Българският патриарх Максим се ражда с мирското име Марин Минков на 29 октомври 1914 г. в село Орешак в семейството на Найден Минков Рачев и Пена Борджукова. От ранно юношество е послушник в Троянския манастир. Основно и прогимназиално образование получава в родното си село. Завършва Софийската духовна семинария и Богословския факултет на Софийския университет.
През 1941 г. приема монашески подстриг в параклиса на Богословския факултет с името Максим, а след това е ръкоположен за йеродякон. През 1947 г. е възведен в архимандритско достойнство от Доростолския и Червенски митрополит Михаил.<br /> <br /> От 1947 до 1950 г. архимандрит Максим е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, а от 1950 до 1955 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. Там е обучаван от КГБ за бъдещия му патриашески пост. След завръщането си в България, през 1955 г., е назначен за главен секретар на Светия синод, на този пост е до 1960 г. На 30 декември 1956 г. е хиротонисан в епископски сан като епископ Браницки по предложение на патриарх Кирил. През 1960 г. е избран и утвърден за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. става наместник-председател на Светия синод.<br /> <br /> Интронизиран за патриарх на 4 юли 1971 г. Според устава на БПЦ патриархът е едновременно и Софийски митрополит.&nbsp;Това гласят официалните данни за Негово светейшество.<br /> <br /> Извън протокола за личността на патриарх Максим се редят слухове, пуснати под сурдинка или на ухо. Дългогодишното му управление е дало повод на мнозина да завъртят интриги около името на българския патриарх. <br /> <br /> Последните сведения за Негово светейшество са от правителствената болница &ldquo;Лозенец&rdquo;. Максим носи на плещите си не само достопочтените 98 години, но и много болести, които се обострят с времето. Той е съсипан от 20-годишен диабет, Паркинсон, тялото и органите му са изтощени до краен предел. Единствено здрава и бистра остава мисълта на патриарха. Под сурдинка се говори, че той оставил последни наставления на племенницата си д-р Максимка Костадинова. Докторицата е щерка на по-малкия брат на патриарха, който вече не е между живите, и е негова единствена законна наследница. Патриархът успял да прошепне къде са &ldquo;документите&rdquo;, вероятно имайки предвид завещанието си. Максимка е сред малкото хора, на които патриархът има пълно доверие. <br /> <br /> Онова, което официалните биографи пропускат, са детайли от дългия жизнен път на патриарха, известни само на най-приближените му. <br /> <br /> Баща му е типичен селянин-балканджия от началото на миналия век. Според гимназиалния учител и художник от Орешак Петър Хаджиев &quot;Найден Минков Рачев (бащата на Максим) е калпав стопанин-земеделец, калпав дърводелец, калпав стражар-конегледач. Човек неустроен, равнодушен, без никакво откроено качество&quot;. Като ученик Максим също не блести с нищо. Майка му - баба Пена Борджукова, обаче е твърдо решена да го направи духовник, въпреки че до последно въздишала с огорчение, че синът й Марин изобщо не ставал за тази работа. Старицата била потресена, че чедото й проповядва от олтара с овчарска гугла на главата вместо калимавка! Може би заради това Максим приел смъртта й с пълно равнодушие и даже с облекчение. Владика, който вече не е между живите, доверил навремето : &quot;Патриарх Максим нито за миг не се развълнува. Не отрони нито една сълза пред ковчега и гроба на своята майка. Този факт доведе до почуда присъстващите на погребението синодални архиереи&quot;. <br /> <br /> Когато през 1941 г. Марин Минков завършва Богословския факултет на СУ и е ръкоположен за йеродякон в Троянския манастир с монашеско име Максим, един от най-авторитетните по онова време богослови - презвитер проф. д-р Стефан Цанков казва следното по негов адрес: &quot;Той е една много малка бучка кал. Тя ще се разпадне и утаи на дъното. Няма да се отрази на състоянието на църквата. Йеродякон Максим ще стигне най-много до игумен&quot;. Ала прогнозите на презвитера не се сбъдват. <br /> <br /> Любимото занимание на патриарха от годините, когато е главен секретар на Синода, та чак до наши дни, било да кисне с часове във ваната. Синодалните старци твърдят, че се оттеглял с неизменния израз: &quot;Иду купаться&quot;. &quot;С особено удоволствие в продължение често пъти на часове патриарх Максим си чупи сам и яде орехи и същевременно гледа от прозорците на патриаршеския дом към улицата. Смята се за красив и това свое мнение споделя и със своите хора. Всеки ден отделя достатъчно много време, за да се оглежда в огледалото. Постоянно глади и реши косата и брадата си. Патриарх Максим разиграва този сеанс и при извършване на богослужение, на света литургия, пред светия престол и в такива сакрални мигове, когато би трябвало да спре и дъха си&quot;, доверява преди смъртта си покойният свещеник от София Янко Димов. <br /> <br /> По думите на отец Димов дядо Максим бил &quot;пословичен скъперник&quot;. Той разкрива още, че по свидетелство на зам.-началник отдел в Софийската митрополия &quot; в склада, кухнята и на трапезата на патриарха се трупат много хранителни продукти: месо, зеленчуци, консерви, компоти, плодове, които в никакъв случай не могат да се изконсумират на масата. Всички излишъци се хвърлят в кофата, но нито една троха или грам не се дават никому&quot;. Янко Димов споделя също, че &quot;всяка седмица патриарх Максим получава безвъзмездно по избор и поръчка една джипка различни провизии и продукти от ставропигиалните манастири. В битността си на патриарх получава подаръци и винаги с висока стойност. Тези от тях, които са с особена ценност, задържа лично за себе си. А подаръците, които дава, винаги са за сметка на църквата&quot;. <br /> <br /> За това, че главата на БПЦ не е аскет, а мъж, отдаден на прекалено земни радости и съблазни, говори фактът, че успява да прослужи само една година - от 1936-та до 1937-ма, като певец-деловодител в русенския храм &quot;Успение Богородично&quot;. Махат го заради &quot;слаба музикалност, чиновническа непохватност и една малка компрометираща любовна история с някакво момиче - Зорка, от прицърковното сиропиталище&quot;, четем в документ, запазен в Централния държавен исторически архив (ЦДИА). Според отец Янко Димов, по-късно духовник №1 на България имал връзка и с жена на име Недка, която до смъртта си изпълнява длъжността негова лична икономка. <br /> <br /> Друг недостатък, който предизвиква недоволство сред православните клирици, е фактът, че Максим се отнася твърде толерантно към свещенослужители, опетнили расото и Божията църква със своята хомосексуалност. &ldquo;В негово време и &quot;светителстване&quot; хомосексуалистите в средата на висшето духовенство са специално защитени, настанени, покровителствани. Тази своеобразна мафия е укрепена&quot;, твърди отец Димов. <br /> <br /> Като пожизнен глава на БПЦ на патриарх Максим до живот му бе осигурена пълна и богата издръжка за сметка на църквата. Шири се безплатно в покоите си на столичната улица &quot;Калоян&quot; 7, на негово разположение са вили със скъпо и комфортно обзавеждане. Не плаща за отопление, осветление и обслужване. Още по времето на Тато е ползвал три луксозни коли - волга, чайка и мерцедес. Веднага след промените се снабдява и с джип. Целият му автопарк (съществено модернизиран в полза на западните марки) се обслужва от персонален шофьор и мияч. Заплатата му още в края на 70-те години, когато средното трудово възнаграждение за страната е някакви си 180 лв., е възлизала на цели 3200 лв. <br />