Аз и Тодор Живков сме увековечени, твърдеше Александър Късметски, и никой не можеше да оспори казаното. Защото човекът си имаше доказателства. Вече повече от тридесет години, на всеки 10 ноември той се появява на екрана, за да каже новината, която тогава всички българи са очаквали с плаха надежда и посрещнали с радост. Седем дни по-късно той обявява, че Живков, вече не е и председател на Държавния съвет и че неговото място заема Петър Младенов. 

На 21 септември Сашо напусна този свят на достолепните 82 години. Но това няма да промени нещата. И занапред дойде ли 10 ноември  неговият образ пак ще е на телевизорите заедно с този на Тодор Живков. Заради историята.

1500 лева Бонус за Онлайн Казино Игри!

На какво роденият в Скравена, бивш учител по литература в Костинброд, редови гражданин и гласоподавател, дължи тази височайша чест? Отговорът е простичък - на  късмета си, който явно не е само в името му.

В споменатия на два пъти паметен за родината ни ден, той е бил шеф на Дирекция информация на единствената тогава Българска телевизия - длъжност проветрива, за която трябва да имаш здрави нерви и заявления за напускане в джоба.

Преди това обаче, филологът е работил в радиото, където го засегнал, макар и персонален, възродителен процес: Някой от шефовете решил, че Късметски е дразнещо име и го прекръстил Калоянов. Добре, че Иван Славков го взел в телевизията, която по него време било мечта за всеки журналист и името си дошло на мястото.

Новоназначеният веднага тръгнал да прави репортажи, филми, предавания от уникални места и интервюто със световни личности, но зрителите го запомнят не с тях, а с онези броени секунди текст, които прочете тогава.

И все пак, какво точно се е случило на този 10 ноември 1989 година. По този въпрос се изказаха хиляди, появиха се десетки мемоари, истината се разпъваше като ластик във всички посоки. Някои се обявиха за герои, други за жертви. В крайна сметка обаче, всички тогавашни богопомазани хвърлиха Тодор Живков на кучетата с надеждата, че ще запазят царството си и занапред.

Връщам се към едно интервю, в което Късметски най-точно и безпристрастно разказва какво се е случило в Бояна през онзи фатален ден от есента на 1989 година.

Вече бях чул голямата новина, че ще сменят Живков, от един от важен партиен началник. Казах я на шефа си, генералният директор на телевизията Любомир Павлов и той тръгна да проверява. След малко се върна и каза: "Така е!"

Живков прочете словото си и дадоха почивка. Част от участниците в пленума на Централния комитет не знаеха какво ще се случи. Разхождаха се наперено в очакване на обяда. От този, които знаеха нещо: едни не вярваха, други бяха уплашени. Радостни нямаше. Наличието на телевизионни камери за първи път на пленума на ЦК допълнително увеличаваше напрежението.

Преврат ли бе това, което се случи според вас?

Тази теза бе изгодна за завзелите по-късно властта лидери на БКП и неизгодна за новоизлюпената опозиция СДС. Борбата бе кой ще си припише заслугата за свалянето на Тодор Живков. А, всъщност, той бе убеден от приближените си да подаде оставка. Като хитър политик усещаше, че ролята му в историята на страната и партията му, вече е свършила. Причини много, но най-вече икономически спад и загуба на съветските пазари. Първият ни комунист бе решил да се оттегли с известна доза достойнство. Този ход устройваше всички.

Разбира се, той не е очаквал това, което му се случи после: че ще бъде изключен от партията си, съден и вкаран в затвора.

Вечерта на 10 ноември 1989 година над вас е имало много по-големи шефове, на които по отива да прочетат тази толкова важна новина. Защо го направихте вие?

Веднага след пленума началниците се покриха. По-късно се оказа, че деветдесет на сто от тях са били агенти на Държавна сигурност. В 20 часа, когато започваше "По света и у нас", някой трябваше да съобщи, че след 32 години Тодор Живков пада от власт. Нямаше кой друг. Направих го аз.

После дойде времето на митингите. Където и да започваха, те завършваха пред телевизията. Наши колеги, които вече бяха взели завоя и се бяха обагрили с правилния политически цвят, се внедряваха в тълпата и диктуваха срещу кого да се вика. И отдолу крещяха: "Оставка. Късметски вън!"

Отидох сред тълпата и попитах: Защо? В какво ме обвинявате? Поискаха да кажа, че съм против Луканов и тогава нямало да викат срещу мен.

В крайна сметка идва деня и Късметски да бъде уволнен. Новите чистят наред. Търси помощ при новия председател/президент на републиката Петър Младенов. Той  го успокоява, казва му, че няма повод да се притеснява. След няколко дни, заради фразата: Да дойдат танковете! - която така и не се разбира дали е казал, и първият човек в държавата е свален. След като вече няма кой да го брани,  логично и журналистът е уволнен. Съдът обаче, го възстановява. Следва ново уволнение и ново заключение на съда в негова полза.

 

Късметски обаче, вече е решил, че няма смисъл повече да се бори с талибани /изразът е негов/ и си тръгва.

Пет години той е бил кореспондент на Националната телевизията в Москва. Познавал е Брежнев, правил филм за Черненко, срещал се е с Андропов и Горбачов. Дори, обхванат от възторг, още в началото написал за бащата на перестройката портрет, за което после съжаляваше.

Бил е сред журналисти, отишли в Чернобил след аварията в атомната централа. Отразявал е и космическия полет на първия български космонавт Георги Иванов.  

След поредното споразумение за съкращаване на ядреното оръжие, сключено между Съветския съюз и Съединените щати, група подбрани кореспонденти са поканени да посетят секретен полигон. Цяла нощ влак ги вози в неизвестна посока. Прехвърлят ги на бусове и продължават да пътуват нанякъде. Накрая стигат да въпросния строго-секретен полигон. Ракетите са качени, не тежки бързи влекачи:

Една може да унищожи Париж – казва един от военните и нарежда снимките да се правят само в анфас.

Някой от журналистите го пита: "Като знаете, че с това може да унищожите Париж, да загинат хиляди хора, световни шедьоври, цивилизацията, бихте ли натиснали копчето, което ще задейства ракетата?"

"Ако имам заповед, ще го направя" - откровено отговоря боецът.

Странно, но не цялата тази журналистическа биография, репортажите, филмите, а онези две минути и няколкото прочетени редове оставят завинаги Късметски в златния фонд на телевизията. По този повод той казваше:

"С Тодор Живков сме увековечени. Правил съм интервюта с кого ли не. Държавни глави, министри, всичко се забравя. Хората обаче, са ме запомнили заради тези кадри. Чух как един съсед каза на друг: "Този Късметски е велик журналист. Той прочете новината, че пада Тодор Живков"!

Исак Гозес

Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram. Присъединете се в канала тук