"Имало е по-тежки времена, но по-подли-никога“, това са думи на писателя Трифон Кунев, изречени в първите години след 9 септември 1944-та. За този мрачен период от българската  история  разказва  професорът по физика и вещ документалист Вили Лилков в книгата си "Доблест и наказание". Подзаглавието ѝ: "Народният съд и ДС срещу спасителите на българските  евреи" подсказва, че героите в нея са хора с чест и достойнство, но не и с щастлива съдба.


- Г-н Лилков, участта на спасителите на българските евреи е тема, до която никой  досега не се е докосвал. Защо тези смели мъже, вместо да получат признание, са понесли тежки наказания?
- Новата власт  след 9 септември 1944 г. ги обявява за класов враг, който не трябва да има никаква роля в обществено-политическия живот. Стига се до физическо ликвидиране, Народен съд, вкарване в концлагери и затвори, конфискации, изселване, интерниране, забрана за практикуване на професията, лишаване от пенсия, въобще обричане на жалко съществуване и неизменното досие в ДС по  линия „бивши хора“.

 - 43–ма депутати от 25-то Народно събрание се подписват под писмото на Димитър Пешев против депортацията на евреите? Какво се случва с тях после?
- Двадесет  получават смъртни присъди от НС. Осемнадесет са изпълнени. Спасяват се двама: Проф.  Александър Цанков, който преди това емигрира и Николай Николаев, който по време на Народния съд е дипломат в Стокхолм. Той получава писмо, с  което е уведомен, че е осъден на смърт и му предлагат да се върне в България, за да бъде изпълнена присъдата му.

Добавено е, че  Външно министерство ще заплати пътните разноски. Това има невероятен отзвук в дипломатическите среди и много бързо той и семейството му получават постоянен статут в Швеция. От останалите 23-ма народни представители 21 души са осъдени на различни срокове затвор.

- Малко се знае за Димитър Икономов, който пръв информира Пешев за предстоящата депортация?
- Той е юрист, депутат от Дупница, известен общественик, председател на читалище „Напредък“, твърд германофил, но и много близък приятел на евреите. Наричат го „еврейския депутат“. Между другото, Димитър Пешев и Икономов остро са враждували. Причината за това е била: дали в Дупница или в Кюстендил да се построи нова съдебна палата. Затова  Пешев е искрено изненадан, когато той влиза в неговия кабинет и му разказва за подготвяната депортация, на която той става свидетел в Дупница:

„Тъкмо се връщам от Дупница, много натоварени вагони идват от Беломорието. В първия момент Пешев не е повярвал, но в телефонен разговор окръжният управител на Дупница потвърждава думите на Икономов. Тогава  Пешев се задейства.
 
- Какво се случва с Икономов после?
- След 9 септември 1944 г. той е осъден на смърт и убит. Много евреи отиват в съда, за да го защитят, но понеже е германофил, съдът е безпощаден.  


- Битува  мнението, че евреите са организирали Народния съд и едва ли не осъдили своите спасители?
- Това не е вярно! В София, в първи и втори състав на Народния съд, които съдят министрите, дворцовите съветници и народните представители, няма нито един евреин, нито като обвинител, нито като член на съда. Общо от 12-те състава на Народния съд в София има двама евреи - обвинители в 7-ми състав, който съди лица, проявили антисемитизъм и един обвинител в 10-ти състав.

- В книгата ви има примери, в които под ударите на Народния съд са попаднали и хора, които са помагали и на ремсисти, нелегални и партизани?
- Такъв е Никола Василев, индустриалец, представител на „Стандарт Ойл“ за България, уважаван депутат  и благодетел на  родния си град Трън. Той подписва декларация, с която поема отговорност пред полицията за освобождаването на Методи и Борис Гигови – братя на партизанина Денчо Знеполски, и за двете им сестри, които са интернирани в Свищов.

Когато освободеният Методи се завръща в Трън, без шанс за намиране на работа, отново Никола Василев се притичва на помощ. Народният представител поема грижата за съпругата и сина на Борис Гигов, на които осигурява подслон и се грижи за решаване на техните проблеми, докато той е интерниран. Братята отиват в съда  и свидетелстват в негова защита, но без ефект.

По време на войната над четиристотин съветски военопленници успяват да се освободят на плевенската гара от вагоните, с които са превозвани за Германия, и се разпиляват в околността. Пристига нареждане на военните те да бъдат закарани в София, а оттам в Германия, но Стефан Керкенезов, депутат, индустриалец, основател на тютюневата фабрика „Енидже-Вардар“ и уважаван общественик, успява да ги задържи в Плевен до 9 септември 1944 г., като лично разпорежда заповедта да не се изпълнява и гарантира, че ще им намери работа и подслон, и успява с помощта на други видни личности от Плевен.

Секретарят на съветската легация Яковлев лично пристига в Плевен през август 1944 г.  да ги види и персонално му благодари. Керкенезов спасява десетки комунисти от интерниране, а някои буквално от смъртни присъди, за което те свидетелстват пред Народния съд, но той е осъден на 15 години затвор, цялото му имуществото е конфискувано, наложена му е тежка глоба от 3 млн. лева и т.н.

- Кой според  вас е държал диригентската палка на тези репресии?
- Иван Кирков Вазов, например, племеник на народния поет тогава е бил депутат. Той подписва писмото на Димитър Пешев, но за кратко става министър и подписва и едно друго писмо - за въоръжена борба срещу партизаните заради терористичната им дейност. Същото се отнася и за брата на художника Илия Бешков, който след като е депутат и подписва писмото на Димитър Пешев, става министър. Главният народен обвинител не е убеден в тяхната виновност и не иска първоначално смъртни присъди, но Трайчо Костов нарежда да бъдат осъдени на смърт.

Присъдите са изпълнени. Между другото, племенникът на Васил Левски, депутатът Стефан Караиванов от Карлово, юрист и уважаван общественик, също подписва писмото на Димитър Пешев, но също е осъден на смърт от народния съд и е екзекутиран.

- В книгата си споменавате за едно писмо на Георги Димитров до Трайчо Костов. За какво се отнася то?
- Георги Димитров пише на  Костов, че никой не трябва да бъде пощаден и не трябва да има съображения за хуманност. Докато подготвях ръкописа  си, се срещнах с дъщерята на депутата Петър Кьосеиванов - Екатерина. Той е защитавал много комунисти преди 9 септември 1944 г., в това число и Нора Бакалова, дъщеря на Георги Бакалов, която е арестувана около подпалването на Райхстага. Юристът заминава за Германия на собствени разноски и работи без хонорар, защото е приятел на баща ѝ. Той  я освобождава без да се стига до съдебно дело.

Когато немският съдия го пита: "Възможно ли е Георги Димитров да е подпалил Райхстага?", той отвръща: Димитров е в състояние да подпали ентусиазма на масите, но не и Райхстага“.

Този човек също подписва писмото на Димитър Пешев, но е осъден на доживотен затвор, конфискация на имуществото и т.н., влиза в затвора, после и в концлагера Белене, отнемат му и жителството в София, заселва се в с. Долни Богров, без пенсия и продава зеленчуци на пазара.

- Осемнадесет са екзекутирани, а какво преживяват останалите живи, подписали писмото?
- Те получават различни присъди от пет години години до доживотен затвор, конфискация на имуществото, забрана да практикуват професиите си, изселване, лишаване от пенсия и права да заемат публични длъжности. Въобще съдбата им е тежка.

- Какво още бихме могли да кажем за тези хора?
- Всичките те са минали през войните за национално обединение, влизали са в битки „на нож“, знаят цената на човешкия живот и как се брани родината. Когато се гласува репресивния Закон на защита на нацията Иван Петров от с. Видраре, 15 години народен представител, юрист и блестящ оратор, казва за евреина Хасекия Нисимов от Луковит, ранен във войните, носител на орден „За храброст“:

„Е, добре, утре аз този човек ще го срещна: той ли ще наведе глава или аз? Този човек кръв е дал за родината, той е един светец, защото ние не можем да делим на категории тези, които се биха и проливаха кръвта си за Отечеството. Всяка капка кръв, пролята за Отечеството, е свята.
С какво ми гарантирате вие господа, които викате против еврейството, че синът му няма да бъде такъв герой като баща си утре на полето на честта?“

Този човек е от първите, подписали писмото на Пешев, но е осъден на смърт и убит. Същата е и съдбата на Марин Тютюнджиев, който подписва писмото на Димитър Пешев, а при дебата по ЗЗН заявява на антисемитите в Народното събрание:

„Създателите на българската конституция, ако бяха сега живи да чуят тази аргументация, щяха да се откажат от сво¬ето потомство, което погазва по този начин най-ценното, което те са ни завещали“. Подписвайки писмото на Димитър Пешев, депутатът  от Брезник полковник Александър Симов възкликва: „Честта на България  е спасена!“ – той също е убит!

- Важна роля за спасяването на евреите има Светият синод на Българската православна църква? За  действията на духовниците по време на Холокаста се знае, но за съдбата им после не е писано?
-  Видинският митрополит  Неофит, например, по това време, през 1943 г., е наместник на председател на БПЦ - т.е. пръв сред равни. Той е използвал огромния авторитет, който има пред Царя, за да не се изпълни плана за депортация на евреите. Борис III нищо не е можел да му откаже, тъй като Неофит го е венчал, а  е бил и изповедник на царското семейство.

След 1944 г. митрополитът и видинското свещеничество, което ръководи, са обявени за врагове на народа и водачи на реакцията във Видинско. ДС му открива дела за оперативна разработка, наблюдава го и когато е на деветдесет години му открива поредното досие, наречено „Мулето“. Той  остава под контрол на ДС до смъртта си на 103 години. Помня погребението му. Целият град беше блокиран. Предприятията бяха задължени да работят, учениците бяха събрани в училищата, въпреки, че беше неделя.

Тези мерки целяха да попречат на гражданството да  окаже последна почит на този заслужил човек – 53 години Видински митрополит, с огромно просветно и благотворително дело. Останалите  митрополити са наречени от новата власт „духовни водачи на реакцията“. Правят се опити да бъдат вербувани, но никой от тях не се съгласява да стане агент на ДС.

- Как бихте оборили митовете за спасителите, които са се нароявали през годините?
- Митът за Тодор Живков - спасител на българските евреи, е толкова неверен, колкото и мита, че народът ги е спасил. Народът не е спасил никого. Истината е, че са ги спасили единствено десетките просветени, достойни и доблестни личности, застанали срещу една  нечовешка  репресия, в една мрачно и жестоко време.

Интервю на Исак ГОЗЕС