Хората от нашето поколение го помнят, така мисля. Тази година и той щеше да стане на 60, но няма да има юбилей. Отиде си твърде млад, само на 48. Дим Дуков, Димитър Дуков или както го наричаха приятелите му - Митко, беше от хората, които правеха впечатление с оригиналното си мислене, с различното си, понякога скандално поведение, но и с интелекта и ерудицията си. 

Син е на известния художник - аниматор и карикатурист Стоян Дуков, майка му Вера Драгостинова-Дукова е била стюардеса. Известно време Дим живее в Сидни, Австралия, а у нас се връща през 1989 г.

Светската клюка вървеше преди него, а авантюристичният му нрав го отвеждаше по всички краища на света

Не криеше хомосексуалната си ориентация и бе сред основателите на клуб “Спартакус”. Беше съдържател на няколко гей клуба, както и на два гей хотела в центъра на София. Преди това спечели популярност като коафьор, но в един момент остави светския живот и влезе в манастир, приемайки името отец Дамаскин. 

Известно време след излизането си от светата обител се пробва като телевизионен водещ на предаванията “Голямата уста” и “Пирамида”. Участвал е в едно от VIP изданията на шоуто “Биг Брадър”. Последното му тв участие бе в “Черешката на тортата”. Тогава всички видяха, че е естет и в кухнята и това съвършенство в кулинарията бе оценено веднага.

С Дим Дуков не бяхме приятели, а само добри познати. Правила съм няколко интервюта с него и сега като ги чета, се удивлявам колко откровен е бил той. Може би защото знаеше, че няма да го забъркам в поредната жълта клюка. Изкушавам се да ви предложа част от нашите разговори и вярвам, че ще ви бъде интересно да ги прочетете.

- Дим, прочетох всичко, което ти се е случвало в живота...

- О, това не е възможно!

- Добре де, дори само от това, което знам, имам чувството, че си живял няколко живота, толкова са различни превъплъщенията ти.

- Понякога съм се питал защо точно на мен всеки ден ми се случва нещо. Явно аз самият го предизвиквам по някакъв начин. Не че всичко ми идва даром, свише, но дори когато съм стигал до дъното, винаги се появява щастлива звезда, която ме издърпва и ме закарва на друго място

Защото не целият ми живот е минал в цветя и рози.

- Къде във всичките си превъплъщения си се чувствал най на място?

- О, навсякъде! Навсякъде, където съм бил, по някакъв начин съм се чувствал комфортно. Просто аз не правя нещо, което не харесвам. 

- Защо влезе в манастир?

- Отивайки в манастира, се надявах да срещна душевно чисти хора, да се концентрирам в себе си, защото аз съм носил и продължавам да нося вярата в Бог. Мястото е много красиво, но и там живеят хора. Те не са по-различни от тези, които са около нас и извън манастира. И тогава се разочаровах, особено когато се сблъсках с висшия клир. Честно казано, в манастира живях в страхотен мир и спокойствие. 

- Къде се научи на хотелиерство?

- Когато живеех в Австралия, бях зам. генерален директор на втория по големина хотел в страната. В него имаше 700 стаи. Голямо предизвикателство е да успееш да напълниш с хора такъв хотел, те да останат доволни и след това да продължават да се връщат в него. Мисля, че оттук нататък основно ще се занимавам с хотелиерство, защото е нещо, което ме удовлетворява. Обслужвам някакви хора, все едно обслужвам себе си. Знам какво искам аз и се опитвам да им го предоставя и на тях. В интерес на истината, това е един интересен експеримент.

- Ако не е професионална тайна, какви са гостите ви?

- Имали сме всякакви клиенти. Като започнеш от много капризни, каквито са евреите, и стигнеш до европейците, които са абсолютно отворени и много готини. Дошли са тук да се забавляват. Тях най ги обичам, показвам им целия нощен живот на София, те са безкрайно щастливи и доволни. Няма клиент с клиент еднакъв.

Беше прочут коафьор.

- Повече жени или повече мъже отсядат при вас?

- Може би мъжете са малко повече. Имаме безкрайно много двойки, които идват. В последно време България стана много интересна туристическа дестинация.

- На фона на тези симпатични и усмихнати западняци, за които стана дума, мрачният българин как се вписва?

- През последните години и в българина има много голяма разлика, и то в положителна посока.

Готино е, че и ние започваме да ставаме европейци

Това се вижда най-осезателно в по-младите. Има развитие.

- Каза, че си бивал на дъното, кога си бил най-долу?

- Ами най-голямата ми драма е, че на два пъти съм банкрутирал, и то много драстично. Първият беше през 1990 г., заради това, че исках да правя благотворителност. Организирах един концерт и не само че похарчих всичките мои пари, но и влязох вътре с 50 хиляди долара, които нямаше откъде да намеря, за да върна. Вечерта гостите на концерта бяха настанени в Японския хотел. И аз си взех една стая много нависоко с идеята да скоча от прозореца. То пък се оказа, че там прозорците не се отварят, та не успях (смее се).

Остави финансовата част, но и морално бях много на дъното

Когато разбраха, че съм банкрутирал, всички ме напуснаха - персоналът ми, всички. Като ходех по улицата, познатите ми минаваха на отсрещния тротоар, да не би случайно да ги спра и да им поискам пари. Явно не ме познаваха достатъчно добре и не знаеха, че аз никога няма да си загубя достойнството. Като преживееш такова нещо, изведнъж ставаш много по-силен. Разбираш кои са истинските стойности в живота, кои са истинските хора около теб. Драмите, които са ми се случвали, са ме научили да бъда още по-борбен. Аз съм такъв - с рогата напред. До момента, в който не разбия стената, не се успокоявам.

- Защо според теб българите не са достатъчно толерантни към различните?

- Ние сме един изключително консервативен народ. При нас всичко е черно и бяло, няма нюанси. Когато ти си женен и имаш дете, значи всички около теб трябва да бъдат женени с деца. Когато си мюсюлманин, всички около теб трябва да са мюсюлмани, когато си християнин - само християни. Нямаме отвореността към света и към живота. Не допускаме до себе си и не приемаме различните. Нямаме и грам търпимост към човека, който е по-различен от нас. Дори и към едни самотни майки има негативно отношение. 

Честно казано, напоследък срещам само положителни реакции към мен, което е на базата на участието ми в “Биг Брадър”. Това беше и моята цел. Аз не влязох в Къщата, за да спечеля първата награда, по-скоро 

исках да променя имиджа, който ми е създаден от така наречената жълта преса, и мисля, че успях

Хората разбраха, че не съм това, което са чели и разбрали за мен от някакви пожълтели издания.

С Краси не криеха връзката си

- А те продължават ли да се занимават с теб?

- О, да. Не спират да се занимават с мене, но както се казва - по-добре на хората в устата, отколкото в краката. Това не ме притеснява, притесняваше ме навремето. Отдавна вече не ме интересува какво ще кажат или напишат за мене. Да казват каквото щат. Това, което аз знам за себе си, е, че съм брилянтен професионалист във всяко едно нещо, което правя. И не правя нещо, което да пречи на обществото. А това, което правя в собственото си легло, никого не интересува. Както и аз не се интересувам какво правят хората в своите спални.

- Бил си женен за австралийка, бил си пред женитба с гъркиня... Знам, че понякога подобни бракове биха могли да са само формални, как беше при тебе?

- В интерес на истината, бракът ми не беше формален, вторият също нямаше да бъде. Идеята беше да създам поколение. И Елевтерия го искаше. Оттам тръгна цялата история. Аз не съм почитател на подписването на документи, за да бъдеш в брачни отношения, но тъй като тя беше от Гърция, родителите й бяха доста консервативни, мислехме да подпишем. Целта ни обаче беше да си направим деца. Ама честно казано, вече може би не ми се ще...

- Защо?

- Като знам какво съм причинил на майка ми и баща ми... а казват, че то се връща през децата, започвам да се колебая. (Смее се.) Освен това имам някакви доста еретични мисли - защо трябва да мултиплицираш себе си, при положение че има безкрайно много деца, които нямат родители? И дали не е по-разумно да отгледаш едно такова дете, отколкото да създадеш свое. Малко съм на кантар кое е правилното. Реално погледнато, и да кандидатствам за осиновяване на дете в България е доста сложно. Но пък винаги мога да го направя в Тайланд, да речем, или в Африка.

- Не знам доколко връзките ти с тези жени са били въпрос на чувства, на секс, на любов, но кажи ми - има ли разлика между любовта с жена и тази с мъж?

- О, има! Връзката между двама мъже е несравнимо по-силна, отколкото хетеросексуалната. Някои психолози се опитват да кажат, че хората от един пол по-трудно се намират и затова любовта им е по-силна. И когато намериш подходящия човек, отърваване няма. Не, чисто емоционално е по-силна.

- Кой е най-добрият ти приятел или приятелка?

- Катето Евро, Камен Воденичаров.

- Какво е твоето послание към читателите?

- Нека всички да се обичаме и да бъдем добри един с друг.

Любопитни щрихи

♦ Като дете се изгубил около “Александър Невски”, където е живял с родителите си. След един ден го намерили пред олтара на църквата “Света София”. Съдбата му е пращала още много знаци, които са го водили към храма. Отец Дамаскин три пъти влиза в различни манастири. Всяка сутрин става в 6.30, за да отиде на църковна служба, цепи дърва, чисти стаите на манастира, храни животните в стопанството. 

♦ Въпреки че твърдеше, че е сам и си е самодостатъчен, всички знаеха колко самотен човек е. Дълги години по софийските купони той присъстваше като двойка с приятеля си Краси, който беше и негов бизнес партньор в разработването на бутикови хотели, заради които задлъжня с милиони. Всъщност Митко с удоволствие канеше приятелите си на кафе в хотела си. След като приготви прословутото шкембе в “Черешката на тортата”, много от близките му го майтапеха, че очакват от него да отвори шкембеджийница. Дим обаче реагира веднага и обясни, че се надява един ден да има пари да вдигне цял манастир, в който да се оттегли от света. 

♦ Бившият коафьор и монах имаше висше икономическо образование и двойно гражданство - българско и австралийско. Той без притеснение споделяше, че живее под един покрив с приятеля си Краси.


Валентина ИВАНОВА