За Астор той е най-голям конкурент и в същото време най-големият приятел. На 18 ноември 1999 година те отново са заедно, за да отпразнуват рождения ден на гологлавия маг. Както винаги в ресторанта му най-много са фокусниците и арменците. Приятелят решава да си тръгне рано. Не е добре. Мъчат го кръвното и диабетът. Разделят се с уговорката да се чуят на другия ден. Вместо него обаче в уречения час на телефона е жена. Секретарката. За никого не е тайна, че тя е и негова любовница. „Орфи е много зле”, чува в слушалката тревожния й глас Астор. Тръгва веднага. В офиса вече е дошла „Бърза помощ”. Колегата е гол и почти бездиханен. Горната граница на кръвното му е 350. Секретарката признава, че преди това са се любили. Много страстно. Като за последно. Може би любовен екстаз е изцедил последните му сили. Линейката лети към Транспортна болница. Късно е. Така на 19 ноември преди 10 години от този свят си тръгва един от най-големите български магове. На другия ден го изпращат с аплаузи. Мечтата на всеки артист.

Васил Николаев-Орфи е роден в Силистра на 1 септември 1943 година. Баща, натоварен с мисията да гради българския театър, пътува от град на град. Три години преди това в ложата на Бургаския театър се е родил брат му Николай, бъдещият голям български актьор. Въпреки театралната атмосфера в дома Васил избира друг занаят. Той е омагьосан от изкуството на бащиния си приятел Мистър Сенко и решава да стане като него.


Със съпругата си Люба

Приживе Николай с усмивка разказваше, как брат му едва не загинал още в началото на кариерата си. Номерът, който подготвили, предвиждал на сцената малкият фокусник да пали наредени една до друга електрически крушки само с поглед. Секретът бил в обувката му, където минавали жиците. Всичко било готово, проверено и репетирано. Очакванията били за грандиозен успех. Публиката посрещнала дебютанта с аплаузи. Но още преди да запали първата крушка фокусникът започнал да трепери сякаш го биел ток. Всъщност точно това и ставало. Електричеството блъскало малчугана и той вече берял душа. Публиката лудо ръкопляскала, когато братът едва успял да го измъкне, макар и застрашавайки собствения си живот. Истината за нелепата злополука била разкрита твърде лесно. Просто малко преди артистът да излезе на сцената читалищната прислужница минала пода с един мокър парцал. Така овлажнила оголените жици и за малко не лишила България от един от големите й таланти. Така се започнало. 

После нещата тръгнали по-добре. Още на шестнадесет години Васил Николаев след изпит и с благословията на Сенко и сеньора на цирковото изкуство Лазар Добрич бил обявен за професионален илюзионист. Бога на тъмните сили, според гръцката митология, Орфо дава артистичния му псевдоним. 

Александър Балкански си спомня, че двамата служат заедно във военната естрада и почти едновременно се женят за половинките си. Орфи е на деветнадесет, избраницата му Люба три години по-голяма. Венчалният пръстен на красавицата е връчен във Военната болница, където тя лежи по това време. Започва бляскавата кариера на дует „Орфи”. Съпругата е неизменно на сцената до своя любим. Той я крие, реже на две, вдига я във въздуха, без да я докосва с ръце. В трикса „Разминаване със смъртта” или „Гилотината” тя лежи върху метално легло, скрита зад завеса. В един момент огромна тежка плоча с остри железни шипове пада там, където е била само преди миг. Ефектът върху публиката е смайващ. През 1982 година журито на  Световното първенство за илюзионисти в Лозана му отрежда сребърен медал. И до днес това е едно от най-високите отличия, печелено от български фокусници.


Братът Бате Николай 

Може би драмата на големия артист започва, когато става генерален директор на Българските циркове. Георги Йорданов, министърът на културата по време на Тодор Живков, пише в мемоарите си, че след като в един ден, наследничката на поста Елка Константинова уволнява всичките около четиристотин български циркови артисти, Орфи е покрусен. Този неочакван удар съсипва живота на много талантливи хора и може би е причина Мага да отключи диабет. Бие си инжекциите с инсулин три пъти дневно. Сам. Смъртта го достига на 56.

Съпругата, от която в последната година преди края си, Орфи настоятелно е искал развод, решава да го кремира. По това време братът е в Италия. Клоун в цирка. Обажда се и настоява да го изчака да се върне, за да се прости с най-близкия си човек. Люба и дума не дава това да стане. Когато Бате Николай се връща, му дават една урна, в която след точно измерване със специална везна е сипан половината от праха на брат му. Погребва го в софийските гробища, редом с баща им, другата половина заминава за Вакарел, родното село на Люба, и е положена до тъщата. 
Но и с това драмите не свършват. Приживе Николай разказваше, че мнима лесбийка наследява всичко, спечелено от брат му. „След смъртта на Орфи, а може би и още по време на брака, Люба се залюбва с някаква жена от Балчик - разказваше Николай Николаев - и отива да живее при нея. Васил й остави много пари, микробус, лека кола мерцедес, реквизит, който тя продава за десет хиляди лева на Ненчо Илчев. За апартамента в центъра на София, където беше офисът на Орфи, взема около 400 000 евро. С тях купува три малки апартамента. Правилен ход, за да има някакъв доход на старини. С останалите пари купува джип на любовницата си, ходят по екскурзии и харчат на воля. Скоро всичките имоти на семейството, включително и вилата край Вакарел, са прехвърлени на въпросната дама. За Люба тя е най-голямата любов в живота.

Днес двамата братя сигурно правят фокуси на Господа. Бате Николай си отиде на 77 години. Трагично. След като преди това се прости с дъщеря си. Понякога го виждаме в старите ленти. С клоунския си костюм и неизменната усмивка. И Орфи се мярка на екрана. Макар и по-рядко. Животът е кратък, изкуството вечно, са казали мъдреците. Съдбата на двамата талантливи братя го потвърждава.