Банката за международни разплащания (BIS), известна като „централната банка на централните банки“, изрази сериозна загриженост относно зашеметяващите суми, които се инвестират в изкуствен интелект (AI). В тазгодишния си доклад институцията предупреди за реална опасност от глобална рецесия, ако настоящият инвестиционен балон се спука. Анализаторите сравняват сегашната AI мания с исторически икономически сътресения, сред които треската по каналите и британските железници през XIX век, ентусиазмът около електрификацията през 20-те години на миналия век и дотком балонът от края на 90-те години.
Всички тези исторически епизоди споделят една обща черта — те започват с истински технологичен пробив, който обаче привлича капитали, далеч надхвърлящи реалната търговска възвръщаемост.
В миналото тези процеси винаги са завършвали с рязко обръщане на инвестиционните тенденции, което е завличало цялата икономика в рецесия.
Според BIS мащабът и темпото на настоящия бум при изкуствения интелект, движени от огромни очаквания за скок в производителността, поразително приличат на тези прецеденти и крият сериозни краткосрочни рискове от икономически спад.
Оценките на банката показват, че петте най-големи технологични компании (хиперскейлъри) се очаква да изразходват над 1 трилион долара за капиталови разходи, свързани с изкуствен интелект, през 2026 година.
На фона на инфлационните тенденции при компонентите за памет и стремежа на всеки пазарен играч да надмине конкуренцията, тези цифри изглеждат колосални.
Интензивната надпревара обаче крие риск технологичните гиганти да ангажират твърде много ресурси в проекти с несигурна съвместимост и доходност.
Тъй като конкурентният натиск тласка разходите непрекъснато нагоре, нетният икономически излишък за сектора намалява и при неблагоприятен сценарий може да стане отрицателен.
Евентуално разочарование от финансовите резултати рискува да предизвика внезапно свиване на финансирането и да превърне инвестиционния бум в продължителен застой с тежки последици за световните пазари.
Докладът обръща внимание и на настъпващите „пречки от страна на предлагането“, свързани с ограничената наличност на електроенергия, недостига на чипове и затрудненията при свързването на нови обекти към преносните мрежи.
Центровете за данни, обслужващи изкуствения интелект, вече оказват сериозен натиск върху цените на енергията и суровините, което може допълнително да подхрани инфлацията.
Ако инфлационните процеси се ускорят или инвестициите в сектора се сринат, макроикономическите последствия могат да бъдат засилени от съществуващите финансови уязвимости.
Евентуално ново затягане на основните лихвени проценти с цел овладяване на цените би могло да предизвика рязък спад в стойността на активите след дългия период на прекомерно поемане на риск.
Ситуацията се усложнява допълнително от непрозрачността на финансирането в AI сектора, където корпорациите създават сложни мрежи от частни споразумения за т.нар. „циркулярно финансиране“, а детайлите по договорите за наем на центрове за данни често остават скрити.
