Мая Антова, дъщерята на застреляния на 8 януари моден бос Александър Антов, постепенно се връща към живота. Тя изчака да минат 40 дни от смъртта на баща си, за да свали траура. В профила си във Фейсбук Мая смени черната лента с букет бели рози. Това предизвика радостни отзиви сред десетките й приятелите, които започнаха да я поздравяват.
Случайно или не, профилната снимка бе сменена в 19.28 часа, приблизителния час, в който е бил застрелян шефът на модна къща &bdquo;Агресия&rdquo;. Запознати със символиката на цветята коментират, че белите рози означават вярност и непоквареност и се свързват с новото начало, съобщава &bdquo;България днес&rdquo;.<br /> <br /> В прощално писмо, придружено от снимка, на която са двамата с баща й, Мая вече обяви в социалната мрежа, че ще се заеме да продължи делото на Александър Антов.<br /> <br /> <img src="/documents/newsimages/editor/201602/mm.jpg" width="520" height="588" vspace="2" hspace="2" border="2" alt="" /><br /> <br /> &bdquo;Тези, които го познаваха, знаеха, че той има две деца. Аз бях кръвта му, а модна къща &bdquo;Агресия&ldquo; - сърцето му. Татко, въпреки огромната болка ти обещавам, че твоето сърце ще продължи да тупти&rdquo;, бе част от прочувственото обещание, което направи Антова.<br /> <br /> До момента МВР не постигна особен успех с разкриването на убийството на модния бос. Витаят слухове, че то може и да е дело на много близък нему човек. Дъщеря му е категорична, че иска да разбере кой е килърът, независимо каква болка ще й причини това.<br /> <br /> &bdquo;Вярвам, че ще разкрият убиеца. Не знам защо, но силно вярвам. Вярвам в институциите, че този път ще си свършат работата, и се надявам максимално бързо да се случи това, защото напрежението, което е в мен, не е малко. Все пак искам да знам какво е нещото, кой е човекът, който стои зад това, колкото и да ми е болно&rdquo;, каза Мая Антова малко след убийството.<br /> <br /> &bdquo;На 8 януари вечерта ми се обадиха, че той не се е прибрал, а кучето се е върнало от разходка. Отидох в Бистрица, три часа го търсихме, не го намерихме. Половин час след като стигнах там, се обадихме на тел. 112, на институциите, да помогнат в издирването, като предполагахме, че може да му е станало лошо. За съжаление го намериха по друг начин. Всяка вечер си разхождаше кучето. Това беше нещото, което го караше да се отпуска, да помисли за нещата и така се чувстваше добре. В събота сутринта към 11 ч. излезе материалът в интернет. Те (служителите на &bdquo;Агресия&ldquo; - бел. ред. ) тогава са разбрали за случая и колкото и да им е било мъчително, са продължили да работят, за да направят износа по наскоро сключен голям договор със световна марка за облекла. (Става дума за &bdquo;Армани&ldquo; - бел. ред.)&rdquo;, разказа тя.<br /> <br /> &bdquo;Ние произвеждаме ризи и костюми за тази марка и те направиха износа, направиха го докрай, ревящи на машините, за което съм им страшно благодарна, защото предполагам, че както на мен, така и на тях им е било много трудно. Голяма част от хората са от много години във фирмата и го познават като човек и работодател&rdquo;, добави още Антова.<br /> <br /> Според нея Александър Антов не е получавал заплахи и не е знаел, че се готви покушението му.<br /> <br /> &bdquo;Той, ако е изпитвал страх, първо щеше да се погрижи за близките си, защото беше такъв човек. После за хората, които работят при него, защото неговото чувство за дълг и отговорност беше много голямо. И определено не смятам, че е имал форма на заплаха, щеше да се усети както от мен, така и от хората около него&rdquo;, каза още Антова.<br /> &nbsp;