Чувстваме се отпаднали, изморени, не ни се става дори от леглото. Това ли са признаците на депресията? Има ли тя сезонен характер? Влияе ли й редуването на работни с много почивни дни? Можем ли да я избегнем? По тези и други въпроси потърсихме психиатъра д-р Веселин Герев, пише "Стандарт". Той е специализирал психиатрия в психодиспансера в Пловдив, работил е като консултант към Военна болница и ДКЦ "Св. Врач". Специализирал е в Университетска клиника Франкфурт на Майн - Германия.
- Д-р Герев, вярно ли е, че сезонът на депресиите е през есента?

- По принцип сезонът на депресиите започва сега, когато имаме 3-4 мрачни дни и започва да вали. Липсата на слънце води до намаляване на серотонина - веществото на спокойствието, тонуса и настроението. Ниското ниво на серотонин пък предразполага към депресия. 

- Това значи ли, че всеки е уязвим към сезонната депресия?

- Не всеки човек бива в сезонна депресия. Това са хората, които по принцип са натрупали напрежение последните година-две и са имали депресивни нагласи през миналата зима. Обикновено през пролетта при смяната на сезона и при засилването на слънцегреенето, нивата на серотонин се стабилизират и през лятото всички хора се чувстват добре. Имат повишен тонус, добро настроение, спят спокойно, животът им е цвете. Като започне мрачното време и нивата при тези хора са били колебливи, съответно те падат и обикновено дори самите ми клиенти си казват: "От два дена не се чувствам комфортно, нямам тонус, нямам настроение, мрачно ми е в главата, лоши мисли ми се въртят". Това е сезонността на депресията, която аз наблюдавам вече в последните 20 години. 

- При такъв богат опит, можете ли да кажете има ли връзка депресията със социално-икономическите аспекти на живота ни? 

- Имаше един период, в който напрежението, натрупано в хората, беше много голямо и тогава смея да твърдя, че депресията си беше загубила сезонността. Това беше в годините на голямата криза през 1996-1998 година, когато българите бяха натиснати от икономически и от социални проблеми. Това продължи докъм 2002 - 2003 г. След това горе-долу постабилизирахме с антидепресанти страдащите от по-сериозни форми на депресия. И оттогава насам има наистина редуване на сезони при граничните състояния. 
- Като говорим за сезонност, може ли да се каже, че септември е месецът на депресиите, защото отпуските са минали и настройваме организма си на работна вълна?
- Всеки индивидуално понася напрежението. По принцип хората с натрупано нервно напрежение, не изпадат веднага в депресия. Обикновено минава година и половина-две, докато се задействат депресивните нагласи. Освен това стресът след отпуск е съвсем друго нещо, което касае психиката ни. Има различни фактори. Обикновено това е краткостта на отпуска, необходимостта от пет дни за настройване на вълна на почивка, после първите пет от работния цикъл за обработване, и остават за отпуска около седмица, в които човек не може, разбира се, пълноценно да си почине. Вследствие на това, че динамичният му стереотип много по-трудно се настройва от една вълна на друга.

- Това трудно пренастройване важи ли и за натрупването на няколко почивни дни, както се случва през септември?

- Абсолютно. Това разстройва тотално работния ритъм. Психиката на човека е настроена на вълна 8-8-8, т.е. да има около 8 часа натоварване и работа, 8 часа свободно време и да спи около 8 часа. Всяко едно нарушаване на този вътрешен биологичен часовник - удължен работен ден, наднормени работни часове и липса на сън, води тотално до разстройване и фактор за развитие на стрес и на депресия. След това следва другият ритъм 5 на 2 - т.е. на пет работни дни трябва да се падат два дни почивка. Почивка означава тотална смяна на дейностите. Почивните дни, когато са с отработване, е много лош вариант. И когато са повече, пак е лош вариант. Защото лъжат психиката, настройват я на вълна "отпуска" и докато свикнете с едното, трябва да обръщате на другото.

- Смяната на часовото време също ли влияе на психиката?

- Вредно е и в двете посоки. Дори ние инициирахме един комитет преди години да премахнем смяната на часовото време, тъй като е ужасно вредно, но се оказа, че това решение трябва да се вземе на ниво ЕС. Правил съм проучвания в България, въз основа на едни изследвания, които бяха на шведския Кралски медицински институт в Стокхолм. Прочетох една много интересна информация, че в понеделник, след смяната на часовото време в едната или в другата посока, съответно броят на инфарктите, на инсултите, както и на потърсилите спешна помощ по повод на сърдечно-съдови оплаквания, нараства с 50%. Нашите кардиолози скочиха и казаха - това не е така. После като си преброиха прегледите се оказа, че ако нормално идват около 30-40- човека, в понеделник след смяната на часовото време, идват около 65. Тогава се съгласиха с мен. В момента сменяме часово време само в ЕС, САЩ и Канада, никъде другаде.

- Как най-често се проявява депресията?

- В градация на състоянието ситуацията върви по следния начин - напрежение, стрес, лека форма на депресия, после средна, а накрая тежка. Един от първите симптоми на стреса е безсънието. Т.е. човек вечер заспива трудно, често се събужда през нощта и след това следва едно ранно събуждане сутринта към 4,30-5 часа, от което няма заспиване и съответно през целия ден го тресе напрежение и безпокойство, става нервен и раздразнителен, започва все по-трудно да си върши ежедневните задължения. Неща, които прави обикновено с лекота, започват да му костват усилия. Това са едни от първите симптоми за това, че стресът е налице. После започват едни интересни телесни симптоми като - покачване на кръвното налягане, сърцебиене, за което се ходи при кардиолог, изтръпвания на ръцете и краката, за което се ходи при невролог. Това са все симптоми, които показват, че напрежението вече е натрупано и то работи по посока на бутане на нивата на серотонина. Сутрин, след като се събудим, ни е тегаво, не ни се става, все ни е едно какво се случва около нас и накрая вече започват депресивните нагласи- мисли в депресивен стил, разиграване на сценарии за неща, които човек е вършил с лекота и т.н. Това са едни от най-ранните маркери на депресията.

- Кога трябва да се потърси медицинска помощ?

- Когато започне това състояние да пречи на човека да функционира правилно. Защото в началото симптомите са епизодични. Те идват и си отиват на големи интервали, докато се стабилизира състоянието. Като стане вече непоносимо, да започне да пречи на работата, на комуникацията с хората, на семейството, това тотално понижава качеството на живот, време е човек да потърси помощ. Защото оставено на автопилот, самото състояние се влошава около теб. 

- Какви съвети бихте дали за превенция на депресията?

- Повече серотонин. Как да се предпазим? Първо, да се ограничаваме да работим в рамките на осемте часа и по-малко. Вторият вариант - излизайки от работата, човек вече да приключи с тормоз на психиката с работни въпроси. Това в момента го въвеждат във Франция и в Швейцария. Там строго ще се наказват работодателите, които се обаждат на служителите си и им пращат имейли в извънработно време. Това е вариантът, към който ще се върви. Идеята е човек, излизайки от работа, да настрои психиката на някаква друга вълна, да започне да разпуска. Дали ще прави разходка в парка, дали ще се среща с приятни хора, дали ще пие кафе и ще гледа в една точка, дали ще спортува и ще се занимава с някакви хобита, това си е негова работа. И е много важно да се наспива.

- Как може да се контролира сънят? Сещам се за ранно лягане, проветряване и броене на овце?

- В началото, когато не е толкова напреднало състоянието, може да се приема мелатонин, който е естествен хормон на съня, за да може човек да влезе в сън. То се води хранителна добавка. Това е вариант. Нищо останало като ранно лягане, проветряване и броене на овце не помага. Това са биохимични процеси, които касаят биологичния часовник и се регулират по биохимичен път. Ако се мине тази фаза нататък, трябва просто да започне приемане на медикаменти. Т.е. да се търси специалист. 

- Възможно ли е чрез специфично хранене да се справим с депресията. Някои хора подобряват настроението си с шоколад, други пък избягват кофеин?

- Не. И това не върши толкова работа. Като се задейства състоянието, със и без кофеин то си върви.

- Помагат ли йогата и автогенният тренинг?

- Не. Ако вашата кола няма гориво, ще й помогне ли да тръгне, като я закарате на автомивка? Това са биохимични дефицити, които по принцип не могат да се контролират с волята на съзнанието и автогенния тренинг. Трябва да се работи още преди началото на силния стрес с тези техники, за да се сваля някакво напрежение. Но ако човек изпадне във "варианта на трите осмици", тогава напрежението се крепи доста по-дълго време.

- Да разбирам ли, че съветът ви е да не посягаме веднага към хапчетата?

- Да. Но когато положението стане нетърпимо, това е спасението, защото рисковете са инфаркт, инсулт и инвалидизиране.