, доста съм шетал наоколо, имам какво да разкажа, например за Македония.

- Наред с науката, участвахте активно в политиката. Един от създателите сте на СДС. Какво мислите за днешните управляващи?

- СДС беше коалиция, която се разпадна по времето на Иван Костов. Отдавна я няма - приключи. Сега са някаква кръпка към ГЕРБ. Колкото до новото правителство - нещата са сложни. Те нямат структури, не са партия и сега се мъчат да управляват, но това никак не е лесно. Пък им се струпаха и много кризи - ковид, война. Според мен ще изкарат още известно време, въпреки че хората сега живеят много по-зле, отколкото при ГЕРБ. Положението е много нестабилно. Кирчо е едно момче - хаотично, не знам кой го съветва, но мисля, че сбъркаха с начина, по който извършиха арестите на Борисов, Арнаудова и Горанов. В България само съд може да каже кой е престъпник, дотогава всеки е невинен. Ако това им е промяната...

- Актуална е темата за Украйна.

- Казусът с Украйна е много сложен - по-лошо от война няма. Путин твърди, че не е имал друг изход, но според мен той не трябваше да прави Украйна антируска страна
 
Това е мечтата на англосаксонците - да разделят славянските народи. Още през 1997 г. в книгата си “Голямата шахматна дъска” Збигнев Бжежински (бел. ред. - бивш съветник по национална сигурност на американския президент Джими Картър) разглежда Европа като шахматна дъска, върху която продължава да се разиграва голямата игра, а тя изисква брилянтна геостратегия и стратегическо управление от страна на двете водещи Велики сили, за да бъде спечелена партията на тихия (дипломатически) фронт. Той разкрива опасенията си, че разширяването на НАТО и на Европейския съюз може да доведе до конфликт. 

Навремето старата пушка Хенри Кисинджър беше предложил при Украйна да се направи финландилизация, т. е. да не влиза в никакви военни блокове и съюзи. Украйна да бъде една т.нар. буферна зона с неутралитет.

- Как би могло да приключи всичко това според вас?

- Ще се сключи примирие. Струва ми се, че с Крим, Донецк и Луганск нещата са сложни. Там е съсредоточена голяма част от промишлеността и природни ресурси на Украйна. Сложно е... Дано не решат да съсипят Киев. Това е майката на Русия, там са се завъдили, там са се покръстили при княз Владимир. В Киев е съсредоточена историята на Русия. Има невероятни паметници на културата, при едни бомбардировки това би било огромна загуба за човечеството. Ще видим. Жалко за хората...

Аз бях 4-годишен, когато бомбардираха София. Живеехме на “Левски” и “Графа”, до ден днешен си спомням как бомба взриви до основи къщата на Ангел Каралийчев. За нас децата беше интересно, не схващахме ужаса на случващото се. Евакуираха ни в Търговище, майка ми беше бременна със сестричката ми - тя се роди там, аз бях 4 и половина годишен, а брат ми на 2 г. Тежки времена. Когато се прибрахме в София, вече момчетии, ходехме след тракторите, които разчистваха руините. Ровехме и събирахме патрони, палехме огньове край реката и ги хвърляхме, за да гърмят. Ужас! Какво ли е преживявала мама. Дано тази война да свърши час по-скоро.

Паулина БОЯНОВА