Един от честните и достойни българи, воювали за свободата на своето отечество, а след това го изграждали и работили за неговия просперитет и утвърждаване като свободна европейска държава, е Ангел Иванов Въцов от село Бели мел, област Монтана.

Комита, опълченец, кмет на Кутловица (дн. Монтана). Роден е през 1851 г. От малък останал сирак и е отгледан от роднини. Най-малкият е от четиримата братя. Имал буен и свободолюбив характер. След свада с турците заради красива българска девойка напуска родното село и отива във Видин при баща си, слуга на местен чорбаджия.

Започва работа като хлебар. През 1876 г. се присъединява към четата на войводата Панайот Хитов, която се оттегля по билото на Балкана в Сърбия и взема участие в Сръбско-турската война от 1876 г. Запазено е свидетелство, издадено от канцеларията на сръбския княз Милош Обренович, за награждаването му с медал за храброст.

След неуспеха на военните действия, заедно с други поборници, през ранната пролет на 1877 г. преминава Дунава и се присъединява към българската емиграция в Румъния. 

Ангел Иванов взима участие в Руско-турската освободителна война като опълченец в състава на Шеста българска дружина

В нея служи от 9 април 1877 до 17 юни 1878 г. Като редник участва в сраженията с турците при с. Уфлана (днес Ветрен) и с. Лаханли, Старозагорско, при с. Палици, Търновско, и при Шейново, където е разгромена и пленена армията на Вейсел паша. Взима участие в зимното преминаване на Стара планина в края на декември 1877 г., в конвоирането на пленници и унищожаването на турски разбойнически шайки

След примирието между Русия и Турция Шеста българска дружина с командир майор Беляев се установява в Пловдив. На 17 юли 1878 г. Ангел Иванов е уволнен като доброволец по негова молба.

В издаденото по този повод свидетелство е отбелязано, че той е имал добро поведение и не е напускал доброволно частта си. За добросъвестна военна служба получил възпоменателен медал.

Избира да живее в Берковица. През 1885 г. взима участие в Сръбско-българската война. В малкото планинско градче е стражар и кафеджия. По-късно, като мнозина преселници, се заселва в Кутловица и продава в с. Кайлово, Никополско, 30 декара земя, дарена му като опълченец. По тогавашните порядки получава и еднократна парична помощ от 180 лева. 

Заселването му в Кутловица вероятно става между 1887-1889 г. По това време вече се е задомил и закупува 10 декара ниви. Негова съпруга е Катерина Колова Господинова от рода Герговци в с. Мала Кутловица. Семейството на Ангел е голямо - двама сина, Найден и Виден, и две дъщери, Камена и Райна. Според имот-ния регистър от 1896 г. той вече притежава къща, кошара, 1000 кв. м място, 20 декара и 2 ара ниви, 6 декара градини, 17 декара ливади, 2 декара лозе, 2 вола и 3 свине. 

През 1901 г. Ангел Иванов е избран за кмет на гр. Фердинанд (дн. Монтана). 

Докато управлявал града, не се разделял със своята опълченска униформа, медалите за храброст и сабята си

Така решавал градските дела, изслушвал молбите на съгражданите си и вземал бързи решения. Започвал деня си с молитва за България. Бил честен и сърдечен човек, винаги издигал в култ патриотичните идеи. По време на мандата му, по негово предложение, фердинандският общински съвет взема решение за направата на чешма с 10 чучура на извора в местността “Баира”.

Последните документи, които подписва като кмет, запазени и до днес, са две заповеди от 1902 г. След напускането на кметския пост Ангел Иванов остава общински съветник. Умира през 1932 г.

По повод 50-годишнината от Освобождението улицата, на която старият опълченец е построил къща и живял с многолюдното си семейство, е наименувана “Опълченска” в негова чест. За съжаление, малката скромна къщурка с открита веранда не е издържала на напора на времето и е съборена. От нея са запазени скрин, книги и огледало. 

По-важно е друго - споменът за опълченеца Ангел Иванов Въцов от Бели мел. Помнят го не само неговите наследници, но и всички, които милеят за България. Паметникът в центъра на селото, издигнат в негова чест, е знак, че за героите забрава няма, така, както ни е завещал Иван Вазов. 

Георги ПЕТРОВ, журналист от Лом