Димитър Добрович е първият български художник с академично образование, учи рисуване и живопис първо в Кралската художествена школа в Атина при френския художник Пиер Бонеро 1837 - 1848 г. По това време се оформя отношението му към портретния жанр. През 1948 г. заминава за Рим, където е ученик на Филипо Агрикола в академията “Св. Лука”.
През същата година се сражава в отрядите на Джузепе Гарибалди 

Димитър Добрович е роден през 1816 г. в Сливен. Между 1833 и 1838 г. Добрович учи в гръцкото училище в Куручешме, Истанбул - Патриаршеската велика гръцка народна школа, известна като Куручешменската гимназия.
 
Поради избухването на чумна епидемия напуска града. В Куручешме се сближава с Георги Стойков Раковски и възприема революционните идеи

От 1838 до 1848 г. живее в Атина, където учи в гимназията. Започва художественото си образование като частен ученик на френския живописец Пиер Бонерот и до 1845 г. продължава да учи в току-що създадената от крал Отон I Кралска художествена школа. Школата е преструктурирана в художествена академия и до 1848 г. учи при професорите Рафаело Чеколи, Филипос Маргаритис и Георгиос Маргаритис. Започва да рисува портрети, негови творби са откупени и са в колекцията на Националната пинакотека в Атина и става известен като Димитриос Добриадис.
 
През 1848 г. Добрович заминава за Рим и постъпва в тамошната художествена академия “Св. Лука” (на италиански: Accademia di San Luca). Там професори са му Томазо Минарди (1787 - 1871) и Филипо Агрикола (1795 - 1857). Участва в движения на студенти, последователи на Гарибалди. 
До 1892 г. живее в Рим. Картините му са повлияни от европейския романтизъм.

Изработва своя “елеофотографска” техника, която улеснява процеса на копирането и създава много копия. Творбите му от този период са подписани като Д. Добриадис и Д. Добровиц. Не прекъсва връзките си с Гърция. 

Посредничи в пренасянето на мозаичен материал за римските катедрали 

Същевременно е признат лидер сред гръцките художници в Рим. През 1853 г. се дипломира и така става първият български художник с академично образование.

Още в младостта си Добрович се ориентира към портрета и битовата живопис.

Докато живее в Атина, рисува икони за гръцки църкви. Възгледите му на зрял художник се формират под влиянието на късния италиански романтизъм. Рисува сцени от ежедневието на италианския народ: картините “Предачка”, “Италианска селянка”, “Италианска селянка с делва на главата”, “Селска девойка с кози” и др.

По-късно работи с маслени бои. Демонстрира интерес към реализма в изобразителното изкуство с картини като рисуваната от натура “Болно момиче”. В късните си години прави портрети на Георги Миркович, Георги Раковски, Васил Левски, Хаджи Димитър.

Излага самостоятелна изложба с живописни платна и цветни стереофотографски копия на картини на италианските художници Гуидо Рени, Карло Долчи и др.

На името на Димитър Добрович е наречена художествената галерия в родния му град Сливен.
Завръща се в България през януари 1893 г., където се установява в Сливен. На 2 юли 1893 г. е открита негова изложба в сградата на Народното събрание. През 1894, 1897 и 1898 г. участва в художествените изложби на Дружеството за поддържане на изкуството в България. Дарява значителна част от творбите си на обществени институции. Умира на 2 март 1905 г. в Сливен. 

Подготви Паулина БОЯНОВА