Една репортерка на родна телевизия влиза в историята. В личната си, не в световната. Стиска микрофона и докладва от Украйна как, къде и какво заобграждат руснаците. И изрича нещо от сорта: „Те са около АЕЦ Чернобил в Беларус“, коментира Жельо Михов в 24rodopi.com. 

Дотук, стига. Това е достатъчно, за да се смени канала преди репортерката да издума и как ще покаже бомбоубежището си в хотела в Киев.

Да пратиш в „гореща точка“ човек без елементарни познания по история и география, говори красноречиво и за продуцентите.
А историята е това, което се случва днес…

Комунизъм, демокрация, либерализъм-утопични политически философии. Обречени на крах. „Свобода, равенство, братство“-концепцията на Френската революция. Донесла изгаряне на библии и много, много отрязани глави. Нито хората станаха по-свободни, нито по-братя, хеле пък равни. На последното заложи и комунизмът. Пълен крах.
 
„Правилният политически курс“

 „Нашият най-правилен политически курс е категорично да избягваме постоянни съюзи, с която и да била част от света, доколкото, бих казал, сме свободни да го сторим…

Най-доброто правило на поведение по отношение на чуждите народи е да разширяваме търговските си взаимоотношения при минимални възможни политически връзки. Доколкото вече сме поели ангажименти, да ги изпълним с цялата си добросъвестност. Но нека спрем дотук“.

Това оставя в наследство първият американски президент, един от Бащите на нацията. Джордж Вашингтон. Едва ли не го молят за още един мандат. Той обаче се оттегля и оставя това послание. И то предопределя политиката на младата държава до наши дни. Интересът е важен. Няма приятелство. За какво пък братство да говорим?

Рухването на Съветския съюз отприщи смелостта на САЩ дори към точки на света, към които допреди това американците не биха припарили. Загуби се равновесието и настана едно разнасяне на демокрация, но с бомби. Всякакви „пролетни, цветни, нежни“ революции се развихриха там, където на Юнайтед стейтс не им харесваше уклона в политиката на съответните, уж суверенни държави. Просто превръщайки ги в сатрапии.

Един американски политик го бе рекъл още преди години. „Знаете ли защо в САЩ никога не е имало преврат? Защото просто във Вашингтон няма американско посолство“. Ясно и точно.
 
Светът се променя. И няма връщане. Загиват империи, раждат се други сили.
 Комунизмът искаше да се наложи в цял свят-неуспешно. Демокрацията тоже. Глобалният либерализъм също е обречен. Определени кръгове все още не го осъзнават. Утопиите са орисани на разруха. Сгромолясване в бездната на неосъзнаване на човешкия мотив във всеобщата история. Той е необятна вселена. Дори медийният пандемичен ужас от коронавируса няма да успее да го заглуши. Той е безмълвен, отглежда се на скрито място. В душите. И това е най-добрата му хранителна среда. Насилственото налагане на утопии е доказано лош експеримент. Съкровението на душите и сърцата е по-силен противник.
 
Washington, ама не DC

 Още един акцент от последната реч на Вашингтон:
„Един свободен народ трябва да е постоянно бдителен за коварните хитрости на чуждестранното влияние, тъй като историята и опитът доказват, че чуждото влияние е един от най-пагубните врагове на републиканското правителство!“.
С други думи. Нашето си е наше, чуждото-както ние речем. Свободата е за едни, за другите-бомби. Защото „чуждестранното влияние“ е „пагубен враг“, когато е връз тях, но когато го прилагат на други-е просто демокрация.
На печелившите, честито!
 
***
 Когато бе призната държавата Косово, имаше аплодисменти. И бомби за недоволните. Когато се пръкват други държави на Изток-това е посегателство върху суверенитета. Когато се пускат бомби сега-това е нацизъм. Когато Турция влезе в Сирия, без някой да я е молил-беше операция. Сега това в Украйна е инвазия.

Когато Европа и НАТО говорят за морал, нека извадят доклада на нидерландския  охраняващ военен контингент относно разследването на случилото се в Сребреница. В който се описва, че месеци наред преди това в региона е имало внос на бойци муджахидини под опеката на САЩ и Иран (забележете, врагове иначе?!), за който говори американският лингвист Ноам Чомски. „Агресията по въздух ражда огън на земята“, пише още Чомски.
 
***
 Това е светът. Утопията на мечтата и реалностите.
Само след дни е 3 март. Наложен върху съвременната лексика и евроатлантизъм спокойно може и да не се чества. Защото ще рече: Руският агресор наруши целостта на суверенната Османска империя.