Днес Димо Алексиев е сред най-популярните актьори от новото поколение. Той бе д-р Генадиев в поредицата “Откраднат живот”, зрителите го гледаха в “Маскираният певец”, в сериала “Ягодова луна”, като водещ на “Игри на волята”, а последно се наслаждаваме на неговите изпълнения в “Като две капки вода”. 

Публиката го харесва и това не е случайно. Димо Алексиев завършва НАТФИЗ през 2006 г. със специалност актьорско майсторство в класа на доц. Веселин Ранков с наградата “Най-Най-Най”. През 2009 г. печели награда “Аскеер” в категория “Изгряваща звезда” за постановката “Калигула”, където играе главния герой под режисурата на Явор Гърдев в Драматичен театър “Стоян Бъчваров” - Варна.

Нямам представа защо станах актьор 

Исках да стана волейболист, сподели той в подкаста на Тото. Бях много талантлив волейболист, обаче така ми се стекоха нещата, че не успях... Да речем, че когато смесваш младост с глупост и амбиция, добавиш още щипка амбиция, може да си направиш неща, които да си носиш цял живот след това, споделя Димо. 

“Травма сложи край на моята спортна кариера. Трябваше бързо да се преориентирам. Един ден просто казах на майка ми: 

“Ще взема да стана актьор!” Тя ме отряза: “Ама, разбира се, те там само теб те чакат!” 

Но разбра, че май наистина се каня да кандидатствам и месец преди изпитите започнах да се подготвям”. 

Димо отчита като грешка, че не е учил езици колкото трябва, макар че е завършил гимназия с профил френски език. Но има завидни опитности, тъй като още като студент се ориентира към трупането на умения, които са му полезни в професията. Тренирал акробатика, фехтовка и езда. При Емил Видев учил каскадьорство, а той му помогнал да спечели първата си роля в киното... 

“Цял живот заминавам и все оставам, един от най-хубавите ми периоди беше във Варна. Изкарах там 4 години, бяха много силни години. Много пораснах там. 

Първо живеехме в едни гримьорни - имаше едни диванчета... Така се прави да усетиш атмосферата. После казаха, че не може в гримьорните, трябва да си намерим друго място. 

Нямахме много пари, сменил съм много квартири, стаички по-точно. По едно време бях на квартира при едни баба и дядо. Той беше на легло. Даваха под наем и си имаше дори отделен електромер. Бабата беше разбрана, но имаше твърдо условие. Наемът беше 150 лв., аз взимах 300 лв., та бабата каза: Ако ще се къпеш или пускаш духалки да се топлиш - ще плащаш допълнително. 

И аз се къпех в театъра, за да мога да спастря някакви пари

Един ден изпуших, отидох при директорката и й казах, че така не може да продължава. Все пак има и едни 30 дни в месеца, в които освен наема, всеки ден трябва и да ядеш. Така че ми дадоха една стаичка в театъра, този път освободиха някакво помещение - част от деловодството. 

Аз както съм си дълъг, спях в доста неудобна поза в един фотьойл

Нощно време заключваха, става въпрос за червения театър “Стоян Бъчваров”, по-познат във Варна като Операта. Та една вечер отидох в оперната част и примъкнах един диван, сам-самичък. Слава Богу, вратата на моята килийка се отваряше навън, защото в помещението нямаше как да се влезе при наличието на диван. Имах малка мивка и едно шкафче, до които едва се провирах. Таванът беше висок, а над мен имаше 48 крушки. Ползвах осветителните тела да си простирам дрехите. Бях като Фантома на операта. Изкарах там още близо година и половина. После ни наеха квартири...”

Докато бил във Варна, разходите го притискали, заради което съвместявал щата си в театъра с други работни места. Димо е работил какво ли не - още от дете.

“Аз си обичам Кнежа, първите ми бизнеси са ми от там, още от малък. Имаше страхотен сладолед, но пари нямаше. Затова пък дворът беше пълен с тиквички, салатки, яйца. Та отиваш на пазара, продаваш и с парите ядеш сладолед. Хубави времена”, връща се в детските си спомени Димо, когато прекарвал ваканциите при баба и дядо.

“Бил съм барман, бачкал съм на автомивка, каскадьор и какво ли още не. Дори изкарах курс и правех масажи, купих си масажна кушетка. Винаги съм работил, за да мога да изкарам пари. По едно време само хеликоптер не се бях научил да карам”, смее се Димо.

През 2009 г. Алексиев се мести в Народния театър “Иван Вазов”, където се сблъсква със странна действителност.

“Точно тогава ми се раждаше хлапе - Лора, не исках да оставам без работа, споделя той. - Бях принуден, за да имам сигурен доход на щат. Покани ме Сашо Морфов, а “получих” Теди Москов. 

Платих висока цена, бях подложен на долни унижения. Две години не ми дадоха нито една роля 

Дори да правиш всичко, което сте се разбрали с режисьора - могат да те насерат. Пък човек не може да се види отстрани, може и аз да не съм бил прав. Трудно можеш да видиш собствените си грешки. Но аз знам, че не е добре актьорът да се наблюдава, докато е в роля. Това означава да спреш да играеш. Хубаво е да се гледаш в ежедневието. Но нейсе... Едва издържах.

Сега от дистанцията на времето си мисля, че не е трябвало да правя тази жертва”, споделя Димо. 

Аз обичам театъра, всяко превъплъщение е миг и всеки е различен - изиграваш го и след това всичко е прах 

Междувременно актьорът не спира да снима, за тв и кинопродукции, с над 20 роли. И по-често той е лошото момче. На въпрос има ли любима роля, Димо отговаря: “Секс академия за мъже”. Там играех леко шизофренен Джони Деп, ако си си го поръчал от “Али експрес”, смее се Алексиев.

Той стана известен на широката публика с участието си в сериала “Откраднат живот”, където влезе в блестящо изиграната роля на д-р Калин Генадиев. Но първият му сериозен сблъсък с лекарската професия бил покрай болестта на татко му и той още потръпва при спомена.

Възрастният човек починал от рак преди години. Обикалянето по болници съвсем го съсипало. Тази, която изпила последните му сили обаче, била родната му сестра. 

Леля държеше баща ми под ключ и не допускаше никого до него. Накрая с фалшифицирани документи си присвои апартамента му 

Tатко боледyваше от pак, но вcъщноcт леля ми го yби, с болка споделя този тежък период от живота си Димо. Hейната единcтвена цел беше да мy вземе апаpтамента. Tой беше на моpфин, а тя го заключи в една cтая и забpани на вcички да го виждаме. Бяxме наели жена, която да мy помага, когато ние не можем, но леля ми забpани и на тази жена да xоди пpи него и cама мy даваше моpфина. B деня, когато баща ми почина, той е подпиcал, че й пpеxвъpля апаpтамента cи. 

Hие cе опитахме да пpедотвpатим измамата, като пpибpахме вcички докyменти на татко, но cе оказа, че леля ги е обявила за откpаднати и така мy е извадила нова лична каpта. 

Tогава cе оказаxме cлаби игpачи, а поcле започнаxме дългогодишна битка в cъда. Лошото е, че никой не можа да каже дали баща ми е починал от еcтеcтвена cмъpт, защото заpади cъcтоянието мy не можеше да cе напpави аyтопcия. Заведох дело срещу нея, размотаваха ме с години, но така и не стигнах до справедливост”, разказва Алексиев за най-голямата болка в живота си.

След трагедията най-близките му хора останали майка му и сестра му Калина, която живее в чужбина, но винаги го подкрепя. 

Днес Димо Алексиев е щастлив в личния си живот и не може да се нахвали с щерките си: Лорка, голямата, учи в Музикалното училище, ходи на балет, на гимнастика, свири на пиано. Кайра също е много артистична, и енергична...

Радва се, че отношенията между жените в живота  му са повече от добри 

С бившата му съпруга - пеещата актриса Ани Топалова, връзката вървяла гладко до момента, в който той срещнал настоящата си любов и майка на малката му дъщеря - Анжела Медзикян. Хубавицата с арменски произход преподава латиноамерикански танци и испански език, занимава се и с фотография. С актьора се запознали покрай общ ангажимент и той бързо попаднал в плен на чара й. Той е противник на брака, ала все пак подарил пръстен на къдрокосата красавица като символ на любовта им. 

Димо казва: “Дъщерите ми са две от лицата на любовта в моя живот. Искам да ги науча да обичат, което изглежда все по-трудно. И добавя: “Тепърва има неща, които бих желал да се случат и бих искал аз да ги случа, да имам възможност да ги случа”. Не се отказва от мечтите си и подчертава, че любовта е урок и трябва да се опитваш да я вплиташ в това, което правиш. Ако хората правят с любов това, с което се занимават, светът ще е съвсем друг, вярва Димо Алексиев.

Подготви Поли БОЯНОВА