Доц. Атанас Мангъров зае трайно място в общественото внимание през 2020 г. във връзка с пандемията от COVID-19, когато изрази несъгласие с налаганите противовирусни мерки. Затова пък пациентите му и техните родители го познават отдавна. Когато започва работа в Инфекциозна болница в София през 1983 г., там на година са умирали 25-30 деца, но с годините фаталните случаи са намалели повече от 10 пъти. Терапията, която той създава, е известна като “банката на Мангъров”.

Предлагаме ви част от споделеното от него в подкаста на YouTube канала ToTo Yotov.

- Доц. Мангъров, вие от какво семейство сте, как сте израсли?

- Имах щастливо детство. Майка ми беше лекар - 30 години е била началник на Детското отделение в Стара Загора. Баща ми беше зъболекар. Аз съм единствено дете. Мен винаги са ме оставяли на свобода. Имало е, разбира се, контрол върху мен, но без насилие. И сега като гледам ретроспективно, най-хубавото, което ми се случи, е, че на 14 години ме изхвърлиха от вкъщи и ме изпратиха на пансион в Пловдив да уча в Английската гимназия. Което тогава беше равносилно на сега да учиш в чужбина. И на тази възраст човек се среща с много предизвикателства, както сега е модерно да се казва, а аз като я чуя тази дума, и се изприщвам. 

- Какъв ученик бяхте?

- Добър ученик бях. Златен медал имах.

- Стриктен ли бяхте или просто ви се отдаваше ученето?

- Никога не съм се презорвал с учене, но ми беше забавно, беше ми интересно да уча и просто си вършех работата, за която бях отишъл там. Имаше свобода в това училище.

- Какво означава това?

- Например по радиоуредбата цял ден вървеше Jesus christ superstar, “Юрая Хийп”. Това бяха все пак 70-те години на миналия век. Освен това нас ни караха да мислим, даваха ни възможност да изкажем какво мислим и да го защитим. Ако ще да е в пълен разрез с написаното в учебниците. Тогава филмите, които се пускаха на английски, бяха много малко, но бяха много качествени.

И ние имахме възможност в края на всяка седмица да отидем и да гледаме качествен англоезичен филм, който следващата седмица обсъждахме на английски и всеки можеше да изкаже и защити с аргументи това, което е видял и разбрал. И така хем си чешеш езика и си упражняваш английския, хем в същото време си упражняваш и мозъка и имаш възможност да защитаваш позиция. Истинско беше!

- Вие работите само с деца?

- Да, и е много приятно. Мога да работя с възрастни, но не обичам.

- Защо?

- Не обичам. Ял, пил, станал 100 кила, има 10 болести и ти му казваш - не прави това, и той прави точно същото. Докарал се като един неподдържан автомобил, на който не си сменял маслото, не си сменял гумите, и идва сега и казва: ми аз съм много болен. И ти му казваш какво да прави и той пак не го прави. Докато при децата всичко е непосредствено, там няма лъжа, то като не му е добре и не може да те излъже. Както наскоро моята внучка, докато й четях приказки, я попитах дали да си отивам вече, и тя категорично ми каза: Да, отивай си вече! Обичам да работя с деца, защото аз си играя с тях. Най-хубавото нещо, което ми се е случило в живота, е, че съм станал детски лекар, педиатър.

- Какво е да водиш борба за здравето на собственото си дете?

- Един от близнаците ми беше на 20 дни и направи много тежък бронхеолит, инфекция на белия дроб. Ако това се беше случило сега, щеше да бъде вкаран в интензивно отделение и да бъде интубиран. И щеше да загине. Това беше преди 35 години и го лекувах аз, и беше много истинско. Аз тогава карах един трабант, карам го с него в болницата и той в един момент спира да диша. И аз като го погледнах, и за миг през главата ми мина мисълта как се прибирам вкъщи с трабанта, затварям вратата и няма никой с мен. Лежахме с него 20 дни в моето отделение и го спасихме. 

- Как го спасихте тогава, а казвате, че сега не би могло?

- Някой път не става. Тогава също и с него можеше да не стане. Но си реших, че ако умира, ще умира там, при мен. Най-лесно е да разкараш болния, тоест, ако е тежко болен, в рамките на един час да бъде разкаран в друга болница в интензивно отделение (днес е масова практика, особено в по-нискокачествените болници). Което невинаги е най-доброто, защото в голяма част от случаите тези болни имат нужда не от някакво грандиозно лечение, а от грижи. В момента най-големият недостатък на нашето здравеопазване е, че няма хора, които да се грижат за болните, няма сестри. Колкото и да трупаме апаратури, да са лъскави болниците, ако в тях няма хора, които да се грижат за болните, нищо няма да стане.

- Доц. Мангъров, какви са вашите съвети за здраве и дълголетие?

- Просто трябва да се яде всичко, което се нарича човешка храна. Да има и плодове, и зеленчуци, и меса, и супички, и шоколадчета, и тортички, и каквото му се яде на човек. Второто нещо е, че хората трябва да се движат. Хората са животни, надарени с разум, и животните са направени да се движат. И ако едно животно не се движи, то затлъстява, след което започва да боледува. Тоест трябва да се движи. Ние тук все още не можем да разберем, че спортът е също толкова част от културата на един човек, колкото и всичко останало. 

- Тоест седенето е новото пушене.

- Нищо лошо няма в пушенето. Ако ти се пуши, си пушиш. Но не да пушиш по три кутии на ден, че и повече. Трябва да се обясни на хората, че не е добре, а не да се забранява и пушачите да се низвергват. Човек трябва да прави това, което му доставя удоволствие, и да мисли с главата си.

- Има ли специфика на дълголетието? Вашата майка достигна до 101 години. 

- За нея мога да кажа само, че никога не е спазвала диети и не се е грижила специално за здравето си. Живяла е нормално. Даже допреди 2-3 години беше желязната ръка в семейството. Беше активна, всеки ден се движеше и си вършеше работата и никога не е влизала в болница.

- Генетиката играе ли роля в дълголетието?

- Със сигурност, категорично. Всеки си има биопрограма.

Щрихи към портрета

Доц. Атанас Мангъров е български лекар, специалист по инфекциозни болести, педиатър. Роден е на 31 януари 1956 г. в Стара Загора. От 2011 г. е началник на Клиниката по детски инфекциозни болести, от 2016 г. - ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицинския факултет на Медицинския университет, София. 

Има трима сина и една дъщеря.

Йонислав ЙОТОВ