Актьорът Диян Мачев няма нужда от специално представяне. Но задължително след името трябва да се уточни: “Дидо бе, от телевизията”. За човек, застанал пред камера още като дете, е нормално да бъде разпознаваем. Но пък неговите изяви са толкова разнообразни, че мнозина ще се затруднят да ги изброят. 

През последните години най му приляга ролята на водещ на телевизионни предавания. Да се чуди човек как успява толкова бързо да сменя амплоато.

Водещият на “Семейни войни” непрекъснато сипе солени шеги, в които често забърква и семейството.

За малко да му повярваме, че е мъж под чехъл, налаган често с точилката от строгата тъща

Не може да не забележим обаче, че черният му хумор никога не е насочен към дъщерята - явно много му е на сърце. А жената и тъщата... кучета ги яли, както би казал водещият Дидо. Но джобният шегаджия се вихри не само по телевизията. Не се е откъснал и от голямата си любов - театъра. А най му приляга ролята на водещ на семейни тържества. Какво ли не е правил през годините? Но както сам казва: “Не съм се захващал с нищо извън това, което умея”. 

Дидо Мачев не е единственият, чийто талант строгата изпитна комисия на ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” не разпознава от раз. Късан е цели 8 пъти на приемните изпити - поради “ръстови недостатъци”. Но когато човек силно желае нещо, рано или късно успява. Минал през школата на Хасковския театър като стажант, усвоил азбуката на театралната магия, Дидо най-после попада в театралната академия и завършва актьорско майсторство за драматичен театър. Много са успешните му роли в театъра и киното, но по-интересно е да разберем как се случват нещата на сцената на семейния театър. Както вече е споделял, независимо че е семеен повече от 40 години, Дидо не е голям привърженик на брака 

Като го слуша човек, започва да се чуди - той сериозно ли говори, или се шегува? “Ако има любов, тя и с брак, и без брак съществува. Навремето се ожених, понеже партията не ми даваше право да живеем на семейни начала, без брак. Но по принцип бракът не е решаващото нещо за връзката между двама души. Тя може да съществува без брак и да бъде здрава”.

И все пак - друго си е да имаш една Надежда до тебе - да те подсети да си изпиеш хапчетата, да ти поднесе вкусна вечеря, когато се прибираш по никое време. Пък и да си обедините пенсийките, че то колко са актьорските пенсии? Работиш, внасяш социални осигуровки и се молиш да доживееш до заветната пенсия. А да не говорим, че всеки от артистите ветерани като чуе думите “Концертна дирекция”, и се чуди защо не е вложил част от заработените през соца пари в закупуването на някой “Калашник”

Защото платените осигуровки сякаш са потънали в пясъка... Но това е друга тема. Е, като няма да говорим за пари, да разнищим въпроса с болежките. Дали си даваме сметка, че актьорската професия се числи към стресовите? Различни роли, различни характери, различни драми, а актьорът - един. Поклон, аплаузи, трамвай...

И трябва бързо да превключи, да се върне в собствената си кожа, да обуе собствените си обувки и да се прибере в своя дом. И да остави отвън чуждите болки, радости, стремежи, любов, омраза. Защото семейството очаква него, а не поредния герой, в образа на който се е превъплътил за два часа. Стрес си е и още как! Ами травмите? Е, артистите не са спортисти, но и на репетиция, и на представление се случват инциденти. Дидо Мачев е споделял различни случки от дългия си път на сцената - една от друга по-неприятни. 

“Много травми съм получавал по време на представление. На едно например си извадих палеца - увисна ей така, сякаш не е част от моята ръка. Заболя ме, но някак си успях да изиграя докрай ролята си. Един чакръкчия ми намести палеца, но дълго време не можех да пипна нищо с него”. Ще си кажете - голяма работа, един палец. А какво ще кажете за няколко спукани ребра на сцената?

“В Хасковския театър, в пиесата на Хайтов “Лодка в гората”, имаше момент, в който се обръщам рязко и залитам към колегата Венци Кулев, а той трябва да ме хване. На едно представление обаче нещо се разсея и аз паднах върху един пън. Все едно ми забиха нож в гръдния кош, страшна болка. Е, продължи представлението, издържах някак си. На следващия ден отивам на лекар. Оказа се, че съм спукал три ребра”.

Това е Дидо - разказва за всеки инцидент, сякаш рибар разказва за уловената риба. Станало - станало, какво толкова. Но като се понатрупат годинките, всяка такава травма започва да се обажда. 

Вечно усмихнатият актьор разказва и за горчивия си опит като “бизнесмен” в началото на прехода. За разлика от други свои колеги, той не подкарал такси, а решил да се занимава с търговия. Взел да продава на консигнация ризи. Така се “развихрил”, че сам платил 12 от 20-те ризи. Но поне разбрал, че от него търговец не става. 

“По едно време ходех по барове да разказвам вицове, и с други глупости съм се занимавал да взема някой лев, но такси да карам не съм се хващал. Не съм се захващал с нищо извън това, което умея”, споделя горчивия си опит в битката за закърпване на семейния бюджет нереализираният търговец. 

Много смешни преживявания има Дидо през годините и с удоволствие ги споделя, стига да има кой да го слуша. В ефира на бТВ, където го бяха поканили да сподели любима кулинарна рецепта, актьорът разказа поредната случка. 

“През 94-та бях на един фестивал във Франция. Тази година фестивалът беше посветен на България. Това беше само година след като ги бяхме отстранили от участие в Световното. Режисьорът на предаването, който много обича България, бил на стадиона в сектора на френските привърженици. Когато Костадинов вкарал гола, тръгнал да скача, но се усетил и седнал, защото щели да го набият”.

Ако трябва да разказва за десетките Нови години, на които е работил, Дидо може да напише многотомник, защото артистите трябва и да изкарват по някой лев странично. Повечето му разкази са изпълнени с много смях и куриозни истории. 

Случвало се е дори да посрещне Новата година в тунел “Ечемишка”

А на Милениума, само две минути след среднощното “Наздраве!”, вече пътувал към следващия град, в който имал участие. 

Да се насладим на неподправения хумор, с който всеобщият любимец си спомня за срещата си с представител на Стопанска милиция преди промените.

“По време на соца преди Нова година имаше балове в Младежките домове. И за участие в тези балове получавахме хонорари, естествено. И аз като ерген човек всеки ден съм в “Балкантурист” с приятели. Черпя, разполагам ... Една вечер идва при мен в ресторанта един чичко и казва: “Ако обичате, излезте с мен”. И изважда една карта “Стопанска милиция”. “Извинявайте, другарю Мачев, вие как така разполагате с толкова пари, като получавате 120 лева заплата?”. Бъркам в джоба и вадя хонорарната сметка. Погледна, извини ми се и си тръгна. Следяха ни.” Сега на младите може и да им е смешно, може и да не им се вярва, но преди години като нищо можеше да прекараш нощта “на топло” по някой донос. И Дидо са го прибирали, и не само него, разбира се. 

Прибирали са го три пъти за разказване на един виц! 

С този “сбъднал се” виц и ще завършим нашия разказ за един от най-забавните водещи в телевизионния ефир.

“Милко Балев и Тодор Живков искали да видят как живее народът. Вървели, вървели и попаднали в Централния затвор.

- Как е, момчета? Добре ли живеете тука? 

- Ами добре, но храната не стига. 

- Добре де, колко ви е разкладката? 

- 50 ст. на ден. 

- О, това е много малко! От утре по 8 лв. разкладка. 

Излезли оттам, вървели където вървели, отишли в мензата при студентите. 

- Как е, момчета? Учите ли, учите ли? 

- Учим, другарю Живков. 

- Нещо да ви помогна? 

- Храната не стига, много е малка разкладката - 50 стотинки.

- Ужас! От утре - по левче. 

Излезли навън и Милко Балев го сръгал:

- Тодоре! Какво правиш? Това е бъдещото поколение... 

- Абе, Милко, ти като паднеш, тепърва студент ли ще ставаш?”

Мариана ДОБРЕВА