Помните ли онази стара приказка, че бивши ченгета и бивши жрици на любовта няма? Е, към днешна дата спокойно можем да допълним към нея и максимата, че бивши дерибеи също не съществуват. Веднъж свикнал да изнудваш, паразитираш и трупаш имане на гърба на другите, винаги ще го правиш.

На този фон продължава да е енигма точно какво са очаквали ГЕРБ, когато поканиха за участие в преговорите за сформиране на кабинет депутатите от АПС – коалицията, приютила Ахмед Доган и дерибеите около него, но вече със сигурност са наясно с истинността на цитираната максима. Според източници от преговарящите, цитирани от Epicenter.bg, Доган (по стар навик) се е пробвал да изнудва за постове, за да предостави липсващите на ГЕРБ, БСП и ИТН гласове, нужни за одобрението в пленарна зала на правителство с премиер Росен Желязков.

Така, докато от АПС публично се бият в гърдите, че не желаели постове и макар ГЕРБ все пак да им предложи да имат двама свои представители в Съвета за управление на бъдещата коалиция, бившият почетен председател на ДПС поискал срещу подкрепата си контрол над земеделския и енергийния сектор и десетки позиции във втория ешелон (зам.министри и шефове и зам.-шефове на агенции). Позитивното е, че според материала, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов отказал да поддаде на откровения рекет. Поне засега. С което обаче опитите за изнудване от страна на Доган и дерибеите около него едва ли ще престанат. Защото те така са свикнали да преживяват в политиката – да вземат и окупират порции във властта.

Нищо, че в понеделник от АПС излезнаха с декларация, в която се опитаха да изкарат, че договаряната от тях подкрепа за бъдещ кабинет била едва ли не проява на политически алтруизъм в търсене на „постигане на стабилност и устойчиво управление без зависимости, корупционни схеми и задкулисие, което да отговори на очакванията на българските граждани“. Как точно тези твърдения отговарят на поисканите по време на преговорите министерски пост в земеделието, шефски във Фонд „Земеделие“, шест зам.-министерски кресла и десетки позиции в агенции е риторичен въпрос. Никак! Защото дерибеите не дават. Те са свикнали само да вземат.

Ако не вярвате, питайте хилядите активисти на ДПС, които си отдъхнаха, когато обявеното от председателя на Движението Делян Пеевски „Ново начало“ помете Доган и хората около него. А също десетките членове на ДПС, които заляха Пеевски през лятото и есента на миналата година със сигнали за беззаконията и престъпленията, извършени от въпросния „дерибейски кръг“. Който, след като бе отхвърлен от тях и изчистен от ДПС, сега се пробва отново да се впие като паразит. Този път в гърба на други партии, за да си гарантира пак достъп до публичните ресурси.

И като сме на темата, контролът, поискан от Доган над земеделския сектор чрез министерско кресло, а над енергийния – чрез свои хора в регулаторите, далеч не е случаен. Причината е, че това са два от най-ресурсните ресори във властта, но мотивите му далеч не се изчерпват само с нея.

Не е тайна, че основна част от членовете на ДПС си изкарват хляба именно със земеделие. „Дерибеите“ искат да сложат ръка над двете ключови институции, регулиращи инвестициите там, за да притискат тези, които подкрепиха „Новото начало“ на Пеевски.

Що се отнася до енергетиката, именно там от десетилетия се вихрят двама от най-верните „дерибеи“ на Доган – председателят на групата на АПС в НС Джевдет Чакъров и депутатът от същата група – Рамадан Аталай. Както лъсна от цяла поредица разследвания миналата година, двамата – макар да твърдят, че живеят от едната депутатска заплата, всъщност са енергийни олигарси в сянка, действащи през синовете си.

Синът на Чакъров – сред най-маститите играчи във ВЕИ сектора, като притежава фотоволтаици за десетки милиони с мощност колкото половин блок на АЕЦ „Козлодуй“. Като произходът на средствата, с които ги е закупил продължава да е енигма. Негови съдружници в един от мега ВЕИ проектите му впрочем са Кирил Бошов и Асен Христов - шефовете на „Еврохолд“. Това е компанията, чието дъщерно дружество „Електрохолд“ остави хиляди домакинства на тъмно по Коледа и Нова година, докато управата й в лицето на Христов прехвърляше на кметовете отговорността за арогантната си безотговорност.  

Бизнесът на сина на Рамадан Аталай – Ревин, пък покрива почти целия спектър на икономиката, но е фокусиран отново предимно върху енергетиката, а също и транспорта. Възходът му пък съвпадна с факта, че в продължение на години баща му беше в ръководството на ресорните комисии в Народното събрание, отговорни за регулацията в тези сектори. Толкова за публичните клетви на Доган и дерибеите му, че искали управление „без зависимости и задкулисие“. Що се отнася до корупционните схеми, то те са царе в тях. Нужно е само да си припомним, че друг от депутатите от АПС -Джейхан Ибрямов, беше арестуван на местопрестъплението на паркинг пред столична верига супермаркети, докато прибираше 100 000 лева подкуп с белязани банкноти, от чието броене ръцете му светеха. Макар по този начин да се превърна в емблема на корупцията у нас, Ибрямов продължава да е на депутатските банки, защото упорито отказва да даде имунитета си, поискан от прокуратурата.  

Както казахме още в началото, за дерибеите преговорите всъщност са форма на изнудване. А задкулисието и сделките под масата – жизнена среда. И ще е така, докато не бъдат изметени от „Новото начало“. Не само от ДПС, но и от цялата политическа сцена.