След Зелената сделка с високите цени на тока и газа, Зелените сертификати сложиха пискюла на управленската некомпетентност. От Фокус разговарят със социолога доц. Антоний Гълъбов за това, дали зелените сертификати и Зелената сделка ще обърнат нагласите за изборите:

- Доц. Гълъбов, защо анти-Ковид мерките отпушиха общественото напрежение и омесиха в едно недоволството от всички възможни сполетели ни през последните месеци кризи?
- Нека започна с едно известно обобщение. Второто служебно правителство, но и първото в крайна сметка имаше за цел и се опитваше да охлади, да отложи взривовете на серия от горещи проблеми, проблеми, които заплашват по същество да взривят образа на предстоящите избори и да определят по друг начин отношението на българските граждани към тях.

Проблемът с управлението на Ковид кризата е само един от тези горещи проблеми. В известен смисъл това беше просто първият взрив, който започна. Предстоят и други, тъй като се намираме в множествена криза и този отряд от сапьори, в който се превърна служебното правителство, повече не може да ги охлажда, повече не може да удължава фитила им, така че да отложи поставянето на тези горещи проблеми след провеждането на изборите.

Точно затова в петък видяхме тази нервна реакция от страна на Румен Радев от Брюксел формално в подкрепа на решението за задължителните зелени сертификати, но по същество изцяло политически ориентирано, което влиза в много остър дисонанс със сериозността на проблема.
 
- Доц. Гълъбов, извинете, но кой е луд да смята, че може да отложи развихрянето на епидемията?
- Много се надяваха на това. Нека ви припомня, че трагичният инцидент с българския пилот, който загина по време на учение, беше по някакъв начин отместен встрани от общественото внимание. Скандалът с назначаването на представител в Съвета за електронни медии, който не отговаря на изискванията, беше изместен встрани от общественото мнение.

Чухме призиви за това Конституционният съд да не се произнася по делото, което е заведено срещу част от указа на Румен Радев за назначаване на първото служебно правителство. Всичко това са навързани един с друг проблеми, които в крайна сметка са свързани с начина, по който се управляват общите ни дела. Аз съм изключително обезпокоен от стръмната плоскост, в която влизаме в тази множествена криза.

- Какви други кризи очаквате след първата с коронавируса?
- За мое огромно съжаление, вече един месец българското общество все повече и по-ясно разпознава аварията с кораба „Вера Су“ като образ на състоянието на България. Вече не се изненадвам, защо толкова изявени еколози, толкова изявени говорители на екологичната проблематика мълчат по повод на екологичния риск, който вече представлява този потънал кораб.

Но за съжаление ми се струва, че българското общество разпознава състоянието на държавата и управлението на общите ни дела именно като този потънал кораб, който продължава да пръска и да разпространява заплаха. Много са проблемите, свързани с овладяването на кризата с цените. Нека да го кажем много ясно – българските граждани са изключително притеснени. Цените нарастват, няма предвидимост, има усещане за свободно падане.

Това е изключително опасна ситуация, в която все повече и повече хора започват да смятат, че никой не се интересува от това, което се случва с българските граждани, че се играят игри, в които цялата битка е за това кой да овладее властта и как да я овладее, как да назначи поредните заместник-министри, поредните заместник-областни управители, за пореден път да смени съответните кадрови назначения, които е направил само преди месец, вместо да управлява проблемите, пред които е изправена страната.

- Не ви ли прави впечатление, че в предизборните изяви на партии и на кандидати, на повечето кандидати за президентската позиция българските граждани отсъстват, няма ги?
- Така е, така е. Аз не чувам не паническо, не чувам тревожно говорене за това, което преживяват във всекидневието си българските граждани. Това е гледната точка, от която аз не приемам решението за така наречените „зелени сертификати“. Аз съм ваксиниран, имам такъв сертификат от три месеца, това не е въпрос, който ме засяга лично.

Огромният въпрос е за свързването между възможността за полагане на труд, възможността за осигуряване на начина на живот на българските семейства и отказа, на който бяхме свидетели от шест месеца, да бъдат управлявани ефективно процесите, свързани с ограничаване на пандемията. България се озова в изключително незавидната роля на държава, която не е в състояние да управлява този риск. И за мое огромно съжаление сме отново на първо място по смъртност.

И на фона на всичко това, нека да го кажем много ясно: изискванията за зеления сертификат са слаби мерки срещу тази заплаха. Изискването за зелен сертификат няма да окаже бързо действие и да потисне пика на разпространение на заразата. Вместо това изискването за зеления сертификат обвързва некомпетентното управление на тази криза с некомпетентното управление на всички други кризи.

- Дали зелените сертификати и Зелената сделка ще обърнат нагласите за изборите? И по-простичкия и пряк въпрос е: дали избирателите ще провидят тази некомпетентност на управляващите?
- Ако ми позволите, аз отказвам да използвам понятието „Зелена сделка“. Когато беше избрано наименованието на този пакет от политики – това е изключително амбициозна задача, която си постави Европейската комисия, – ставаше дума за Green Deal, по асоциация с New Deаl.

- New Deаl, новият курс на Рузвелт.
- На този огромен пакет от публични политики, който има за цел да създаде нов обществен договор. Точно затова аз използвам „Зелен пакт“, защото пакт е разбирането за това, че ние се споразумяваме, че ние постигаме съгласие да променим начина, по който развиваме икономиката си. В българския език понятието „сделка“ има негативна конотация. Ние не търгуваме с това.

Ние постигаме отново съгласие за това да произвеждаме и да се развиваме по друг начин, който щади природата, а не който я използва като невъзстановяем ресурс. Това е само препратка, но ми се струва важно. Големият проблем е и тук, защото беше създадено разбирането за това, че от едната страна стояла конкурентноспособна икономика, конкурентно развитие на икономиката, пък от другата страна стояла така наречената „Зелена сделка“.

Видяхме го дори в програмните намерения на една нова коалиция, която се кани да печели доверието на българските граждани. Това не е противопоставяне. Ние напуснахме траекторията на европейското развитие и затова си мислим, че Зелената сделка ни застрашава. Ние трябва да мислим за собственото си развитие, но по друг начин. Това не беше обяснено, както бе беше обяснено по отношение на Плана за възстановяване и устойчивост, както беше пропуснат този огромен, важен дебат за българското общество.

Той беше подменен със заместване на някакви проекти, някакви проекти бяха извадени, бяха вкарани някакви други проекти. Вицепремиерът Пеканов се опита да се държи като човек, който ни обяснява, какво означава икономика. Много съжалявам, но това е обществен дебат, това не е въпрос, в който г-н Пеканов ще ни обясни, как трябва да се развива България.

Това не е негова работа. И отказът от дебат, отказът от предизвикване на обществена дискусия за това как трябва да застане България в следващите години как да бъдат използвани тези възможности е абсолютно скандален.

- На фона на тези скандали, как ще преминат изборите? Кампанията я виждаме как преминава – тя просто не се чува, тя бе потопена от скандалите. Въпросът е: как ще стигнем до изборите?
- Това беше целта. В момента имаме остро изкривяване на политическото пространство с акцент върху кампанията за президентските избори, заради амбициите на един човек – г-н Радев, разбира се. Изкривяване на политическото пространство, в което много по-важните парламентарни избори заемат второ място зад амбициите на човека, който не носи отговорност за управлението на страната в момента.

Виждаме отказ от дебат, виждаме отказ от поемане на отговорност, виждаме отказ от формулиране на непосредствения, вече превърнал се в абсолютно незаобиколим дневен ред на българското общество. Моите опасения са, че вървим към ново Народно събрание, което няма да успее да произведе смислен дебат. Имаме политически отказ да бъде видян дневния ред на българското общество.

Аз не си спомням подобна ситуация, в която да сме били през изминалите 30 години. Имаме отказ да се разбере, че пред България стоят изключително важни неща за решаване в хоризонта на следващите седмици и месеци, а не в стратегически хоризонт на съдебна реформа, на все по-пълно задоволяване на нарастващите потребности на дружеството. Това е абсолютен граждански и политически скандал.

Българските партии не са в състояние да разпознаят дневния ред, който всеки български гражданин вижда пред себе си. Предстоят ни четири, пет, шест много тежки месеца, в които трябва да има работещо правителство с парламентарен контрол, тъй като през изминалите шест месеца видяхме какво означава да ни управлява човек, който никога не е управлявал държава и който открито поставя собственото си его над всичко останало.

- След като 47-ият парламент няма да произведе качествен дебат, ще произведе ли поне правителство?
- Аз се опасявам от това, че ще бъде постигната някаква формула от типа на правителство на националното съгласие, правителство на националното единство, някаква четирикомпонентна коалиционна формула.

- Може би правителство на допустимия пазарлък?
- Много сериозно се опасявам от това. В България беше установено трайно през последните десетилетия разбирането за това, че политиката е пазар. Не е вярно това. Това не е вярно. Политиката не е пазар. Партиите не са продавачи. Това, което „продават“, не се „купува“ от българските граждани.

Трябва да бъде сложен някакъв елементарен ред в начина, по който се говори дори за политика в България. Така че отговорността на политическите партии нараства все повече и повече със задълбочаващия се провал на едноличното управление на държавата, което показва, че всъщност никога, никога модерната демократична държава не може и не трябва да бъде управлявана от един безконтролен център.

- Скандалите от последните месеци ще обърнат ли нагласите или ще ги потвърдят?
- Предполагам, че българските граждани биха могли да бъдат много по-нападателни – повечето от тях биха могли да използват много по-остър език от моя. Важното е, че обществените нагласи се променят. Важно е, че нараства усещането за несигурност, нараства усещането за това, че общите ни дела не се управляват добре.

Така че аз очаквам промени в електоралните нагласи, промени, които за съжаление няма да бъдат резултат на дебат. Те ще бъдат резултат от задълбочаващото се усещане за несигурност. Точно затова и във вашия ефир съм имал възможността да кажа, че аз се опасявам от още по-ниска избирателна активност, опасявам се от това, че българските граждани са в момента ангажирани все повече и повече с това как да запазят едно крехко равновесие по отношение на собствения си всекидневен живот.

Ниска избирателна активност, отказ от политически избор ще доведе до нова криза на легитимност на институциите. А нямаме нужда от това. В момента имаме нужда наистина от мобилизация около ясна поета отговорност с ясни, конкретни ангажименти. Нека да се върнем към началото на разговора ни. Когато забраните достъпа на една категория хора – една много голяма категория хора, до определени пространства, вие не противодействате на разпространението на пандемията.

Това не е ефективно средство. Ефективните средства трябваше да бъдат по отношение на много ясен анализ за това, къде не се спазват мерките в момента, как да бъде наложено спазването на мерките, с които хората вече привикнаха, къде са основните пространства, в които трябва да бъде ограничен обектът, а не през подобно решение, което по същество не управлява санитарния риск, а генерира нови рискове.

- Доц. Гълъбов, кои партии ще видим в 47-ия парламент и кой президент – на „Дондуков“ 2?
- По отношение на парламентарните избори, които винаги казвам, че са по-важните от президентските, тъй като така през изминалите 30 години винаги са участвали по-активно на парламентарни, отколкото на президентски избори. Очаквам отново да имаме шест политически формации в парламента. Отново не очаквам аритметично мнозинство, което да се произведе на изборите.

Очаквам, че някои от политическите формации – имам предвид специално коалицията, която на два пъти смени името си, „Изправи се. БГ!“, не очаквам да участва в следващия парламент. Обратно, очаквам този инженерингов проект, който се нарича „Продължаваме промяната“, да заеме това място.

Но за мое огромно съжаление, от това, което чувам в предизборната кампания – ние сме вече почти в края на първите 10 дни от нея – аз не чувам готовност да се води смислен политически дебат, който да доведе до формирането на мнозинство. На президентските избори основните претенденти, основните опоненти на г-н Радев загубиха време през тези първи дни.

Основните разпознаваеми фигури, които се очаква да докажат себе си и по някакъв начин да се стремят към достигане до втори тур… Тук искам да отворя една скоба, на която много държа – и днес чувам колеги, които си позволяват да заявяват, че изборите могат да бъдат спечелени на първи тур. Това е пропаганда, това е обикновена плоска пропаганда. Президентските избори не могат да бъдат спечелени на първи тур. Те ще бъдат решени във втори тур на 21 ноември.

Големият въпрос е, как претендентите смятат да достигнат до втори тур срещу г-н Радев. Отново казвам – част от тях загубиха време от началото на кампанията, имат все още време да компенсират това, но аз не долавям необходимата стратегия, по която те биха могли да достигнат до втори тур.

- Изненада ли ви с нещо досега поведение на партия, лидер, политик, кандидат?
- Нека да кажа, че ако има място за изненада, то е по-скоро в отсъствието на действия. Обяснявам си ясно позицията на ГЕРБ-СДС. Те заеха ролята на опозиция и много ясно и отчетливо действат в тази насока. Според мен те не очакват да формират мнозинство, те не очакват да излъчат правителство, така че те имат откровено ясно опозиционно поведение.

Имам неразбиране по отношение на позицията на БСП, която също поиска оставката на здравния министър, но формално продължава да подкрепя г-н Радев и служебното правителство. Имам абсолютно ясното разбиране за това, че ДПС се движи изключително последователно. Там имаме пълна мобилизация в момента. Това е един изключително организиран субект, който ще търси максимална мобилизация за изборите.

От „Има такъв народ“ аз поне засега не виждам ясна позиция по отношение на санитарен проблем, по отношение на цени на ток, по отношение на управление на рискове. Не виждам нищо подобно.Виждам, ако ми позволите тази алегория и асоциация, виждам поведение в стил „Магьосникът от Оз“ – един човек, който ни говори през „Фейсбук“ и периодично ни съобщава, до какви изводи е стигнал в живота си.

Не виждам нищо смислено в позицията на „Демократична България“. Включително искането за свикване на Консултативен съвет за национална сигурност при положение, че няма действащ парламент, ми се струва израз на дълбоко неразбиране, какво представлява Консултативният съвет за национална сигурност.

По отношение на тази коалиция, която дълго време носеше едно име, след това започна да носи друго име – „Изправи се. БГ“, виждаме включително готовност на г-жа Манолова да се присъедини към протест на БСП пред АЕЦ „Белене“. Ами нека да се присъединят към БСП.

Разбирате ли, фрапиращо е отсъствието на лидерство – колегата Даниел Смилов е изключително прав в това отношение. В тази ситуация виждаме отказ от лидерство. И това не е отговорност на опозиционните партии.

- С какво си го обяснявате – с некадърност, нежелание, невъзможност, неразбиране?
- За съжаление, с тънки сметки. Това, което ни разказа г-н Радев от Брюксел в петък, всъщност се отнася точно за политическите субекти, които подкрепят него. Това са политическите субекти, които се опитват да правят тънки сметки, за да не би случайно да изпаднат от мнозинството на братството на почтените в следващото Народно събрание.

Виждаме „Демократична България“, която отказва ясно да каже, какво си мисли за коалицията „Продължаваме промяната“. Вместо това „Демократична България“ се опитва да кокетира по някакъв начин с новия политически субект, вместо да каже това, което знае поне за ролята на един от основателите на тази коалиция. Цялото това притворство, цялото това двуличие трови обществената атмосфера. Българските граждани го усещат.

Няма значение дали знаят всички детайли, няма значение дали са чували последните клюки, но те усещат тази отрова, която се пръска в публичното пространство през отказа да се носи отговорност. Това е изключително тежко заболяване, което има същите поразяващи ефекти върху българската демокрация, каквито има и Ковид по отношение на здравето на българските граждани.