Нашият колега Цецо има нужда от помощ, за да живее и да бъде до сина си. Цветомир Николов е дългогодишен журналист от Варна, който преди година е сразен от тежката диагноза, че за да оцелее, трябва да му бъде извършена трансплантация на бъбрек.

Ето я историята на Цецо, разказана от самия него в платформата pavelandreev.bg, където е организирана кампания за събиране на средства за животоспасяващата операция.

Нека всички ние помогнем според възможностите си да бъдат събрани необходимите средства!

Всеки, който иска да дари средства, може да го направи тук.

„Здравейте, аз съм Цецо, на 44 години съм и имам прекрасен син на 14 години.

Моята история е следната: преди близо година след изследвания на кръвта  откриха, че бъбреците ми не работят и имам нужда от спешна диализа. Това стана, след като от известно време много бързо започнах да се уморявам, все гледах къде да приседна – нямах сили и желание за НИЩО!!!

Пуснах изследвания, след това телефонът ми иззвъня (няма да го забравя), личният лекар се обади и каза, че по СПЕШНОСТ трябва да вляза в болницата. Помислих си, че се шегува, но след като поговорих и с други познати лекари, разбрах, че не е шега.

Взех си направление за хоспитализация и отидох в болница „Света Марина“. Там получих ВТОРИ ШОК, след като лекарка само по изследванията ми каза: ТРЯБВА ДА СЕ ЗАПИШЕШ В ЛИСТА НА ЧАКАЩИ ЗА ТРАНСПЛАНТАЦИЯ.

Аз бях в шок, не знаех как да реагирам. Но в момента, в който казаха, че имам нужда от спешна диализа и за целта трябва да ми поставят катетър във вена на бедрото, разбрах, че наистина състоянието ми е сериозно.

От изследванията се видя, че креатининът ми е бил 1590, а хемоглобинът 71. За съжаление, направих дълбока венозна тромбоза от временния катетър в бедрото. Последва нова операция за направа на фистула, която пък на петото-шестото бодене посиня и ръката ми страшно отече. Направих поредната тромбоза, този път на ръката, и отново в болница за поставяне на постоянен катетър (перм кат). И така ТРИ пъти седмично по 4 часа.

Решихме и се изследвахме с майка ми да ми стане евентуален донор. Резултатите са, че имаме сходство, но след всички премеждия из българските болници се насочихме към трансплантация в Турция. Сумата за нея е непосилна за мен и близките ми, затова се обръщам към ВАС, мили хора, със зов за помощ. Моля, помогнете ми да продължа живата си и да бъда до сина си.

 

БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО НА ОТЗОВАЛИТЕ СЕ!!!“

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук