Две театрални премиери наскоро привлякоха силно вниманието на почитателите на Мелпомена с оригиналния режисьорски подход, много добра актьорска игра и с хумора, който блика от тях. В камерна зала „Методи Андонов” на Сатирата режисьорът Николай Младенов представи „Светици и перверзници” от съвременния испански драматург Хосе Варлета в превод на Мариана Манолова.

На другия край на „българския Броудуей” /частта на ул. „Раковски” между площад Славейков и бул. „Цар Освободител”/ зрителите в Театър Българска армия аплодираха бурно особеното „Представление и ½” ,чиито сценарий и режисура са дело на Стоян Радев.

Сюжетът на „Светици и перверзници” е криминален. В богат девически манастир във Великобритания /макар че авторът е испанец/ е убита една от сестрите, Катрин Уелстоун. Нейният баща , херцог и благодетел на обителта, възлага разследването на престъплението на известния детектив Джеферсън /в ролята Мартин Каров/, подпомаган от младия полицай Боб /ярък, запомнящ се характерен образ изгражда 29-годишният Боян Арсов/. Никой не е влизал или излизал от манастира и извършителят на убийството следва да бъде сред четирите монахини.

Светици и перверзници - четирите монахини

И оттук Хосе Варлета, който бе в София, за да гледа лично премиерните спектакли, разгръща своя несъмнен комедиен талант. Криминалната комедия или черна комедия, както изглежда „на пръв прочит”, добива по-скоро облика на игра за разплитане на сложен криминален случай. А тази игра става все по-заплетена, но и по-забавна, с всеки разпит „на четири очи” от криминалния инспектор на четирите монахини, коя от коя по-колоритни. И след всеки един разпит зрителят остава с впечатление, че именно тази монахиня е убийцата.

Ролята на майката –игуменка Симонети, притворна и доста лицемерна е поверена на отдавна утвърдената „звезда” на Сатиричния театър Йорданка Стефанова.

С речева характеристика, говорейки с акценти от няколко езика, тя изгражда образа на жена с опит, която на младини много е пътувала. Ана Вълчанова, тъй женствена иначе, е неузнаваема в ролята на „мъжкараната” монахиня Урсула, с мъжка стойка, която „Господ е дарил със силата на 10 мъже”. Младата Полин Лалова, вече изградила образа на главната героиня в „Една задръстена звезда” /автори Светослав Танев и Боряна Иванова/ е „сляпата хубавелка” Констанс със синина на окото от блъскане по стените в манастира.

Мартин Каров и Боян Арсов под масата

Тя мисли, че може да рисува добре и картините й са окачени навсякъде в светата обител, а то сестрите ги изхвърлят веднага на боклука. Безспорно обаче най-ярко е превъплъщението на Албена Павлова като глухонямата сестра Соледад. Тя е буквално вулкан от енергия и с жестове, мимики /виждат се добре в камерната зала/, нечленоразделни викове и нон-стоп движение показва своите задължения в манастира – да почиства помещенията и да готви в кухнята.

Именно трактовката от режисьора Николай Младенов на образа на глухонямата Соледад е направила най- силно впечатление на автора Хосе Варлета. Той изгледа и трите премиерни представления на „Светици и перверзници” в София и остана много доволен както от „прочита” на неговата творба, така и от реакцията на публиката. Трети сезон ще се играе комедията му в Испания, режисирана от самия него, като през 2023 г. той възнамерява да въведе в нея и някои елементи, заимствани от Николай Младенов. Има вероятност „кримката” да бъде и екранизирана.

В пиесата има и някои хапливи реплики към Католическата църква /така силна в Испания/ и администрацията, като: „Богата е църквата и как не, да сте чули някога църква да плаща данъци?” Наистина много смешният млад полицай Боб /Боян Арсов/ пък казва: „Моят шурей също е глухоням / б.а. –като сестра Соледад/ и работи в ….общинската администрация”. Това говори за гражданската смелост на испанския драматург.

Испанският автор Хосе Варлета във фоайето на Сатиричния театър

Нишките на действието в четирите индивидуални разпита /всеки от тях сам по себе си едноактен комичен акт/ се дърпат умело от инспектор Джеферсън. В „неговите обувки влиза” разностранният талант Мартин Каров. Разностранен, защото освен артистични, той има и ярки музикални дарби – ръководи и прави все по-добре звучащ бенда на Сатиричния театър, композира и авторска музика за спектакли, включително и за този.

Развръзката идва в стил „а ла Агата Кристи” след обща „очна ставка” на четирите сестри с инспектора, който използва аналитичните методи на Шерлок Холмс и Еркюл Поаро.

Кой е убиецът и неочаквания финал ще разберете, след като гледате „Светици и перверзници”, което обезателно си заслужава. Едно е ясно, че основната причина за престъплението е скуката между манастирските стени – препратка към хитовата черна комедия „Арсеник и стари дантели” от Джоузеф Кесълринг и двете скучаещи възрастни дами, занимаващи се иначе с щедра благотворителност.

Ясно е също, че лайтмотивът на „Светици и перверзници”, както правилно заключава драматургът на постановката Богдана Костуркова е: „Никой не е такъв, какъвто сам си представя, че е. И никой не е такъв, какъвто се представя пред околните.”

Следващите представления през февруари на невероятно забавната испанска комедия са на 24 и 26 т.м. в камерната зала „Методи Андонов” от 19.30 ч.

----------- ************ ------------ ************* ----------- ********** -------------

Още заглавието „Представление и половина” на новия спектакъл на сцената на Театър Българска армия /ТБА/ вече говори за едно необичайно представление. То е и препратка към легендарния филм на Федерико Фелини „Осем и половина”, излязъл на екрана точно преди 60 години и своеобразен почит към този шедьовър на седмото изкуство. В полубиографичния филм на Фелини главният герой –режисьорът Гуидо Анселми /в ролята незабравимият Марчело Мастрояни/ е уморен и объркан във видима творческа криза, изпитва терзания и страхове, загубил е вдъхновението си, а трябва да снима нова лента.

Актрисите в Представление и половина. На преден план - Ели Колева и Лара Златарева вдясно

За „Представление и половина” на режисьора Стоян Радев хрумва страхотната идея да разкрие какво мислят и какви са актрисите преди да влязат в театъра за поредния спектакъл, какво преживяват те като обикновени жени след спускането на завесата. За целта през миналото лято той задава въпроси на всичките 14 актриси във Военния театър, а те отговарят устно, писмено, включително по имейл. От така събрания материал Стоян Радев изгражда сценарий за едно наистина вълнуващо представление.

Сценарий, защото това не е драматургичен текст, а композиция от изповедите на дамите в една от най-силните театрални трупи в България. Условно бих разделил техните размисли и преживявания в три части: „Как и защо станахме актриси?”, „Как побеждаваме страха у нас на сцената /сценичната треска/?” и „Какво мислим за публиката и нейна роля в театралната магия?”

Сцена от Представление и половина

На тези основни въпроси отговаря цялата „дамска армия” от ТБА – от доайените, но винаги така свежи творчески, като Меглена Караламбова и Елена Райнова, през отдавна вече утвърдените Мимоза Базова, Радосвета Василева, Пламена Гетова, Анастасия Ингилизова, Стефка Янорова и др., та до най-младите Евелин Костова, Луизабел Николова и „новобранецът” Ели Колева.

В техните отговори имаше и много хумор, особено на въпроса за избора на професията актриса: „Вярвах, че в театъра ме очакват само красиви неща и най-вече кринолини…А то, само един кринолин.”- б.а. само една роля в рокля с кринолин /Стефка Янорова/, „Исках и мен да ме дават по телевизията – като Стефан Данаилов в „На всеки километър”./Пламена Гетова/, „Кръстили са ме на героиня от ТВ сериал – Евелин фон Гулденбург, как да не стана актриса.”/Евелин Костова/, „От мъничка чувствах потребност да бъда различни неща, различни хора и очаквах сцената.”/Анастасия Ингилизова/. „Не само Лара е играла много животни на сцената.

Меглена Караламбова разказва за артистичния си път

Моята първа роля беше …коза.” / Антоанета Добрева – Нети/. Други пък са „генно обременени” от театъра и просто за тях пътят към сцената е бил предначертан. Елена Райнова е дъщеря на оперетната звезда Коста Райнов, когото имах щастието като много малко дете да гледам в незабравимата му роля на Фери бачи от „Царицата на чардаша” заедно с колосите Асен Русков и Мими Балканска. Меглена Караламбова е била на сцената още преди ….да се роди, защото нейната майка е играла Жулиета на сцената в напреднала бременност с нея.

Баща й пък, Стефан Караламбов – актьор и режисьор, а също и директор на Бургаския театър /1945-1950/, забелязва голямата обич на малкия Георги Калоянчев към театъра и артистичните му дарби и го насочва към Мелпомена. Въздуха зад кулисите и в гримьорните от малка е вдишвала и Лара /Лазара/ Златарева, чийто баща, драматичният актьор Иван Златарев игра почти до сетния си дъх, а майка й Клелия е дългогодишна театрална служителка.

Изплуват и спомени за техни любими преподаватели във ВИТИЗ /сега НАТФИЗ/ и режисьори, с които са работили, като: проф. Кръстьо Мирски, проф. Стефан Сърчаджиев, Леон Даниел, Методи Андонов, Крикор /Коко/ Азарян и др. И как може в женска компания /14-те актриси седят на столове в една редица с лице към публиката/ да не стане дума и за …Стефан Данаилов. Някои от тях са следвали заедно с него, Меглена Караламбова е била с него съученичка още в началните класове, други са си партнирали на сцената или в киното, на трети е бил преподавател.

Нети и колежките ѝ изпълнява една от песните в спектакъла

В „Представление и половина” ставаме свидетели и на тъжни моменти в живота на актрисите, на техни притеснения, съмнения, терзания. Но и целта на сценариста и режисьора Стоян Радев е да се стигне именно до лични изповеди. „Мечта на всеки водещ е да постигне подобна изповед на събеседника си в телевизионното студио - изтъква Лара Златарева /самата тя ТВ- водеща от 16-годишна/. - Ако успее, то за него би било „удар в десятката”. От сцената Мимоза Базова деликатно открехва завесата на брачния си живот с известния режисьор проф. Иван Добчев.

Анастасия Ингилизова споделя, че не е лесно да бъдеш самотна майка на двама сина, но се радва, че растат здрави и т.н. Актрисите „илюстрират” или по-точно допълват своите изповеди и с подходящи песни, някои от които известни хитове на Едит Пиаф и Жак Брел, Джони Мичъл и Пийт Сийгър, но всички с български текстове в превод на Стоян Радев.

И макар, че някои от дамите имат и солиден певчески „бекграунд”, като Нети и Елена Райнова, всички са били подготвени вокално за спектакъла от звездата на нашата оперета и мюзикъла Христо Сарафов. Интимността, идваща от сцената, се засилва и от съпровода „на живо” на пиано от Михаил Шишков-син.

Прекрасно хрумване на режисьора Стоян Радев е да обедини спомените и изповедите на актрисите в едно свързано цяло, използвайки фигурата на „водещия” и да намери най-подходящия човек за тази роля – Лара Златарева. И наистина Пи-Ар-ката на Военния театър се справя превъзходно. Тя води представлението умело, динамично и непринудено.

Тактично „слага спирачки” на някои колежки, ако се поувлекат в своите разкази. Внася свежи нотки хумор, когато някои спомени или размисли натежат повечко. И всичко това Кака Лара /както я наричат многобройните й ТВ фенове/ прави с лекота, артистично и ненатрапващо се. Очевидно трябва по-често да я виждаме на голямата театрална сцена. Двоен празник за всеотдайната Лара бе, че премиерата съвпадна с нейния …рожден ден.

И ако е верен афористичният стих на актьора Стефан Мавродиев, цитиран на сцената от неговата състудентка Меглена Караламбова: „Трупа не се прави от трупове, тя се трупа”, то „Представление и половина” е сериозно натрупване на колективен дух от високо качество в силната трупа на Театър Българска армия.

Този ярък спектакъл можете да гледате на 24 февруари /петък/ от 19.00 ч.

Борислав КОСТУРКОВ

Снимки – архив на Сатиричния театър и на ТБА

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук