Д-р Тотко Найденов отново не можа да остане равнодушен към това, което се случва в здравните ни заведения. Връщайки се към лекарската практика на 70-те години на миналия век, той коментира случващото се с лекарите и в днешно време.
- Д-р Найденов, какво общо има поетът Георги Джагаров с медицината?

- Джагаров е този, който измисли термина “Убийци в бели престилки”. Това бе и заглавието на негова статия в бившия вече вестник “Народна армия”, публикувана през 1973 г. Точно тогава безумният (без кавички) здравен министър д-р Ангел Тодоров, дотогавашен първи секретар на ГК на БКП - София, забрани не само частната лекарска практика, но и абортите - поголовно! Независимо от това дали забременялата е самотна мома, ученичка, студентка или жена в климакс. Разпореди категорично - пълна забрана и толкоз! Тогава многократно се увеличиха смъртните случаи сред девойките поради зле извършени опити за помятане: с куки, хинин, зокум и какво ли още не. Имаше случаи и на самоубийство по тази причина, вследствие на което партията даде заден ход и разреши: можеш да абортираш, но ако ти разреши специалната комисия от Отечествения фронт. А по този начин всичките клюкари в махалата вече щяха да знаят за това.

- Аз пак ще попитам: какво общо с всичко това има поетът Георги Джагаров?

- Как какво! Залпът срещу абортите беше даден имено от него с въпросната статия. В нея той се нахвърли с груби нападки и обиди срещу гинеколозите, които все пак се наемаха да извършат аборт в определени случаи, независимо дали е по желание, или става въпрос за медицински случай. А той, поетът, беше категоричен, че българките трябва да раждат, защото се задавала демографска криза. 

- Да се върнем към фразата “Убийци в бели престилки”! 

- В ония години тази фраза бързо влезе в употреба. Ангел Тодоров издаде и още една безумна заповед: “Пациентът винаги има право (също като клиента в “Плод-зеленчук”) и всяко негово оплакване, независимо от това дали е основателно или клеветническо, трябва непременно да бъде последвано от наказание за лекаря...” А Джагаров стъпка самочувствието на лекарите с друго свое предложение: лекарят да не взема никакви подаръци, с изключение на букет от три (значи трябва да ги брои) карамфила и кутия евтини шоколадови бонбони... Разбира се, този път здравният министър въобще не реагира на тази злостна гавра на Джагаров, макар че той вече беше зам.-председател на Държавния съвет. Тоест нещо като вицепрезидент. Тогава си замълча и казионният ЦК на Профсъюза на здравните работници - нещо като сегашното безлично КНСБ, а и “Подкрепа”, която не се откроява с нещо значимо. Но кога наш министър ни е защитавал нас, лекарите?...

- Как кога? Мисията на всеки министър е точно тази, да защити хората в бяло, да им създаде чудесни условия за работа?

- Помните ли д-р Стефан Константинов, лекар? С каква безмълвна покруса, с наведена глава, скрил лицето си в шепите, слушаше нападките на Цветан Цветанов, който от трибуната на парламента обвиняваше горнооряховските лекари? Не помня Българският лекарски съюз или Етичната му комисия тогава да са се опитали да защитят колегите си. Тези дни се случи буквално същото. Едно детенце почина (Бог да приеме светлата му и чиста душица) - случва се и в най-реномираните клиники. Както и подозирахме ние, лекарите, диагнозата се оказа Фудроянтно - мълниеносно за два-три часа, протичаща двустранна хеморагична (кървава) пневмония, последвана от синдрома на Уотърхаус-Фредериксен. Това значи срив на надбъбреците и на цялата имунна система, отказ на всички жизненоважни органи да работят. Кой и как да го спаси?...

- Но знаете, че случаят се разшумя и стигна чак до министър-председателя?

- Да, така е! Аз напълно разбирам покрусените родители, но не и наглите журналисти, които веднага им навряха микрофоните и камерите буквално в подпухналите им от плач лица. Сензацията печели - дори и независимо от цената - огромната човешка мъка. Не разбирам и необмислената заповед на премиера за незабавно, макар и временно, отстраняване на болничните директори. Целта - да не пречат на следствието. Как и защо ще му попречат, като самите те имат изгода това разследване да е обективно? Ще крият документация ли, що ли?...

- Но видяхте общественият отклик какъв е!...

- Видях, социалните мрежи завряха. С пълно право - починало е дете, няма по-болезнено нещо от това. Но без да разбират нещичко от медицина, без да изчакат резултатите от аутопсията и изследванията на специалистите. Заваляха нападки, проклятия, искания за затвор и дори за разстрел. Естествено, завъртя се отново в пространството и кошмарният израз на Джагаров. Думата взеха и вечните, чевръсти и всезнаещи адвокати. Какво да се прави, бизнес!...

- Как ще се развият по-нататък нещата според вас?

- От страна на здравния министър то е ясно: незабавно и мълчаливо изпълнение на заповедта, дадена от премиера. Но макар че и двамата не са лекари, са длъжни да знаят две основни неща: в болниците, дори и най-съвършените, с най-добри екипи и модерна апаратура, понякога - уви, се умира, защото има неспасяеми случаи. И че педиатрите са малко и ще стават все по-малко, особено на фона на тези безпочвени обвинения.

Тодорка НИКОЛОВА
/вестник "Над 55"/