Северозападът ражда особени хора - малко груби, малко свръхчувствителни, мълчаливи и шумни едновременно. Това противоречие го носи и Диана Любенова. Родена на 24 ноември 1972 г. във Видин, тя расте между монотонността на реката и неспокойството на млад човек, който усеща, че светът е по-тесен от собственото му въображение. Дунав може и да мълчи, но в нея думите кипят.
Казват, че когато била малка, като й се скарали, тя не плачела, а спорела. И гледала полуиронично, полуобидено - едно дете, което отказва да се подчинява на това, което възрастните наричат “разум”.
В Английската гимназия Диана е от онези момичета, които никой не си позволява да подценява: хубавица, отличничка с категорично мнение и бърз рефлекс. Короната “Мис Видин” е първият публичен знак, че тя няма да остане в рамките на тихия северозападен ритъм. Но истинският дар на младата Диана не е красотата, а вътрешният порив да търси новото, да не приема граници. Тя скоро разбира, че театърът е място, където можеш да бъдеш едновременно няколко различни версии на себе си. И тръгва за София, където я чака друг живот - по-бърз, по-градски, по-задъхан, но и по-близък до темперамента й.
През 1998 г. завършва НАТФИЗ при проф. Надежда Сейкова. Диана се хвърля в професията с младежки устрем, подобен на вятър, който никой не е хващал в шепи.
Дебютира в киното още през 1996 г. с филма “BG - Невероятни разкази за един съвременен българин”. Нищо грандиозно, нищо за червен килим, но камерата запомня присъствието й.
На снимачната площадка тя е от онези млади актриси, които не чакат да им кажат какво да правят. Един от режисьорите тогава казва нещо, което години по-късно се цитира в разговори:
Диана има темперамент, който може да подпали студио, ако не му дадеш посока
Тази посока се оформя постепенно. Но първите шамари идват от друго място - от публичността. Тя забелязва колко бързо хората са готови да те обичат и колко внезапно могат да те превърнат в пикантна новина, в обект без лице. За някои това е травма. За Диана - опит.
След появата й в “Playboy” България усеща, че това момиче няма намерение да спре “по средата”. В онези години подобна стъпка не е лесна. Коментарите валят, а някои се опитват да я вкарат в графата “още една красива жена”. Но по време на снимките тя показва друго лице. Когато фотографът избира по-мека светлина, за да “тушира” кадъра, Диана настоява:
Не. Искам светлината да е честна. Знам какво искам да кажа с това тяло
Както отбелязва Hotnews, “За много хора тя е символ на женска сила, на контрол над собственото тяло и образ”. После идва телевизията и става ясно, че провокацията е естествената й среда. Предаването “Секс игри, ах” променя биографията й. Форматът често я поставя на ръба между ефирно приличие и вечерни фантазии, но Диана умее да балансира. В един от епизодите гостът започва да увърта по тема, която е част от концепцията: интимни преживявания. Диана го прекъсва учтиво, но категорично: “Тук не можеш да се правиш на светец. Аз не съм. Ти защо да бъдеш?”. А когато продуцентите искат “по-скандална” линия, отговорът й е категоричен:
Мога да съм дръзка, но не и евтина
Скандално ще е, ако играем глупаво. Интелигентната провокация е най-секси. Това е ключово за нея - да изкушава, без да деградира. И публиката обожава тази нейна смесица от остроумие, безкомпромисност и самоирония. Това е нейният стил. След това идват “Нощен магазин”, “Закуска в леглото” - заглавия, които сами се продават, но качеството идва от енергията й.
Зрителят я вижда усмихната, спокойна, женствена. Случва се понякога да дойде в студиото с температура, с болки, след безсънна нощ. Но не се спира.
“Работата не ме пита как съм”, казва тя. “Аз я питам какво иска”.
Слуховете около шестте пластични операции тръгват като лавина. Някои вярват, други преувеличават, трети измислят. Но Диана никога не играе на “няма такова нещо”. В интервюта говори ясно и откровено. Истината е, че преживява тежък период на физически и емоционални промени. Колеги разказват, че в нощта преди операциите тя казала: “Ако утре всичко мине, ще си обещая да се харесвам повече. Ако не мине - да ме запомнят усмихната”.
Това е Диана - смела, но не безстрашна. Слаба, но не сломена. Тя не използва тялото си, за да прави впечатление. Тя иска просто да живее удобно в кожата си.
С Лес Уелдън се срещат не като романтични герои, а като двама професионалисти. Той е американски продуцент с холивудско мислене, тя - българска актриса с балкански хъс. И нещо се случва. Любовта им е тиха отвън, шумна отвътре. Казват, че когато се появили на първо общо събитие в София, Лес бил по-притеснен от нея. “Спокойно - казала му Диана, - тук аз съм американката.” След това той често с гордост се представя с думите:
“Аз съм съпругът на Диана Любенова”
След появата на дъщеря й София ежедневието на Диана Любенова се трансформира. В интервю за vesti.bg актрисата признава: “Дъщеря ми не ми позволява да съм сериозна”. А в интимната територия на дома Диана е по-кротка, отколкото хората очакват. Готви, подрежда, смее се, гъделичка детето, гледа филми с Лес, дразни се от разхвърляни играчки, после се смее, че се дразни. Съвсем истински неща. Именно затова е толкова обичана.
Който не я познава лично, мисли, че тя е една от онези известни жени, които “се събуждат красиви и започват деня с йога и зелено смути”. Самата Диана се смее на тази представа, защото истината е по-различна.
Когато стана в 6 за кардио, котката ме гледа като луда,
казва актрисата. Тя работи в телевизия, снима, води, играе, готви, смее се, репетира, води дете на училище, пише сценарии. И да - има седмици, в които спи по четири часа, но го приема като временно състояние, а не като драма.
Диана е дисциплинирана - спортува страстно, защото иска да има тяло, което да живее живота й без оплаквания. Жената, която интервюира артисти, политици и музиканти, всъщност е човек, който често се шегува със собствената си умора.
В предаването “Имате среща... с Диана Любенова” гостите идват при Диана с удоволствие, защото при нея не се прави “шоу”. Води се разговор. А разговорът е изкуство за хора, които умеят да слушат. Хора от екипа разказват как популярен актьор дошъл притеснен и казал, че не е в настроение за интервю. Диана го поглежда и казва: “Ти не ми трябваш весел. Трябваш ми истински”. Разбира се - интервюто минава блестящо.
Този неин човешки подход е и една от причините през 2010 г. хората да я изберат за “Най-обичана българка”. Не защото е идеална, а защото е разпознаваема - като жена, като майка, като човек.
Диана е активна участничка в кампанията за борба с рака на гърдата. И това не е поза, а лична потребност. Когато посещава болници, тя не играе “водеща”. Сяда, говори, слуша. Понякога жените я прегръщат. Понякога плачат. И тя плаче.
Това е нейната сила - да си позволи да бъде уязвима
Много актриси остават в паметта ни с роли. Диана остава с енергия. Защото тя е:
♦ шумна, но може да бъде тиха;
♦ женствена, но никога кокетна;
♦ решителна, но често несигурна вътрешно;
♦ смела, но не безстрашна.
Хората я разпознават не само по лицето, а по походката, по тембъра, по смеха, по начина, по който отмята косата си, по начина, по който гледа. Диана Любенова се превръща в събирателен образ на българската жена, която иска всичко и не се извинява за това. Тя е актриса, водеща, майка, партньорка, приятелка, фигура от медийния живот. Но под прожекторите стои не толкова звезда, колкото човек, който се развива, опитва, греши, поправя, смее се, плаче, обича, търси баланс.
Човек, който продължава да върви по своя път и няма намерение да се побира в рамки.
Подготви Мариана ДОБРЕВА
