Кои са най-големите банки в страната в края на третото тримесечие на 2019 г.? Отговорът на този въпрос ни дава банковата статистика на Българска народна банка.

Данните показват, че в страната има 16 банки с активи за над 1 млрд. лв., осем с активи за над 5 млн. лв. и три банки с активи под управление за над 10 млн. лв.

За първи път у нас имаме банка, която управлява над 20 млрд. лв. Това е Уникредит Булбанк, която продължава да е най-голямата финансова институция в страната, следвана от Банка ДСК с 15.9 млрд. лв. и ОББ с 11.6 млрд. лв.

Следват Първа инвестиционна банка и Пощенска банка с по 9.6 и 9.2 млрд. лв., както и Райфайзенбанк с 8.5 млрд. лв. активи.

Банковата картинка ще превърпи сериозни изменения в следващите месеци, когато официално ще приключат две от големите сделки в сектора.


Покупката на Сосиете Женерал Експресбанк, която вече носи името Експресбанк, от страна на Банка ДСК по всяка вероятност ще създаде най-голямата банка в страната.

От своя страна – придобиването на Банка Пиреос от Пощенска банка ще изведе последната на трето място в класацията за най-големи банки у нас.

Какво се случи в последната година? Кои са най-бързо растящите банки по размер на активите им?

Четири са банките в България, добавили по над 1 млрд. лв. активи. Лидер в това подреждане е Банка ДСК с ръст от 3 млрд. лв., като по този начин се нарежда пред Уникредит Булбанк (1.3 млрд. лв.), както и Пощенска банка и Райфайзенбанк, чиито активи се повишиха с малко над 1 млрд. лв.

Сериозно повишение се отчита и при Обединена Българска банка – 748 млн. лв.

Процентното нарастване е най-високо при по-малките институции – аквитите на Темсимбанк растат с 27.9%, а тези на Д Банк и Сити Банк с респективно 24.99 и 22.49 на сто.

Банка ДСК също бележи покачване на активите си под управление с над 20% - 23.77 на сто.

Над 10% ръст има още при БНП Париба Пърсънъл Файненс, БАКБ, ИНГ Банк, Прокредит Банк, Райфайзенбанк, Пощенска банка и Интернешънъл Асет Банк.

В края на септември 2019 г. активите на банковата система в страна възлизат на рекордните 111.5 млрд. лв. спрямо 103 млрд. лв. за година по-рано.