Във връзка с 300-годишнината от рождението на Паисий Хилендарски студентите, докторантите и преподаватели от УниБИТ ще обособят три лъча, за да се поклонят пред паметта и делото на първия български възрожденец.

Според ръководството и академичния състав на Университета в науката съществува разнообразие от гледни точки както за рожденото място, така и за смъртта на великия хилендарски монах.

Това многообразие от хипотези всъщност ни убеждава във фундаменталното значение на „История славянобългарска“ – програмен документ, благодарение на който се постига единението на нацията ни, знанието за смисъла на това да си българин.

И днес, в тези разломни времена на безпътица и духовно отчаяние, възкресяването на спомена за Паисий, дори и чрез хипотези и митове, е път към откриване на онези културни и исторически взаимовръзки, които ни съхраняват като българи и ни изграждат като достойна нация.

Първият лъч е организиран от студенти, докторанти и преподаватели, които провеждат тридневна научна сесия: „300 години Паисий Хилендарски: Памет и съвремие“.

Това е научен екип с ръководител проф. дфн Ваня Добрева, който изпълнява вътрешноуниверситетски научноизследователски проект: „Памет и съвремие: Паисий Хилендарски и културните спомени" (Договор № НИП-2022-05), Наред с новите прочити на делото на първия български възрожденец, в проекта е заложено да се предложат подходи за популяризиране и социализиране на Паисиевото дело.

Днес, 17 юни, университетът участва в официалното откриване на „Паисиевите дни“, в Асеновград, където,  според една от утвърдените в науката хипотези, е лобното място на първия български възрожденец.

Студентите и преподавателите, водени от декана на Факултета по библиотекознание и културно наследство проф.Христина Богова, поклониха пред паметната плоча при параклиса „Св.Св. Козма и Дамян“, поставена през 2012 г. от тогавашния кмет д-р Емил Караиванов и неговия екип по инициатива на големия български учен проф. Надежда Драгова.

Малко по-късно в градската библиотека „Паисий Хилендарски“ студентите и докторантите представиха свои разработки върху съвременните значения на „История славянобългарска“, за нейното фундаментално значение за националната ни памет и идентичност.

В момента научният екип на УниБИТ разработва и ще предложи на община Асеновград и на Министерство на туризма  до няколко месеца и маршрут по използвана през ХVІІІ век пътека, която свързва Асеновград със Самоков и Света гора. 

Идеята на студенти, докторанти и преподаватели е тази пътека да се нарича „Паисиева пътека“. Инициативата на УниБИТ се подкрепя от зам-министъра на туризма проф.д-р Мариела Модева. Министерство на туризма, в лицето на зам.-министъра, ще е първата и засега единствена държавна институция, която участва в отбелязването на големия юбилей.   Научната сесия продължава и през следващите два дни в с.Стойките, Смолянско.

Вторият лъч от студенти, докторанти и преподаватели се ръководи от проф.д.ик.н. Стоян Денчев, председател на Общото събрание на УниБИТ.  Учените ще участват в организираните от община Самоков юбилейни тържества на 18-ии и 19-и юни.

Те ще присъстват както на празничната литургия по повод 300-годишния юбилей на Паисий, но също и ще посетят църквата „Св. Никола“.

Както е известно, в „История славянобългарска“ Паисий Хилендарски съобщава, че е роден в Самоковска епархия. А това се дава основа на хипотезата, че родното място на първия български възрожденец може да е Самоков, възлов през онази епоха културен и икономически център.

В допълнение, в началото на ХХ век се разпространява и гледището, че Хилендарският монах намира своя жизнен край също в Самоков - погребан в местната църква „Св.Никола“.

Третият лъч от представители на Унибит ще присъства на официалните тържества на 19-и юни в община Банско. Това е общината, която повечето изследователи свързват с родно място на първия български възрожденец.

Университетът предвижда, също така, на 20 юни, в сградата на Университета, да бъде открита юбилейна изложба „300 години Паисий Хилендарски“ с архивни материали и документи.