Доц. д-р Петър Ненков: Фамилия Вазови - род от изтъкнати воини, общественици и творци

Първородният син на Минчо и Съба Вазови - Иван Вазов, се ражда на 9 юли 1850 г. Първоначалното си образование получава в родния си град Сопот. Макар че е готвен от баща си да поеме търговията в семейството, поема по съвсем друг път, който ще го изведе до върха на българската художествена литература.

Иван Вазов става автор на безброй пиеси, стихосбирки, повести и разкази, а “Епопея на забравените” и романът му “Под игото” са едни от най-четените български книги

През август 1897 г. в народняшкото правителство на Константин Стоилов е избран за министър на народната просвета. Избран е за действителен член на БАН. Номиниран е за Нобелова награда за литература. През 1920 г. тържествено е отпразнуван 70-годишният юбилей на Вазов, като юбилярят е награден със златна лира. Успял да види всенародната любов и признателност, умира на 22 септември 1921 година. 

Вторият от братята Вазови е Никола Той е роден през 1852 г. и до посичането на баща си Минчо Вазов от башибозука в местността “Бойкова нива” през Руско-турската война 1877-1878 г. му помагал в търговията. След Освобождението стопанисва бащиния дом и се занимава с търговия. Търгувал с дървен материал. Отзовава се на поканата на брат си Георги да отиде в Русия и да му помага при построяването на крепостта Кушка в Закаспийския край.  

Лекар в Стара Загора става третият брат, роденият през 1855 г. Киро. На 12 години отива с татко си в Пловдив пред специалната комисия, преценяваща колко и кои българчета ще заминат да учат медицина в Цариград. Сред четирите избраници от Сопот е и бате му Иван, само че той се отказва и така Кирил заминава вместо него да учи в Цариград. През 1877 г. завършва с отличен успех цариградския медицински лицей и става военен лекар в османската армия. По-късно е назначен за управител на Българската болница в Цариград.

Когато научава за драматичните събития в Сопот през Руско-турската Освободителна война 1877-1878 г., си купува дрехи на турски офицер и така преоблечен, пристига в родния си град, за да помогне на семейството си. После се завръща в Османската империя и постъпва на работа в болницата “Хайдар паша”. През 1881 г. тайно избягва и се установява в Стара Загора. С доброто си отношение и грижи за болните си спечелва уважението на местното население. 

Синът му Минчо Киров Вазов участва в Балканската война 1912-1913 г. Другият му син Иван Киров Вазов е достоен български офицер, юрист и държавен деец. Завършва Военното училище в София. Участва във войните за национално обединение 1912-1918 г. и достига до чин майор. Той е кавалер на три ордена “За храброст”. 

През Първата световна война служи с баща си, д-р Кирил Вазов, в 12-и пехотен Балкански полк

Баща му е мобилизиран и назначен за лекар на полка, а капитан Иван Киров Вазов е ротен командир. След края на Първата световна война той напуска по собствено желание военната служба и завършва право в СУ “Св. Климент Охридски”. Специализира държавни и правни науки в Лайпциг, Германия, където защитава докторат. При завръщането си у нас работи като адвокат. Общественик и председател на културно-просветното дружество в Стара Загора. Избран е за независим депутат в ХХV Обикновено народно събрание (1940-1944 г.). Министър на търговията, промишлеността и труда (от 14 април 1943 - до 1 юни 1944 година). 

Осъден е на смърт от Народния съд и е разстрелян в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. заедно с регентите и царските съветници.

Офицер и военен инженер е изборът на Георги Вазов, роден на 5 януари 1860 г., Богоявление. След като завършил трикласното сопотско училище, той постъпва през 1874 г. в Априловската гимназия. Заради участието си в ученически бунт е принуден да я напусне. Изпратен е от баща си при чичо си Кирко в град Олтеница, Румъния. Със започването на Освободителната война Георги преминава Дунава и заедно с Алеко Константинов постъпват писари в Свищов при Найден Геров - губернатор на първия освободен български град Свищов.

По негово предложение десетина български младежи, сред които е и Георги Вазов, са изпратени през 1878 г. да се учат в Одеското военно училище. През 1880 г. той завършва училището, произведен е подпоручик и зачислен в 1-ва пеша дружина. Следващата година младият офицер се прехвърля да служи в Източнорумелийската милиция. Зачислен е в Учебния батальон в Пловдив, но генерал-губернаторът Алеко Богориди го взема за трети адютант. През 1882 г. поручик Георги Вазов постъпва в Николаевската военна академия в Санкт Петербург 

Когато разбира за извършеното Съединение на България на 6 септември 1885 г., той се завръща в Пловдив и заминава за турската граница, за да укрепи граничната полоса. Но войната пламва от запад, откъдето сръбският крал Милан нахлува с войските си в пределите на българската държава, и поради тази причина капитан Георги Вазов заминава за Сливница.

Включва се в последните сражения от войната и е награден с орден “За храброст”. След нейния край е назначен преподавател по военно инженерство в Софийското военно училище. Участва в детронирането на княз Александър Батенберг през 1886 г. с група офицери-русофили, а след контрапреврата, организиран от Стефан Стамболов, напуска страната. Отсяда в Одрин, където заболява.

След това заминава с параход за Одеса, а от там в Санкт Петербург, за да завърши военноакадемичното си образование. След това е изпратен в Закаспийския край, за да строи крепостта Кушка. Командирите му в руската армия го награждават за построяването на крепостта Кушка с два ордена, повишават го в чин подполковник, предлагат го за орден “Свети Валентин”, който му дава доживотни дворянски права, и го уговарят да остане на руска служба, но той отказва. 

Когато през 1896 г. се разрешава благоприятно емигрантският офицерски въпрос, той решава с брат си Никола да се завърне в България и да продължи службата си в Българската армия

Допринася много за укрепване на инженерните ни войски. Въпреки това е обвинен несправедливо “за превишаване на служебните си правомощия” и през 1909 г. е осъден на 5 денонощия домашен арест. Омерзен, той напуска армията. При четенето на присъдата му във военния съд присъства по-малкият му брат, майор Владимир Вазов, който припада, чувайки несправедливото решение.

През Балканската война 1912-1913 г. генерал-майор Георги Вазов е мобилизиран и назначен за началник на пътищата и етапите в Действащата армия. По-късно е издигнат за генерал-губернатор на Лозенград. През януари 1913 г. е назначен за началник на Източния сектор на 2-ра армия и взема участие в обсадата и щурма на Одрин. На 13 март 1913 г. влиза триумфално в превзетата от неговите части противникова крепост. През Междусъюзническата война 1913 г. е издигнат до министър на войната. Достига чин генерал-лейтенант и след катастрофално завършилата война преминава в запаса. Автор е на мемоари и военнотеоретични разработки. Умира на 13 август 1934 г., на 74-годишна възраст. 

Петият брат е Михаил След Освобождението той живее при чичо си Кирко Вазов в София и работи като чиновник. Брат му Георги Вазов го съветва да постъпи във Военното училище, но той решава да замине за Париж. След като свършва оскъдните си пари, се записва в Чуждестранния легион. След известен престой в него се завръща в България и е призован в армията, за да отбие воинския си дълг в 1-ви пехотен полк. За примерна служба скоро е произведен фелдфебел. За извършени геройски подвизи през Сръбско-българската война - 1885 г., е удостоен с орден “За храброст” и повишен в офицерски чин подпоручик.

На следващата година при извършения преврат и последвалия го контрапреврат една разярена шайка потърсва капитан Георги Вазов, участник в събитията, за да се саморазправи с него. Военнослужещ от Софийския военнополеви лагер, разбрал-недоразбрал, услужливо им посочва с пръст подпоручик Михаил Вазов. Озверените преследвачи се спускат към офицера, застанал с гръб към тях, и го повалят с няколко куршума. Така без никаква вина на 9 август 1886 г. загива трагично този талантлив и храбър офицер, който посмъртно е повишен в чин капитан. 

Шестият брат е Владимир Роден е на 14 май 1868 г. в Сопот. Учи в родния си град, после в Стара Загора и Пловдив. Постъпва в Софийското военно училище. Завършва го през април 1887 г. с чин подпоручик. Служи в Шумен и София. Завършва Висшата артилерийска школа в Царское село, Русия. През Балканската война Владимир Вазов е командир на 4-ти артилерийски полк, с който участва в боевете при Гечкенли, Люлебургаз и Чаталджа. В Първата световна война е назначен за командир на пехотна бригада, а впоследствие и на 9-а пехотна Плевенска дивизия.

През септември 1918 г. се проявява със своята дивизия в отбранителните боеве на Дойранската позиция. Ранен е в рамото, награден е с високи воински отличия и достига до чин генерал-лейтенант. През 1920 г. преминава в запаса. Дългогодишен председател е на Съюза на запасните офицери. От 1926 до 1932 г. е кмет на столицата. През 1936 г. е поканен лично да участва в конгреса на организацията на британските ветерани от войната “Британски легион”, посветен на победата на имперската армия в Първата световна война.

В Лондон е посрещнат с големи почести. След 9 септември 1944 г. е интерниран от ОФ власт в тетевенското село Рибарица, където се занимава с дърворезба и изследване миналото на Сопот. Живее много скромно, в пълна изолация, без всякаква медицинска помощ. Умира в град Тетевен на 20 май 1945 г. 

Издател на събраните съчинения на Иван Вазов става най-малкият му брат Борис 

Той е роден през 1873 г. Първоначално учил в Сопот, после в Стара Загора и Пловдив. През 1890 г. постъпва юнкер във Военното училище в София и на 2 август 1893 г. е произведен в чин подпоручик. Изпратен е да служи в 4-ти артилерийски полк. След четири години решава да напусне армията. Записва и завършва юридическо образование в Париж, където защитава и докторат по право. Бил адвокат и журналист. Избиран е многократно за председател на “Славянска беседа”.

Когато пламва Балканската война, поручик Борис Вазов отново облича военната униформа, макар че бил освободен от военна обязаност поради факта, че е народен представител, и заминава на фронта. Той е един от малкото депутати, който се явил в полка си. Поручик Борис Вазов се сражава в боевете като командир на оръдеен взвод и батарея и проявява героизъм. За това е удостоен с орден за храброст. В разгара на Междусъюзническата война, на 28 юли 1913 г., е произведен в чин капитан. След войните за национално обединение, от 1927 до 1932 г., е назначен за пълномощен министър на Царство България в Прага. След като му изтекъл мандатът, се завърнал в България и станал един от редакторите на вестник “Мир”.

В българската военна история двамата братя генерали Георги и Владимир Вазови олицетворяват два от най-величествените върхове на българския воински дух - Одрин и Дойран

Стиховете на техния най-голям брат Иван Вазов пък обезсмъртяват техните подвизи и победите на българското оръжие във войните за национално обединение.