В начина, по който българите изписват бащините имена на децата си, настъпва промяна. Все повече родители се отказват от традиционните окончания -ов/-ова, -ав/-ава, -ев/-ева, -ски/-ска или -ин/-ина, и вместо например Стела Петрова Иванова записват детето си като Стела Петър Иванова или Петко Илиян Петков.
Латинизирането на българските бащини имена е тенденция, която се налага през последните години, каза езиковедът доц. Владислав Миланов в предаването „Човекът на фокус“ на Радио „Фокус“.
Едно от възможните обяснения за тази практика, по думите на езиковеда, е нарасналата свобода при избора на лични имена.
„Тази свобода като че ли премина и в начина, по който се записва бащиното име на детето. Това решение на родителите се наложи през последните години и като подражателство, и като една според мен криворазбрана модна тенденция.
Те смятат, че така се поставя акцент върху името на родителя, но не си дават сметка, че все пак ние имаме традиция в именуването и че това може да създаде проблем в различни институции, в различни казуси“, коментира доц. Владислав Миланов.
Според него твърде голямата свобода, съчетана с невинаги осъзнатата отговорност на родителите, е причината все повече млади хора по-късно да решават да променят своето име по съдебен път.
„Би трябвало да има унифициран стандарт. У нас няма орган, който да препоръчва как да бъдат формулирани такива имена, но категорично се обявявам против законодателни решения за българския език. Езикът не може да бъде затворен в рамките на закон.
Едно общество, което не уважава художествената литература, което не чете, което пренебрегва училищното образование и часовете по български език и литература, няма как през законодателна инициатива да изпитва отношение на уважение към собствения си език“, смята доц. Миланов.
В същото време се запазва тенденцията децата да носят имената на близки и роднини, както и практиката да им се дават благопожелателни имена, допълни езиковедът.
