Известен е като радио- и телевизионен водещ. Общественик и писател, макар че не желае да го определят като такъв. Въпреки това има издадена книга, озаглавена “100 парчета история”, и стихосбирка, носеща името “Амбалаж”. Изявява се и като карикатурист, шоумен, stand up актьор, рапър и какво ли още не. Слушаме го в следобедния блок на “Дарик радио”, а чувството му за хумор е балсам за душата за всеки негов слушател, зрител или събеседник.
Ето например как самият той се представя: “Казвам се Драгомир, останалото са лични данни, защитени от закона и достъпни само за висши държавни служители и момичето в кварталната видеотека. Роден съм на 15 септември 1976 г. Ако на този ден видите пременени дечица с букети и горди гиздави майки - да знаете, идват на рожден ден. Роден съм в София, но ваканциите карах в Пловдив, а на море ходех във Варна, така че владея всички нюанси в изговарянето на звука “Л”. Неслучайно споменавам тази ключова буква, защото съм от “Левски”, още преди да съществува Шампионска лига и неприятни отбори, които да ни мачкат там.”

Драго признава, че детето в него никога не го е напускало. Горд татко на тийнейджъра Павел, двамата разговарят на общ език и се обръщат един към друг с “приятелю“. Артистичността му се проявява от малък - първите му публични изяви датират от времето, когато баща му записвал неговите ранни “представления“ на домашния касетофон, а той бил убеден, че момчето на касетката е с пъти по-умно от него. 

Умел разказвач на истории, с Драго винаги е интересно да се говори. Дори читателките на женските списания очакват отговорите му за това какво мислят мъжете и защо постъпват така или иначе. Затова и темата на разговора ни най-общо казано е - защо двата пола са от различни планети и как да стане така, че да се разбират по-добре.

- Драго, уж всички сме хора на тази земя, а двата пола са толкова различни. И ние, жените, понякога имаме нужда от “преводач” като тебе, за да разберем какво мислите вие, мъжете?
- Опасявам се, че не просто мъжете и жените са от различни планети, а всеки човек поотделно си е от някаква своя звезда. И често пъти има нужда не от преводач между двата пола, а от общ език между отделните хора. Колкото до неразбирането между едните и другите, аз откривам обяснението назад във времето. Дълги години, пък и до ден днешен, уви, в някои страни жената си има място в кухнята и няма право да навлиза в мъжки територии. Тази рязка граница малко или много е отчуждила половете. Днес светът унищожи този тип стени и изведнъж се изправихме пред някой, който хем ни е много близък, хем не можем да го разберем напълно заради натрупаното през вековете. 

- Съществува ли все още този банален мит, че любовта на мъжа минава през стомаха? 
- Той изобщо не е банален, дори не е и мит. Но е много любопитно човек да го разрови. Мъжът, противно на всички клишета, има нужда от внимание. Колкото и мъжествен да се прави, той си остава по някакъв начин нормално човешко същество. Достатъчно крехък на моменти и достатъчно арогантен друг път. Заради това, че мъжете не плачат, те трябва да са силни. Те са хората, които носят този свят на гърба си. Едва ли не мъжът дълго време беше смятан за същество, което може да мине без специално отношение. Доскоро единствената проява на внимание в дома беше готвенето - да покажеш на твоята половинка, че толкова много ти пука за него, че да му приготвиш любимото ястие. И затова любовта на мъжа минаваше през стомаха, защото той беше мястото, което получаваше най-голямо женско внимание. (Смее се.) Но днес бихме могли да кажем, че любовта на мъжа минава и през искрения разговор, през елементарната всекидневна нежност, изобщо не става дума за секс, там си е отделна сфера. Факт е, че днес, когато жените все по-малко готвят, все по-малко дами са майсторки в кухнята, затова пък знаят по друг начин да покажат своята ангажираност към половинките си, броят на влюбените мъже не е намалял.

- Защо според теб младите хора днес по-рядко сключват официален брак?
- В целия свят, в това число и в България, бракът беше превърнат в един особен цирк, някакво представление на роднини, на което е важно какво носиш като подарък, как си облечен, какви покани са направени, колко си платил... Тоест нещо като абитуриентски бал - напълно безсмислено. Тази показност дразни. Особено е демотивираща, когато вече си виждал показни сватби, които, след като са ти надули главата с фанфарите, по-късно завършват на боклука като отношение между двамата. Познавам един човек диджей по сватби, тънък психолог. Та този човек е като месар-вегетарианец. Не е женен, защото е виждал толкова много церемонии и знае какво ще му се случи. Така че ако можеше да мине всичко това, да си спестим огромна част от тези неща, защо не. 



- Когато парите свършат, това сплотява или разделя една двойка?
- Зависи доколко парите са водещи между двама души под един покрив. Колкото и да е странно, съществуват двойки, които знаят две и двеста и за тях колко пари имат, не е най-важното. Други пък, които са се събрали най-вече заради материалното, много по-лесно се разпадат, ако него го няма. Щом въпросът за финансите започне да трови атмосферата в едно семейство, мъжът и жената в него трябва да се огледат извън тях, в същината на отношенията и чувствата си. Защото, когато човек е влюбен, парите за него нямат значение, а когато е разлюбил, и 50 стотинки изведнъж се оказват огромен препъникамък, за да продължи съвместният живот с този до него. При семейства, които казват - удари ни кризата, нямаме и 5 лева, затова се разделяме - раздялата е тегнела много преди това. Дори и да нямаше финансова криза, те щяха да намерят друга причина за нея. 

- Преди време в Англия се появи бестселърът “За какво мислят мъжете, освен за секс”. Авторът му Шеридан Симове издаде книгата без нито един знак - 200 празни страници. Чу ли за тази книга? 
- Хитро решение, определено. 

- Ако ти си купиш книгата, какво би написал на тези 200 страници?
- Първо доста време ще си мисля не съм ли се прецакал, не съм ли взел дефектно копие, докато разбера какъв е трикът с нея. (Смее се.) Но в главата на мъжете има страшно много важни и маловажни неща, освен секса. Той заема изключително важно място в размислите им, ако не е в достатъчно количество или не е такъв, какъвто си го представят. Според едно проучване 70 процента от българите казват, че не са доволни от сексуалния си живот. Може би не става въпрос за истинско недоволство, а за пословичния български максимализъм - може и по-добре! Така че мъжете обичат да мислят, да фантазират, но често пъти сексът остава на заден план, когато излязат по-интересни неща. 

- По-интересни неща от секса? Нима е възможно?
- Да, по-интересни от секса. Колкото и да е странно, огромна част от мъжете са му намерили странни заместители - риболов, карти с приятели, футбол и какво ли още не. Това вероятно се дължи не само на възрастта, а и на факта, че те наистина не получават толкова секс, колкото е получавал един мъж в Средновековието - винаги когато пожелае, жена му е била на линия, готова. Освен това така или иначе в града или селото е имало бардак, където е можело да отиде, дори и тя да не е готова, или ако е вдовец например и няма жена у дома. 

- Е, съвременни бардаци има и сега?
- Има, но е въпрос на финансови възможности да влезеш в тях. Освен това жените са много по-серт в сравнение с едно време, така че на малцина ще им се размине току-така, ако посетят подобно място. Затова мъжът си намери доста други занимания, той наистина много мисли за секс, но му е открил и добри заместители. (Смее се.)

- Драго, защо повечето мъже, дори да минават 55, никога не порастват? 
- Мъжете не порастват никога, защото в мъжката природа има заложени едни такива “програми” да ги наречем, които се видоизменят с времето, но не изчезват докрай. Добре е да си в мир с детето в себе си. Тоест не е необходимо винаги да порастваш и да си безкрайно зрял, а да знаеш кога да проявиш детинската си природа и кога да бъдеш голям човек. Лошо е да бъдеш зрял, а другите да се забавляват. Или обратното - да постъпваш детински, когато трябва да вземеш сериозно решение.

- В нашия вестник получаваме доста обяви за запознанство. Според теб мъжете или жените по-трудно понасят самотата?
- Самотата е особен проблем. Тя е и лекарство, и отрова - трябва да внимаваш в дозата, в какви количества я приемаш. Понякога е добре човек да остава сам, включително и в една връзка. Това действа здравословно, преоткриващо... Обаче когато самотата стане прекалено много, тя започва силно да тежи. Някои хора свикват с нея, известни са с прозвището стара мома или вечен ерген. И до едно време изглежда много забавно, но след това се превръща в огромно бреме. Не знам тези мъже, които пращат обяви за запознанство, дали са от категорията ергени, които дълго време са се пазели, за да могат да си поживеят (докато не е дошъл моментът, в който се е оказало твърде късно). Или са хора, които дълго време са имали връзка и са я загубили, но пазят спомена за нея. Те са двата различни полюса. Мисля, че човек не е програмиран да бъде сам дълго време. И затова самотата тежи - той има нужда от допир, нужда от споделяне, нужда от присъствие най-малкото. И всеки един от тези мъже вероятно има своя нюанс към самотата.

- И накрая, какво е твоето пожелание към нашите читатели?
- Искам да им пожелая колкото може по-малко да се съсредоточават навътре в личността си и по-често да поглеждат навън, към света. Нека сами да изберат в каква посока - дали да е нагоре към звездите, дали да е настрани към природата, дали да е към земята, където може да открият нещо... Защото да си концентриран в себе си не винаги е най-добрият вариант.

Валентина ИВАНОВА
/вестник "Над 55"/