Фронтменът на емблематичната група “Сигнал” Йордан Караджов е роден през 1952 г. в София. Баща му е бивш боксьор от отбора на “Славия”, но също така е пеел в хор “Кавал”. Данчо Караджов завършил техникум по художествени занаяти, но там слушали в захлас “Бийтълс” и “Ролинг Стоунс” апокрифно, както той се изразява. След това започнали да се събират момчетата от съседни махали - да правят първите групи. Между 1969-1971 г. бил в група “Кенари” към читалище “Светлина”. По-късно Румен Спасов, който впоследствие става един от основателите на “Сигнал”, играе важна роля в неговата кариера като изпълнител. “През 1971 г. дойде вкъщи да ме покани да свиря в “Златни струни”. Там бях певец осем години”, споделя с благодарност Данчо Караджов.

Лeгeндapнaтa poк бaндa “Cигнaл” oтбeлязa 40 гoдини нa cцeнa c бeзплaтeн мeгaкoнцepт в Coфия през септември. Бaндaтa имa зaпиcaни нaд 200 пecни, 25 aлбyмa и xиляди изнeceни кoнцepти. Караджов е лидер на “Сигнал” от самото създаване на групата и е композитор на повечето им песни. Първият му запис е на песента “Дилмано, Дилберо” по аранжимент на Найден Андреев, осъществен в Радио София през 1972 г. Едни от най-известните им хитове са “Да те жадувам”, “Мина и Лора”, “Сляп ден” и култовата “Сбогом”, “Липсваш ми”, “Обещах ти луда нощ”. 

Като автор Данчо признава, че най-много обича баладите. Там един певец наистина би могъл да разкрие качествата си като изпълнител. Не бих казал, че имам любима песен, споделя той и разкрива, че най-голямата му мечта е вече факт. Със съпругата му Марияна са заедно над 50 години, имат две деца, син Даниел и дъщеря Лора. Напоследък Йордан и Марияна Караджови се грижат за 4-годишната си внучка си Алиса - дъщеря на Лора. За мен късметът наистина е нещо, с което Господ дарява. 

Имам късмета да работя точно това, което искам. Значи имам късмет, нали! Това отговаря Данчо на въпроса дали е роден с късмет.


Със съпругата Мариана са заедно над 50 г.

Щастлив съм, че имам подкрепата на семейството си. Жена ми Марияна ми помага с мъдростта си да търпи всичките ми отсъствия от дома в годините, а също така да ми осигури уют и спокойствие. 
През 1990 г. бях отчаян от всичко, което ставаше в държавата, че нямах сили да си помисля, че трябва да продължавам да се занимавам с музика. 

Един ден си седях вкъщи и слушах някакво радио, сигурно е било “Хоризонт”, когато пуснаха едно наше парче - “Скъп спомен мой”. Все едно някой ме взриви! Скочих от стола, усилих радиото докрай, жена ми нещо правеше в кухнята, но дойде, застана на вратата и каза: “Ти ли ще се откажеш от това?”. С тези думи тя успя да ми вдъхне кураж. 

С Марияна сме заедно над 50 години, от тях шест като гаджета, но и тогава ежеминутно бяхме заедно. Много парчета на “Сигнал” са посветени на нея Има едно, което много хора го харесват, не знам дали е толкова известно. Казва се “Луда нощ”, от албума “Сигналистика”, който излезе през 1999 г. 

Текстът му е много необуздан, човек с малко повече фантазия ще си представи доста образно за какво става въпрос. 

Там за първи път написах “На съпругата ми Марияна”, а тя ми каза: “Като те слушам какво пееш, не знам дали сме имали толкова луди нощи!”. Отговорих: “Добре де, с кой съм бил! Така се шегуваме... Музиката и любовта - хубаво звучи!”

“Моята детска мечта се е сбъднала. Бях малък и майка ми и баща ми купиха един телевизор - първият телевизор “Опера”. Той беше с много малък екран. И един ден съм застанал с китарата срещу него. А той не работи, само се отразява моята сянка. Виждам се в екрана с китарата и си казвам: “Дали някога ще бъда от другата страна с китарата - да пея и да свиря, дали ще ме дадат някога по телевизията. Бил съм на 10 - 11 години. И ето, ако това пожелание е било мечта, се е сбъднала”. 

Може би някой ден ще почувствам нужда да се върна към рисуването например, но засега нямам такива намерения. Чувствам се прекрасно и в същото време задължаващо. Защото по-старите фенове са се отдали на теб от самото начало, но те със сигурност знаят какво да очакват от теб. 

Паулина БОЯНОВА