Вече е извън всякакво съмнение, че съм граждански неграмотен. Гражданската неграмотност е като функционалната, при която уж разбираш значението на отделните думи, но не можеш да осмислиш идеята на текста поради тежки информационни и културни дефицити. Гражданската неграмотност е нещо подобно – четеш новини, уж знаеш кой кой е, но в крайна сметка не разбираш какво става, пише Иван Стамболов в коментар за "Топ новини".

Така съм аз по отношение на новия главен прокурор Иван Гешев – не разбирам какво става. Трябва да призная, че доскоро даже не го бях и чувал. През всичките години на демокрация не съм се интересувал кой е главен прокурор, което безспорно ме прави лош гражданин, но пък не съм забелязал разлика в качеството си на живот според това дали на поста е Татарчев, Филчев, Велчев или Цацаров. Когато напоследък се заговори за Гешев, се опитах да си представя какъв би бил животът, ако Гешев стане главен прокурор, и какъв би бил, ако не стане. И трябва да призная, че не успях да видя разлика. Защо има хора, които са убедени, че Гешев за нищо на света не бива да бъде допуснат за главен прокурор? Какво ще стане, какво ще се промени, какъв катаклизъм ще се разрази, ако Гешев стане главен прокурор?

Ето, през седмицата пак имаше протест.
Граждани тръгнали от Съдебната палата, отишли пред Президентството, за да направят поредния цирк – този път не светили с лампи и не хвърляли яйца и кисело мляко, а коленичили за молитва. Стана ми интересно. Призивът, както научихме от медиите, гласял: „Нека се помолим за правото и за достойнството на българския президент. Нека коленичим за една минута пред институцията Президентство”. Да се помолим на кого? За една минута се коленичи в памет на някой загинал. Кой е загиналият в случая – достойнството на българския президент? Институцията „Президентство“? Малко по-надолу става ясно, че молитвата била към Бог да дадял сила на президента... Освен умни и красиви, станаха и набожни. Човек обаче иска властта единствено по две причини: да доминира над себеподобните си и да оправя света от свое име и за своя слава. И в двете причини няма нищо нито християнско, нито божествено. Така че всеки, който намесва Бог в политическите си игри, е нахален лицемер.

Странно нещо са „гражданите“. Довчера Румен Радев беше обект на подигравки, прероден Тодор Живков, направо негов двойник, особено ако с фотошоп му туриш каскет. За Деса-мерцедеса да не говорим. Беше слуга на Решетников, мекере на Корнелия Нинова и какво ли още не. И сега изведнъж, хоп – бàщице, ти си последната ни надежда! Президентът веднъж отказа да подпише указа и го върна. След като избраха Гешев за втори път, което не би трябвало да учудва никого, защото едва ли сериозни хора като членовете на ВСС ще си променят мнението за седмица-две, сега Радев е длъжен да подпише, но пък не е притеснен от срок. „Гражданите“ искат от него да сезира Конституционния съд. Някои от тях може би си представят, че това означава Президентът да накара КС да отмени по някакъв начин избора на Гешев, например като каже, че не може да има конкурс с един кандидат. Разбира се, това няма как да стане. Единственото, което Радев може да попита КС, е как да постъпи самият той (ако допуснем, че не знае). И като попита, да скръсти ръце и да зачака отговора.
Ето другото нещо, което не мога да разбера, другия елемент на моята гражданска неграмотност – защо Президентът е против Иван Гешев?

И изобщо негова работа ли е да бъде ЗА или ПРОТИВ някакъв избор, който е в компетенцията единствено на магистратурата? Очевидно поведението на Радев говори, че е готов да използва всеки механизъм, за да пречи на назначаването на новия главен прокурор. Защо? Очевидно Гешев не е номинация на ГЕРБ – най-страшния кошмар на Радев. Напротив, ГЕРБ бяха обвинени, че не са издигнали втори кандидат чрез правосъдния си министър, на което те отговориха, че не са го направили, за да не ги обвинят в партийно кадруване. Тъй че (поне формално) ГЕРБ нямат абсолютно никакво отношение съм случая „Гешев“ и дори се въздържат да го коментират. Защо тогава Радев се извъди такъв ревностен антигешевист?
Много просто. Протестите срещу Гешев се превърнаха (каквато беше и идеята на сценария) в протести срещу „статуквото“. А Румен Радев е пръв борец против „статуквото“, доколкото партията, на която е верен – БСП – е в опозиция и доколкото по някаква причина лично мрази Бойко Борисов. Румен Радев е забележителен президент – може би единственият в историята на човечеството, чийто приоритет и житейска кауза е свалянето на изпълнителната власт. Ето защо Румен Радев е против Иван Гешев и само дето още не е излязъл и той да протестира на улицата.

Гешев нямал бил професионални и морални качества. Кой се наема да ги изследва? Кой се наема да ги коментира? Още повече пък от онези, които хвърлят яйца и кисело мляко и бъркат молебен с едноминутно мълчание. Хванете някого от тях и го попитайте: „Кои са десетте най-важни професионални качества за един главен прокурор, кои от тях и в каква степен притежава Иван Гешев?“. С моралните ще е още по-трудно. Но кой тук се интересува от професионални или морални качества! Тук поривът е баналното: „Да изтръгнем държавата от ноктите на мафията и да я върнем на гражданите!!!“. Непрестанно трябва да тегне чувство на катастрофичност и да витае порив за бунт. Именно заради това организаторите на протестите наричат Гешев „кандидат на ДПС и олигархията“. Но що е „олигархия“? В ново време се приема, че олигархията е срастване на икономически групировки с политическата власт, както от своя страна „мафия“ е срастване на организираната престъпност с политическата власт. Как тогава се наричат онези икономически групировки, които не са се сраснали още с политическата власт, но много силно искат да се сраснат? Гражданско общество? Демократична общност?

И какво ще бъде, когато протестите не постигнат нищо и Иван Гешев в началото на другата година встъпи в длъжност? Ще приберат ли вувузелите? Не. Ще започнат да питат #КОЙ предложи Цацаров за шеф на КПКОНПИ. Цацаров начело на КПКОНПИ е свеж сюжет, на който БОЕЦ и НПО-то на Христо Иванов още не са се насладили в пълна мяра. Новото амплоа на Цацаров е афродизиак за гражданското общество и със сигурност предстоят ярки спектакли, помнете ми думата.

От друга страна, какво ще стане, ако по някакъв начин протестите победят и Иван Гешев не бъде назначен за главен прокурор? Ще назначат вместо него друг подобен, някой съмнява ли се? И какво ще се промени тогава? И изобщо интересува ли се някой от това, освен няколко десетки активисти и двама-трима отчаяни лидери на бутикови формации?
Ако не се лъжа, един от сегашните организатори – „БОЕЦ“ – се пръкна точно във връзка с тогавашните събития. Но историята рядко се повтаря по един и същи начин. Годината 2013 няма да се върне, както няма да се върне и 1997, когато Иван Костов – черен рицар на бял кон – дойде да ни спаси от Жан Виденов.

Разправят, че интригата около Иван Гешев била израз на страх у някои „опозиционни олигарси“, че ще бъдат преследвани и вкарвани в затвора от новия главен прокурор.
Има даже и клюкари, които казват, че това било битка на арестуваните вече олигарси. Трети твърдят, че Гешев бил единствената кауза на Христо Иванов, който освен от съдебна реформа, не разбирал от нищо друго, доколкото разбирал и от нея. Според мен нищо от това не е вярно или поне не е определящо.

Дѣлото „Иван Гешев“ е лабораторен опит да се очертае границата между „нашите“ и „вашите“, между „добрите“ и „лошите“, между „индианците“ и „ковбойците“: „Ти си против Гешев? Значи си от нашите!“; „Не те интересува кой ще е главен прокурор? Значи ти си боклук, нещастник, рубладжия, торба с л*на...“ и всичко останало, което може да излезе от една толерантна, умна, красива и политкоректна уста. Тоест, дѣлото „Иван Гешев“ е нещо като учение, като бойна задача в мирно време, която не дава на активистите да задремят, стяга редиците и развява знамената. Вълнуващо занимание, стига да си нямаш друга работа.

Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.