Преди 5 г. решихме, заедно с поета Атанас Капралов и о. з. ген. Стефан Стефанов, председател на столичния Съюз на офицерите от запаса, да обявим рождената дата на Дядо Петко Славейков - 17 ноември (р. 1827), за... Дядовден. 

Не само като своеобразна реплика на Бабинден (защо и дядовците да си нямат свой “съсловен” празник, нима не го заслужават?), а и като своеобразен поклон към живота и творчеството на големия наш възрожденски поет, родолюбец и политик, и същевременно - като уважение към мъжете, достигнали третата възраст и грижещи се за своите сладки внучета 

Искахме също така да под-сетим нашите достойни сънародници, които - уви, имат най-ниската средна продължителност на живота в целия ЕС, да обръщат повече внимание на здравето си. Така, колкото и да изглежда странно, се опитахме да съчетаем историята с литературата, медицината и семейството. Засега не успяваме. 

Трудно се изгражда традиция 

Идеята ни за Дядовден не намери своето отражение сред обществените медии, затова не стана известна и не бе припозната от наборите, но ние няма да се откажем да им я препоръчваме.  Както е казал Дядо Славейков:

“Да не останеш тъй простак - опитвай се пак!”.

Петко Славейков се спира на темата за старостта още когато е само на 35 г. Ето какво е написал през 1862 г.:

Напомняние

Ето, Петко, остаряваш,

видиш вече побеляваш, 

гасне младий, буйний жар.

Нал усещаш и кръвта ти

как ти казва толкоз пъти:

Петко, Петко, веч си стар!

Младините забрави ги,

цалувките остави ги;

не мисли веч за любов.

Да посрещаш с черна жалост

горчивата тежка старост

отсега бъди готов.

Теб песни ти не приличат,

нито китки веч та кичат;

минаха са младини!

Нине гроб ти наближава,

нине смъртта призовава,

нине тежки старини!

Бар отсега приготви са,

от света веч отречи са,

сбогом, сбогом му кажи.

И кат мислиш старостта си,

за разтуха на скръбта си,

ти сълзите задържи!

За какво остаряване говори на тази прекрасна възраст?! Може би се е стреснал от ранното побеляване на косата си, което ужасява всеки суетен мъж и му създава комплекси? Малко по-късно публикува, вероятно като противовес, друго стихотворение - “Извинение”, да цитираме част от него:

“Бре, какви сте вие луди,

то е чиляк да са чуди

с този вашът глуп совет!

Санким, като побелявам,

има ли нещо да менявам?

Та що има от бел цвет?

...Та и мойте бели косми 

зле ли й,

дет са рано побелели?

Бурен жар те не гасят.

От любов ма не лишават,

на цалувки не додяват;

що казвате, че сум стар?

Йощ кръвта ми е гореща

и сърцето ми усеща

пръвния младежки жар.

Побеляват ми космите,

но заякват ми костите,

а и то е един дар.

Затова и да белея,

от да любя и да пея

ази няма да са спра.

Щото колкот побелявам,

толкоз повеч либав ставам

и ща любя, дор умра.”

През 1870 г. публикува и “Изповед”, нека и от нея прочетем извадка:

“Мене ма Господ 

такъв създаде:

да ва обичам, 

о, женски млади!

Тъй си аз мисля, 

тъй са надявам,

че кат ви либя 

не согрешавам.

Сладост в живота 

това аз зная - 

вас да обичам, 

с вас да играя,

и на времене 

да ва цалувам.

Кат ми прилегне, 

да са промъкна,

в росни ви пазви 

да си побръкна.

...Казвам, че й смешно;

още и грешно!

Що съм крив ази?

Не ми са мрази.

Женско кат бъди,

и да ма пъди,

аз го обичам, 

към него тичам.”

Петко Славейков е известен с любовния си нрав... 

Увлечен в своята издателска и просветителска дейност, поетът се задомява чак на 40 (1867 г.) за Иринка, дъщеря на тревненския чорбаджия Иванчо Райков. Тя му ражда девет деца, шест от които доживяват зряла възраст. Не желае да научи буквите, така си и остава неграмотна.

А Петко заживява в Цариград с друга жена - интелигентната красавица Екатерина, в която е дълбоко влюбен. Тя му помага в издателската и редакторската дейност, пише и стихотворения. Поетът се връща в Трявна през зимите, колкото да създаде поредното си дете, и напролет пак се връща при своята изгора в Цариград.

Двуженството му е непривично за онези патриархални времена, поражда неприязън дори и сред приятелите му, ала той така и не се осмелява да напусне неуката, но всеотдайна майка на децата си. Нещо повече, когато отива в Стара Загора, Славейков взема и съпругата, и любовницата си, която дори най-безочливо настанява в съседна къща...

Уви, при погрома над обречения град от ордите на Сюлейман паша тя също пламва. Катерина не успява да избяга от нея, там я сполетява жестоката й гибел. Потресеният Петко намира в пепелищата само обгорената й гривна. Така че що се отнася до личния му интимен живот, Славейков едва ли би бил най-подходящият пример за верен и предан съпруг 

Като мит се носи следното предание за него. Веднъж булката му казала на улисания си в четене мъж: “Ех, Петко, защо не съм вестник, та ката вечер да ме вземаш в ръце?”, а той й отговорил: “Ех, Иринке, защо не си календар, та всяка година да те сменям...”

Почива в София на 1 юли 1895 г., недостигнал и 68, грохнал физически, но не и духовно.              

На многая лета, скъпи дядовци. Почетете си новия празник - в своя и на Петко Славейков чест и прослава.

Тропкайте смело с бастунчетата - бъдещето е пред нас, най-хубавото тепърва предстои! 

Как да спрете Старостта ли? Рецептата е простичка, не се предлага в аптеките, не се възстановява от Здравната каса и не струва и стотинка: 

Захвърлете цигарите, забравете за мазните пържени храни, намалете алкохола (до 50 г концентрат за разширяване на артериите, хранещи мозъка и сърцето, и чаша червено вино вечер като имуностимулант и антидепресант), по-малко ядене и залежаване пред телевизора, повече общуване и движение! Това са най-сигурните и безплатни средства срещу Алцхаймер, атеросклероза, артроза и дъртоза.

Също: Любов към внучетата, достойната им баба, Отечеството и Живота - защото втори няма да ни доставят от аптечния склад или МЗ.

Знам, че ще ме попитате какво да правите с мерака, благодатна тема за Дядо Петко Славейков... 

Вярно е, че меракът умира последен, но, все пак, не му давайте много зор, че да не го пресилите... 

И не го стимулирайте изкуствено, с модерни сини хапчета, защото афродизиаците понякога може да бъдат и фатални...

Той си знае кога да дойде и кога - да си отиде.

Д-р Тотко НАЙДЕНОВ, баща на 4 деца и дядо на 6 внучета