Димитър Свиленов: 2013-та ще разтърси България!

<em>&ldquo;Царичина проговаря...&rdquo; е най-новият проект на художника Димитър Свиленов, който се открива на 17 ноември 2010 г. от 19 ч. в държавната агенция &quot;Архиви&quot; на ул. &ldquo;Московска&rdquo; №5 в София.<br /> &ldquo;Крайно време е вече да не се спестява нищо, да не се вкарва в рамка и да не се &ldquo;фризира&rdquo; това, което се случва с мен и моите картини &ndash; с обяснението, че ще бъде шокиращо и дори страшно! Трябва да се разкаже всичко едно към едно, независимо, че хората могат първоначално да се стреснат!&rdquo;, убеден е художникът. Той избра за първия си разказ читателите на БЛИЦ.<br /> </em><br /> <strong>- Казваш, че България е много възлово място за планетата и това си разбрал в Царичина, където рисуваш?<br /> </strong>- Аз съм спокоен за България. България няма да се загуби никога, тя ще остане, защото в нея има един кивот, който е много важен. Това е <br /> <br /> <em><strong>един от кивотите, който крепи енергията на цялата планета.<br /> <br /> </strong></em>Той се намира точно под капсулата, в която рисувам в Царичина. Като съм там, го виждам, защото влизам при него енергийно. Представлява дълбока пещера, а в нея има едно същество в полуживо състояние. На външен вид изглежда стряскащо, прилича на мумия. За него няма време, няма години, няма епохи, нищо не може да му влияе. Безсмъртно е. То е част от двигателя на тази планета. Стои си необезпокоявано - и така трябва да бъде. То е като генератор, който непрекъснато излъчва. Чрез неговата енергия аз рисувам картините си. Предстоят ми още 12 етапа на рисуване в Царичина. Тази изложба в момента е първата, ще има още 12.<br /> <br /> <strong>- Кога за пръв път почувства извънземно присъствие?<br /> </strong>- Като малък. Бях на 9 години. Няма да го забравя никога. Имаше един образ, който точно в 2 часа през нощта заставаше на прозореца. <br /> <br /> <em><strong>Безполово същество, високо два метра, почти до тавана.<br /> <br /> </strong></em>Лежах си в леглото и го виждах.<br /> Имаше и екстремни ситуации. На два пъти това същество прекрачи границата и влизаше вътре в стаята при мен.<br /> Сякаш силен ток минаваше през тялото ми. Изтръпвах, изстивах, имах чувството, че се издигам над леглото, в един момент не усещах нищо под себе си. Исках да крещя, но не можех. Много се плашех. А когато всичко&nbsp; свършеше, чувствах невероятно спокойствие. <br /> Исках да спя винаги на светната лампа, нашите ме местеха в друга стая, но и това не се оказа спасение. Случката се повтаряше в продължение на няколко години. За мен тогава съществото беше чудовище. Не съм си го обяснявал като извънземно или като каквото и да било.<br /> <br /> <strong>- По-късно случвало ли ти се е нещо, което да потвърди енергията, която притежаваш?<br /> </strong>- Бях тук, в ателието, с моя предишен мениджър. Той определяше картините ми като енергетични. Но искаше да му покажа видимо моята енергия. Веднъж <br /> <br /> <em><strong>махнах с ръка и токът в кооперацията изгасна,<br /> <br /> </strong></em>настана абсолютна тъмнина. Той пожела да отиде до тоалетната и каза: &ldquo;Ще ми трябва светлина!&rdquo; Казах: &ldquo;Добре&rdquo;. И лампата в банята светна. Но с жълтеникава светлина... След малко токът в цялата кооперация се върна. <br /> По това време ми се случи още нещо стрнно и стряскащо. Имах един мобилен телефон с предплатена карта, който изобщо не ползвах. И пак сме седнали с Жоро и си говорим... Изведнъж телефонът иззвъня от подтиснат номер. Вдигнах. Чу се един много силен, метален, плътен, тежък глас. Казах: &ldquo;Да, разбрах кой се обажда!&rdquo; Гласът ми отвърна: &ldquo;Вървиш в правилната посока!&rdquo; Подадох телефона на Жоро, и той да чуе, за да не каже, че си измислям. <br /> <br /> <strong>- Какво очаква България и света, знаеш ли?<br /> </strong>- От 2012 г. на Земята започва преход на много силно енергийно ниво. Светът няма да свърши. Никой не го е създал, за да го унищожи. Цялата вселена в момента работи за този преход. <br /> След 2012 г. една година ще започне да тече като един месец. През тази година ще има сътресения, но те няма да са пагубни. Но всички дълго ще помним 2013 г. Каквото трябва, ще се намести и премести при планетите на точното място! През тази година ще се променят коренно човешки съдби! 2013 г. ще разтърси България! <br /> През 2014 г. всичко тръгва нагоре. През 2017 г. светът вече няма да бъде същият, ще се изчисти от лошото. <br /> <br /> <strong>- Лесно ли се живее с мисия като твоята? Имаш ли, например, приятелка?<br /> </strong>- Имах дълга връзка. Но от 2008 г., откакто рисувам, това за мен е голям проблем. В началото и тялото ми, и душата ми много страдаха, имах нужда... Но Ану е казал на Камен, че ако имам в момента връзка, това ще пречи на мисията ми. <br /> Казал е, че след 2017 г. не само ще имам връзка, но и съпруга и две деца. Дотогава ще приключи най-силната част на мисията ми. След 2017 г. вече ще имам избор...<br /> Бог Ану ме кара да рисувам. Отскоро започнах да го споменавам, да говоря за него. Защо трябва да го крия?!!<br /> <br /> <strong>- Как го откри този бог?<br /> </strong>- Седях си тук, в ателието. Преди да започна да рисувам, почувствах, че трябва да записвам. Седнах пред листа. Изписах: &ldquo;Здравей, как си, аз съм Ану!&rdquo; Това е уникално усещане, много силна енергия. Ану е богът, който е разделил земята от небето.<br /> <br /> <strong>- Как общуваш с него, кога?<br /> </strong>- Два-три пъти в седмицата. След контакта се чувствам изтощен, имам невероятна болка в главата и замайване. В началото си мислех, че кръвното ми е много високо или много ниско. Отивах на лекар - кръвното ми беше абсолютно нормално. След ден-два се оправях. Наистина, не е приятно... <br /> Много често общувам с него чрез мениджъра ми Камен Велков. Понякога, когато рисувам и той е при мен, започва разговорът с бог Ану... Аз съм в медитация. По някакъв начин Ану влиза в тялото ми. Камен задава въпроси и получава отговорите чрез моите уста. Но начинът му на изразяване не бил моят &ndash; думите, които използвал, словоредът, всичко - било коренно различно. Камен казва, че говорел на изящен български език, какъвто трудно може да се чуе днес. Интересното е, че след това аз не си спомням какво те са говорили чрез мен. На следващия ден Камен ми разказва. Най-често Ану казвал кога имам нужда от почивка, давал някакви други съвети към мен, обяснявал му за моята мисия, как чрез картините си аз трябва да променя света, говорели си и на философски теми.<br /> <br /> <strong>- Защо тръгна да рисуваш точно в Царичина, където навремето военните копаеха в дирене на материални следи от космическия разум?<br /> </strong>- Бог Ану каза: &ldquo;Тръгваш за клетката!&rdquo; На еди коя си дата, в еди колко часа... Всичко!<br /> Подготвих се и тръгнахме с Камен. Чувствах се като програмиран. Движех се автоматично. Пристигнахме в... Царичина. Напътствах се интуитивно накъде трябва да вървим. Стигнахме до една могила, от която се вижда църквата, параклиса и центъра на селото. Това място стана моята база, където оставих платната, боите... Мястото, където трябваше да рисувам се оказа 100 м по-нагоре. И него намерих, сякаш някой ме водеше натам. Така започна всичко.<br /> <strong><br /> - Какво представлява мястото?<br /> </strong>- Няма нищо там - едно прекрасно пространство. Всичко около мен е плътно бяло. Поглеждам към тревата &ndash; и зеленото на тревата е покрито също с бяла материя. Целият съм в един кръг, в нещо като капсула. В нея не усещам въздуха, не усещам тялото си. Намирам се в безвремие и безтегловност. <br /> Вземам платната, сядам на земята и започвам да рисувам с ръце. Изпадам в нещо като медитация. Усещам присъствие, усещам, че съм заобиколен, но не вдигам глава. Едва като се изправям, виждам, че около мен са 9 много красиви същества, с продълговати лица, високи, с красиви, дълбоки очи, по-скоро безполови, всички - абсолютно еднакви. Нарисувал съм ги в една картина. Това са същества, които в ежедневния живот хората наричат извънземни. <br /> На едно отиване до Царичина рисувам 5 картини с три ходенета до капсулата. Могилата, на която рисувам, е най-силното енергийно място в България. <br /> След рисуването излизам с невероятна енергия. Шофирам без проблем до София, перфектно, след влизането в града всички светофари до дома ми светят в &ldquo;зелено&rdquo;... След като се прибера - рухвам. Трябват ми три дни, за да дойда не себе си.<br /> - Можеш ли да покажеш нещо реално, когато се връщаш от капсулата, в която рисуваш, за да докажеш, че там се случва нещо особено?<br /> - Първият път, няма да разбравя, много ми се искаше да занеса на Камен някакъв знак, че съм бил в капсулата, да покажа какво съм изживял. Той не можеше да понесе натоварването и да стигне с мен до мястото. Остана на могилата, която наричам базов лагер. Установих със съжаление, че освен картините &ndash; няма какво друго да му покажа. Но приближавайки към него видях, че на ръцете ми са изписани с червен цвят, много тънко като с тънкописец буквите X, F, S и някакви йероглифи... Камен извика: &ldquo;Дай да го снимам! Дай да го снимам!&rdquo; Но аз не му позволих, нещо ми е подсказвало, че трябва да го спра, не знам какво... Още не съм се бил върнал изцяло в действителността. След половин час буквите изчезнаха...<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия Калчева<br /> </strong>