Десислава Моралес: И на 55 жената има нужда от любов
Възрастта не ме плаши, откровена е актрисата
Чаровната Десислава Моралес не е стигнала 55, но не се притеснява, че ги гони. Рождената й дата е 25 юни, а възрастта - 51 години. Родителите й, Лидия и Георги Николови, са живи и здрави. Радват се на успехите на Десислава и двете й деца - София Летисия и Салвадор Джордж Енрике. Потомството на артистката вече е намерило пътя си в живота. Десислава е една щастлива жена, разчита на близките си, на мъжа до себе си. Блондинката се радва и на успешна актьорска кариера.
- Десислава, чудесно е, че родителите ви са живи и здрави. Разкажете повече за тях!
- Мама и татко винаги са ме подкрепяли. Двете със сестра ми, Галина, по-малка от мен, израснахме в чудесна атмосфера. Родителите ни работеха във високите етажи на властта, но в отношенията с хората се държаха естествено, не парадираха с постове и обществено положение. Майка ми, Лидия, е по професия машинописка. Пишеше много бързо, говореше по телефона и продължаваше да пише. Даваха й спешни текстове, не можеше да се бави. Наложи ми се да изиграя секретар - машинописка в “Порталът” - другарката Самитчковска. Спомних си как мама работеше и направих по-лесно образа.
Баща ми цял живот помага на хората, добър човек по природа
Веселяци и купонджии са моите родители. Сестра ми, Галина, е фризьорка, държи салон с нейна колега срещу пазара в квартал “Иван Вазов”.
- Мечтата ви е била да следвате в театралната академия, нали?
- Да, разбира се. Не си давах сметка, че трябва сериозно да се подготвя за изпитите. Мислех си, че ще се справя сама. Добър урок получих - два пъти ме късаха! Мама се намеси: “Деси, хората се подготвят, на уроци ходят, а ти си въобразяваш, че ще ти падне от небето!”. Беше права. При първото явяване отпаднах още на първия кръг. Мъка! После режисьорът Пламен Панев ми подбра материали и се зае с моята подготовка. Той трябваше да вземе киноактьорски клас, но паралелката бе закрита. Художникът Едмонд Демирджян бе близък приятел на баща ми. До днес семействата ни са близки. Едмонд беше приятел с Тодор Колев. Уреди ми 2-3 срещи с него. Никога няма да забравя думите му: “Имаш талант, харизма, визия, а най-важното е, че си мислещ актьор”. Пораснаха ми крила! Но и при второто кандидатстване не ме приеха. Тодор Колев прецени, че трябва още да поработя.
- Не се ли отчаяхте?
- Не. По онова време професор Христо Христов се готвеше да поеме клас към Славянския университет. Позвъних на Тодор Колев да го питам дали да си опитам там късмета. “Христо Христов взема клас, това е чудесно. Хубаво е това, моето момиче, веднага кандидатствай!”, посъветва ме той. Явих се на приемните изпити, а и другите кандидати бяха като мен - отпаднали от НАТФИЗ. Бях приета. Заниманията се водеха в бившия Общонароден комитет за българо-съветска дружба.
С майка си, сестра си, Джоел, Летисия, баща й и Джорджи
- Какво си спомняте за вашите театрални учители?
- Проф. Христо Христов е голям ерудит, опитен педагог, с богата обща култура. Не съм го чула да каже лошо за някого, той ме научи на актьорска хигиена. Внуши ми, че тя е много важна в театралните среди. По специалните предмети преподаваха известни личности от НАТФИЗ. Това бяха Таисия Янбастиева, Камен Иванов, Александър Илиев. Смятам Александър Илиев за мой духовен учител. Даде ми толкова много! Задължена съм и на Венцислав Кисьов, Бог да го прости, на Павел Павлов, Мария Ганева, Божидар Матанов, Емил Митрополитски. Мои състуденти са Александър Гончаров и Любен Русенски. Васил Василев учеше при нас режисура, сега е директор на Народния театър.
- Вашата голяма страст е киното?
- Да. Снимах реклами още преди да кандидатствам за актриса. Създадох приятелства с хората от рекламата. Работих със Стоян Радев, Борис Радев и Атанас Димитров от “Бел епок”. Първият ми филм е една американска продукция. Получих малка епизодична роля - жена в опожарено селище. По онова време проф. Христо Христов поставяше в “Сълза и смях” “Железният светилник”. Ние, неговите възпитаници, участвахме в постановката. Заредиха се чуждите продукции в киноцентъра в Бояна, в които бях ангажирана.
- Сляпата неделя кога дойде?
- Тя не пита кога да идва.
Просто изведнъж разбираш, че човекът до теб е нещо повече от другите
Джоел Моралес е мексиканец, роден и израснал в САЩ. Родителите му са мексиканци, преселили се в Щатите. Джоел беше асистент-режисьор. Любовта ни пламна от пръв поглед.
- Плод на тази любов са двете ви прекрасни деца.
- Първа се роди София-Летисия. После - Салвадор Джордж Енрике, който вече е на 20. Кръстихме го на двамата дядовци - Салвадор и Георги. Джоел бе до мен, когато раждах децата, само дето не ги е кърмил. Отговорен родител е, като моя баща! Джоел е раснал в многолюдно семейство, има брат и 3 сестри. Синът ни бе много артистично хлапе, на 2-годишна възраст участва в мюзикъла “Мис Сайгон” в Музикалния театър. София-Летисия също снима от бебе. Когато беше на 3 годинки, изигра дъщерята на Жан-Клод Ван Дам в “Извън релси”. Снимала се е и със Стивън Болдуин. В “Четвърта власт” направи много добра роля, там е само на 9. Имаме и общи реклами с децата.
- Вашите родители, свекърът и свекървата сигурно са се радвали много на хубавите внучета?
- Обожаваха ги. С Джоел често пътувахме до САЩ. Децата научиха добре и български, и английски, говорят и испански.
В “Ол инклузив” с Ненчо Балабанов
- Преди 11 години се разведохте с вашия съпруг американец?
- Да, но с Джоел запазихме чудесни отношения, той е част от живота ми
Често идва в България, по време на пандемията изкара цяла година в София. Свекърва ми почина, свекър ми е жив, навърши 92 години. Продължава да се радва на внуците. Скандали между нас не е имало.
- Толкова хубава жена не може да е сама! Не е тайна, че до вас има стабилен мъж?
- Да, това е Димитър Паисиев. Спортист, републикански шампион по плуване и колоездене. Много е привързан към децата ми, аз - към неговата дъщеря - София. С нея сме приятелки. Тя е много хубава. Димитър е самороден талант. Изработва красиви чанти. Живеем в мир и разбирателство, с уважение един към друг.
София Летисия навърши 22, живее при баща си в Калифорния, учи режисура. Танцува и преподава, има си школа. Салвадор Джорджи Моралес се занимава с мотори. Щастлива съм, че е в България и често се виждаме.
- Кариерата ви в киното е повече от успешна.
- Работих в различни продукции, с наши и чужди режисьори, с български и американски артисти. Често ме питат за комедийния сериал “Столичани в повече”, където играх служителка в банка и партнирах на Христо Гърбов. В “Седем часа разлика” бях асистентка на един поп! Забавна комична роля! Александър Косев ме режисира в “Ол инклузив”. Там имам чудесна роля - Златка, и си партнирам с великолепни актьори. В спектакъла “Островът на съкровищата” си партнираме с Владимир Ангелов. Играехме в арт пространството “Отсам канала”.
- Публиката ви помни и в “Порталът”, където вашата героиня е много ярка.
- Обичам този филм, продукция на Илиян Джевелеков от МИРАМАР. Късмет е да се работи с такива хора, изключителни професионалисти. Ролята ми е много колоритна - другарката Самитчковска, секретарка в Комитета по култура. По сюжет я разследват, но се оказва, че е невинна. Една от най-хубавите ми роли е Мария Чилева в “Четвърта власт”. Този сериал ме срещна с режисьорите Стоян Радев и Димитър Коцев - Шошо, както и с продуцентите Найо Тицин и Севда Шишманова. Мечтая отново да попадна в такъв сериал и пак да имам за партньори Владо Пенев, Михаил Билалов, Снежина Петрова и Мила Парушева.
- Моля, споделете как работихте с чуждите актьори.
- Имах възможност да се срещна с известни актьори в Холивуд, както и с европейски светила в киното. Става дума за Уилям Дефо, Рей Лиота, Морган Фрийман, Рой Шайдър, Лука Дзингарети, Рутгер Хауър и много други. Това са земни хора, които се държат естествено, без преструвки.
Колкото по-големи звезди са, толкова по-естествено е поведението им в живота
Имах щастието 3 пъти да се снимам във филми с Крисчън Слейтър, в един от тях бях неговата съпруга. С Рей Лиота сцената ми беше малка, но съм горда, че си партнирах с такъв колос.
- Как се виждате след няколко години, когато ще навършите 55?
- Докато съм жива и здрава, ще се занимавам с кино и театър. Предпочитам комедиите. Те ме зареждат с енергия и радост. Децата ми са живи и здрави, нещата им вървят добре. Имам любим човек до себе си. Възрастта не ме плаши. Какво повече да искам от живота?
Ели КИРЧЕВА
Последвайте ни
0 Коментара: