Повече от 250 години той се ползва със славата на най-изтънчения развратник. Името на Джовани Джакомо Казанова е символ на велик любовник, но той е бил и комарджия, писател с остър ум, практикуващ окултист, закоравял пътешественик и в крайна сметка един неосъществен на сцената, но велик артист. Магическите, дори кабалистичните понякога съвети го приближават до знахарите и нетрадиционните лечители. Всички знаели за неговия култ към Слънцето и Луната...
“Роден съм благородник”, заявявал Казанова, твърде чувствителен към произхода си. Майка му Занета Фаруси е артистка от Венеция, а баща му танцьор на име Казанова. Джакомо обаче твърдял, че е син на патриция Микеле Гримани. Семейната митология, изглежда, е хоби, защото брат му Франческо пък настоявал, че негов баща е принцът на Уелс, бъдещият крал Джордж II, който правил секс със Занета на едно турне в Англия. 

Джакомо е отгледан от баба си. Интересно е, че е бил доста добър ученик - според собствените си мемоари се е научил да чете за по-малко от месец. Следва в Университета в Падуа и въпреки че е изхвърлен за неприличие, получава докторат по право едва 17-годишен. После посещава семинарията “Свети Киприан”, откъдето обаче е изгонен за скандално поведение - запои и сексуални авантюри, дори го подозират в хомосексуални прояви. Така той се отказва от идеята да стане свещеник - явно просто не е роден да бъде непорочен. Все пак до края на живота си остава дълбоко вярващ.

21-годишен, придобил незнайно къде умения за лечителство и окултизъм, Казанова започва да се грижи за здравето на възрастния венециански аристократ Матео Брагадин, който от благодарност го осиновява. Скоро Инквизицията вдига мерника на Казанова - явно начинът му на живот не се харесва на църквата. Заради нейните подозрения Джакомо странства известно време от град на град - Париж, Дрезден, Прага, Виена, отново Венеция...

През 1755 г. Инквизицията го арестува и изземва всичките му ръкописи, книги, творби за магии и книгата на Арентино за позите в секса. 

Обявяват любовника за магьосник  и го осъждат на пет години затвор в килия под покрива на Двореца на дожите във Венеция. Килията е оловна и затова там е изключително горещо. Казанова не прекарва пет години там - успява да избяга заедно с приятеля си, отец Балби. Отива в Париж, където става истинска знаменитост. Любител на хазарта, през 1757 г. той започва да провежда лотарии и печели милиони. Прави и други далавери - изобщо не си губи времето само по чуждите кревати. Пътува много и продължава писателските си занимания.

Между 1774 и 1782 г. Казанова припечелва от бившите си преследвачи - венецианските инквизитори. Работи за тях като шпионин. Е, вече се досещате откъде на Джеймс Бонд му е хрумнало, че може да бъде едновременно таен агент и 24-часов щатен съблазнител!

Известен като неуморим комарджия и литератор, превежда “Илиада” и пише книги, новелите му са издадени в пет тома. Посещава Волтер в Швейцария, дуелира се с полски княз, в Русия обсъжда с Екатерина Велика реформата на календара. Усъвършенствайки своето изкуство (така той нарича медицината) и отдавайки се без остатък на плътските удоволствия, той създава и първия афродизиак - любовен еликсир, който подсилва сексуалността. В края на живота си е библиотекар в замъка на граф фон Валдщайн в Бохемия. 

Строен, мургав и атлетичен, Казанова притежава изумителната способност да се забърква в рисковани истории. Сексуалните му завоевания са неизброими. “Няма жена в света, която да устои на постоянно внимание”, е простата му рецепта. Периодите му на въздържание са принудителни, причинени от здравословни проблеми. Най-малко 11 пъти е пипвал венерически болести. Бил енергичен и ненаситен, обичал да разказва за креватните си подвизи, а рекордът му за една нощ е 14 пъти, или както сам ги наричал “схватки”. Правел секс навсякъде, предпочитал девственици до 15 години, но през ръцете му е минала и една вдовица над 50.

Владеел всякакви техники и демонстрирал задълбочено познаване на многобройните сексуални пози. Според собственото си броене този полов атлет е преспал със 122 жени. За разлика от Дон Жуан, който изпитвал нужда да доказва своята мъжественост, Казанова бил ценител. За него сексът е “не само плътско удоволствие, а носи и удовлетворение от това да поддържаш стръвта си на съблазнител, привлича с тайнствеността на приключението”. 

Въпреки сексуалната си разкрепостеност, той не си пада по оргиите, които по онова време са любимо удоволствие на висшето общество. Интересни са някои негови разсъждения като: “Истинска любов е тази, която се ражда понякога след сексуално удоволствие. Такава любов е безсмъртна. Другата неизбежно се изчерпва, защото е плод на фантазията”.

Въпреки вкуса си към разнообразието, Джакомо Казанова има своята голяма любов. През 1749-а в Чезена среща младата и мистериозна французойка Хенриет. За нея той казва: “Хората, които смятат, че една жена не е достатъчна, за да прави мъжа еднакво щастлив през всичките двадесет и четири часа на денонощието, просто не са срещали жена като Хенриет”. 

Любовта им обаче далеч не е безоблачна - неговата любима го напуска и се връща при семейството си
В спомените си Казанова нарича този момент един от най-тъжните в живота си. Тогава той си задава философския въпрос “Какво е любовта?” и я сравнява с нелечима болест и божествено чудовище.

В последните си години беззъбият Казанова работи основно върху мемоарите си - това му помага да не полудее и да не умре от скръб. Колкото и да са увлекателни обаче, те едва ли са много достоверни. Въпреки съмнителната си истинност, автобиографията му е ценен извор за интимната страна на живота през 18 век.

Джакомо Казанова умира на 4 юни 1798 г. на 73 години.