76 лета празнува дръзката кинодама Доротея Тончева, заобиколена от любими хора. Актрисата вече го играе укротена, но дали е така при нейната излъчваща плам енергия. Тя продължава да владее публиката и едва ли има почитател на киното и театралното изкуство, който да е останал безучастен към нейните великолепни превъплъщения на сцената.

Голямата любов в живота й е поетът и драматург Стефан Цанев, за когото тя е омъжена от 1982 г. Лятото им минава в Балчик, където двамата са превърнали дома си в храм за приятелите, а масата - в олтар за съкровени приказки. 

“Това е нашият дворец, в който неусетно гаснем”, твърди тя и разказва как минава един техен ден: “Стефан става рано и започва работа, а аз слизам в двора и оглеждам цветята, ухажвам ги, че да пораснат. После отивам на морето и плувам...”

Макар и непрекъснато да посрещат гости, най-впечатляващото парти е на 15 август, когато Доротея празнува рождения си ден. И двамата съпрузи обичат да приготвят кулинарни изненади. 

Доротея готви, по думите й, “като за взвод”, а Стефан - само “префинени неща” 

Имат “Лична готварска книга”, в която записват рецепти от близки и познати. Готвя винаги облечен в бял костюм, смее се Стефан Цанев и показва своя снимка в кухнята, облечен действително така. Да, а аз го пера после, шегува се съпругата му. Масата е нашият храм, много си говорим със Стефан там, сподели тя пред Блиц преди време. Актрисата и до днес е вярна на мотото си: “Обичам да обичам. Не мога да живея без хора. Важното е моето чувство да е силно”. 

Енергичната добруджанка продължава да е дръзка и рязка, истинска и болезнено пряма. Тя не се запознава “целенасочено” с автора на “Пир по време на демокрация”. “Със Стефан бяхме в едни и същи компании 10-15 години. Всеки си имаше друг, ние двамата просто се познавахме, но нищо повече. 

Аз бях още тийнейджърка, когато изрязвах негови стихотворения и ги четях 

Той беше обвит с някакъв ореол, стиховете му тайно се препечатваха, беше неустоим. 

Актрисата и писателят са заедно от 40 години и имат общо четири дъщери и пет внуци. “Със Стефан не делим децата си на доведени и “наши”, в случая мои. Ние се събрахме много късно. Бяхме преживели бурите на своята младост, бяхме си изживели любовите, разочарованията, познавахме се много отдавна. Бяхме вече улегнали и разумни хора, знаехме кое има стойност и кое не. 

Минавахме, заминавахме с различни хора, докато в един момент той, Господ, си знае работата, 

след един купон компанията полека-лека по средата на нощта си отиде и остана само Стефан. Може би неосъзнато ние през цялото време сме се харесвали по някакъв начин. 

И веднъж си казахме, че няма смисъл да се разпиляваме по сокаците, и се оженихме”, обяснява Доротея.

Сватбата им била спонтанна и луда. Двамата със Стефан трябвало да летят за Бургас, за да гледат премиера на “Хамлет”. Полетът обаче се отложил и пътували с влак, а Доротея не понася железниците. В купето се скарали зверски и слезли начумерени на гара Бургас.

Там ги посрещнали Недялко Йорданов и съпругата му Ивана Джеджева. Като видели колко са мрачни и напушени, Ивана възкликнала: “Абе, Недялко, тия докога ще ги траем да се влачат така. Гледай ги на какво приличат двамата? Довечера има премиера и аз с тях трябва да се занимавам, я да отидем да ги оженим още сега”. Речено-сторено - качили ги на колата и ги закарали “на 20 километра от Бургас”, в Поморие. 

Беше много смешно, защото имаше хор от пионерчета, които пееха “Щастливи старини, щастливи бъднини”, спомня си актрисата. 

Едно от нещата, които чаровната дама споделя за себе си, е, че не харесва името си. Доротея в превод означава “дар от Бога” (от гръцки doros - дар, theos - бог). Причината да бъде кръстена така е майка й - русенската аристократка Лидия, която, когато била бременна с нея, четяла “Херман и Доротея” на Гьоте и оттам си харесала това име.

Недолюбва името си, защото било прекалено дълго и се изписвало трудно 

Освен това като малка фъфлела силно и почти не можела да го произнася. Известната със своята емоционалност и опърничавост актриса избухва с думите “Отвратително име, много го мразя”.

Голяма роля в детството на Доротея има нейната баба. Тя играе в самодейни представления в Русенския театър и често води детето със себе си - и на представления, и на репетиции, зад кулисите. Оттогава малката се влюбва в театъра.

Проблемът обаче е, че баща й не бил съгласен дъщеря му да става актриса. “Карагьозчия къща не храни”, било мнението му по въпроса.

Бъдещата актриса започва да учи тюркология в университета, но не се отказва от мечтата си. И когато баща й заминава като дипломат в Анкара, се прехвърля във ВИТИЗ. Следва скандал, но няма връщане назад. Завършва през 1969 г.

Години след като започва да се снима в киното, баба й силно страдала от морални скрупули. Хокала я непрекъснато: “Ма как ма, как ша са цалуваш с този, ма, нали не ти е мъж, ма!”, спомня си актрисата и добавя: 

Това беше трагедията в селото - ах, наш’та мръсница пак с друг са фанала...

Горката, много се измъчваше, като ме показваха на екрана всеки път с различен партньор.

Първият й филм е летящ старт - “С дъх на бадеми”. Играе редом със Стефан Данаилов, Невена Коканова и Георги Георгиев-Гец. Ролята идва съвсем случайно - Доротея се мотае из Киноцентъра на пробни снимки за “Шибил” на Захари Жендов.

Там я зърва режисьорът Любомир Шарланджиев, който току-що е започнал снимките на “С дъх на бадеми”, и казал на Захари: “Бе, Захари, ти докато се моташ, я да взема аз Доротея в моя филм, защото сега почваме. За два месеца ще го заснема и ти после си я вземай, ако искаш”. И така кариерата й тръгва нагоре. Следват още филми, спектакли, много емоции...

Късата прическа й е като запазена марка - не я е променяла от години 

Тя й е наследство от филма “Последната им дума” на Бинка Желязкова. Там има епизод, в който за наказание на всички затворници им режат косите. Бинка й казала: “Как може, аз исках да те направя много по-грозна, а виж, ти сега си много по-хубава, отколкото с дълга коса”. И оттогава - все така. 

 “Каквото ми е на сърцето, това ми е на устата, това ми е в душата, категорична е Доротея. На сцената аз се претворявам, както се казва по-интелигентно, въобразявам си нещо и си го играя пред публиката - я кралица, я слугиня, я баба, я нещо друго. Докато в живота нямам енергия за такова превъплъщение. В живота съм такава, каквато съм, за да ми е леко на душата”, споделя тя.

Подготви Паулина БОЯНОВА