"Уникален подарък получи Тодор Живков за рождения си ден. През 1978 година под гърма на шампанското му сервираха покушението срещу Георги Марков.

Имаше и букет от бели цветя, символ на смъртта" - това пише публицистът, преводач и литературовед Росен Тахов в свой анализ за "Труд".

Ето какво още казва той:

"Георги Марков дебютира през 1957 г. с повестите "Цезиева нощ". За десетина години публикува още петнадесет заглавия.

Ключов е романът "Мъже", който излиза през 1962 г. Книгата получава наградата на СБП, а авторът автоматично е приет за член на съюза.

Това признание го зарежда със самочувствие и амбиция да трансформира каноните на социалистическия реализъм.

Георги Марков

Догматиката се оказва непреодолима. Особено в драматургията, където актьорите експлицират внушенията на текста.

През 1966 г. пиесата "Да се провреш под дъгата" е разгромена в партийния орган "Работническо дело". Постановката е извадена от репертоара на Театъра на народната армия.

Режисьорът и част от актьорския състав са уволнени и изселени в провинцията.

Драматизация по дневника на Богдан Филов и либрето за мюзикъл, двете в съавторство със Стефан Цанев, изобщо не стигат до сцената. Пиесите "Атентат", "Комунисти" и "Аз бях той" стигат, за да решат съдбата на Георги Марков. Те се играят през 1969 г. във връзка с четвъртвековния юбилей на Девети септември.

Макар че е противоречива, "Атентат" печели първа награда на театралния преглед. "Комунисти" и "Аз бях той" обаче са забранени. Веднага след закритите премиери в "Сълза и смях" и Държавния сатиричен театър. На 15 юни в 11 и 30 преди обед Сатиричният вдига завесата на "Аз бях той".

"Реакцията на публиката надмина и най-добрите ни очаквания – спомня си Георги Марков. – Парцалев беше великолепен и залата се тресеше от смях. Но колкото по-смешно ставаше първо действие, толкова по-мрачни бяха някои лица в салона. В антракта към мене си проби път известен полковник от Държавна сигурност."

"Абе, ти каква чешка пиеса си написал?", прави алюзия агентът под прикритие с Пражката пролет миналата година. "Ще береш ядове с тая пиеса!", пророкува след спектакъла бащата на писателя. Георги Марков отива в Руския клуб, където след пладне иде Стефан Цанев. Той е драматург на театъра и носи вест, че пиесата засега се спира.

После друг осведомен приятел пита автора: "Паспортът и визата ти в ред ли са?" "Да" отвръща Марков, който от три месеца има документи за Италия. "Тогава – казва доброжелателят – съветвам те да се махнеш веднага.

Струва ми се, че утре ще има разправии за днешното представление и може и да не пътуваш. Разкарай се за месец-два, всяко чудо за три дни!"

Същата вечер Джери, както го наричаха, минава границата. През Белград и Виена пристига при брат си в Болоня. Следващата година окончателно се установява в Лондон. Започва работа в българската секция на ВВС, сътрудничи на "Дойче веле" и "Свободна Европа".

Първото издание на репортажите излиза в Цюрих през 1980–1981 г.

Тук тръгват в ефира "Задочни репортажи за България". Излъчвани всяка седмица от ноември 1975 до юни 1978 г. С дата 2 ноември 1976 г. и гриф "Строго секретно" Шесто управление на ДС информира:

"Като най-масирана пропагандна атака на "Свободна Европа" срещу социалистическия начин на живот през разглеждания период се очерта поредицата "Задочни репортажи за България" от изменника на родината Георги Марков.

Замислена като негативна панорама на социалистическото общество, тази поредица представлява серия публицистични есета с претенциите да показват социализма "отвътре", да посочват конкретните му недостатъци и да ги обобщават като характерни за социалистическото общество явления.

Отделните глави от книгата на Георги Марков имаха за цел да създадат впечатление, че същността на социалистическия начин на живот били: подозрението, недоверието, фанатизма, безчовечността, кариеризма, нагаждачеството, семействеността, чинопочитанието, насилието над личността и т. н."

Книга още няма, но има присъди. Едната официална – шест години и половина затвор като невъзвращенец. Другата потайна – смърт с авангардна технология в отровителството. И с мрачна символика!

На 7 септември 1978 г. в София гърмят шампанско за рождения ден на Тодор Живков. В Лондон Георги Марков пресича Темза по моста "Ватерло". Като стига другия бряг, усеща ужилване в задната част на десния крак. Обръща се и вижда мъж, който се навежда да вдигне чадър от земята. С това движение убиецът скрива лицето си.

По-късно убоденото място започва да боли, а жертвата развива симптоми на треска. Георги Марков е приет в болницата "Сейнт Джеймс". Тук издъхва на 11 септември.

При аутопсията от крака е извадена сачма. От платина и иридий, напълнена с рицин. Отрова, за която тогава няма антидот. Затапена била в два канала, запушалките се стопили от телесната температура и смъртта отишла в кръвта.

Българският чадър е пневматична пушка, изстреляла капсулата на душегубците. Чадърът е толкова "български", колкото и "съветски", защото е рожба на българо-съветската дружба. Ние нямаме сили да изработим такава иновативна машина за убиване. Братушките имат тайна лаборатория за отрови и отровителство, която функционира от Октомврийската революция до днес.

"Задочни репортажи за България" са събрани в книга благодарение на Йосиф Загорски. Емигрант в Швейцария, през 1979 г. той подема инициатива за създаване на издателски фонд. "Тогава – свидетелства Загорски – прочетох това, което имах, на някои приятели в Цюрих, разказах им всичко, което знаех, и решихме да основем Фонда на името на Г. Марков. Написах едно окръжно и го изпратих на шейсетина адреса, които знаех. Отговориха само шест души."

Той не се предава и през 1980–1981 г. пуска "Задочни репортажи за България" в Цюрих. Двутомник с общ тираж 3500 екземпляра. Преведени, излизат в Англия и САЩ под заглавие "Истината, която убива". У нас се появиха през 1990 г. като инициатива на Анабел Маркова, Георги Борисов и "Профиздат". С допечатките тиражът стигна феноменалните 100 000 екземпляра.

В идилията на социализма на такъв читателски интерес се радваха само съчиненията на Тодор Живков".